Не разбирам следното: казвам, че основната роля на иконата е медиаторска и вие ми противоречите, че "иконопочитанието има предимно медиаторска роля". Казвам, че независимо дали имаш снимка, икона или нито едно от двете молитвата е насочена към светеца и той е който я изпълнява. А вие ми противоречите със "светците помагат и без образи" и с "това, което помага е общението(обръщението) към тях за молитвенна помощ.." Въз основа на тези възражения заключвате, че изповядвам чисто идолопоклонство.
Съгласете се, че няма логика и естествено е да недоумявам.

Проблемът обаче се крие в изречението ви: иконата е второстепенно помагало..което помага на слабите..и е безполезно за други. Това в решенията на кой събор го прочетохте?

Не вярвам да тълкувате думита на св. Иоан Златоуст като призив човек като застане пред икона, да си затваря очите и тогава да започне да се моли. Тогава кога да я гледа иконата - преди молитва, за да разчете "образното й богословие"? И след това да се издигне до нивото да чете богословски трактати? Ако взмете Успенски и неговото Богословие на иконата, това лесно четиво ли ви се струва? И по принцип как си представяте, че един неграмотен човек от средновековието, при това и слаб духом, както вие се изразявате, може да схване Богословието на иконата по принцип, така както е разкрито на 7-я Вселенски събор и на всяка икона в частност, при положение, че по онова време са липсвали наръчници от сорта на Успенски, например.

Редактирано от Xrisa на 06.03.05 21:41.