|
Е - във възкресението славата ще е различна - нали това казвам, че всички праведно в Бога починали са светии. И разбира се и живите праведници - бъдете святи както и Аз съм свят. Но явно различно ще е положението или прославата на отделните свети човеци.
Надписът пак подчертава символичната стойност на иконата, която изразява идея. Фактът, че почиташ икона, означава, че приемаш учението за изкуплението и възстановяването в Христа на човешката природа и обожението на човека. Иначе - каквито и праведници да са били, ако не са се приобщили към това възстановяване и издигане на човека, не бихме почитали изображенията им - ако са си в грешната от падението природа. И иконата на Христа потвърждава въплъщението и новата природа на човека в Богочовека Христос. Но не знам доколко ясно се изразявам, нека богословите го кажат ясно и правилно.
Иконопочитанието не е узряло след 2000 години - ето пример - 6-ти век, енкаустика (восъчни бои):
Този образ надявам се ще разсее и коментарите за византийските типове и пр. Впрочем, и строгият канон на свещените изображения говори, че това не са някакви призволни изображения - "фантазии на художника".
А цитатите наистина може да се тълкуват различно. Един казва, че "ти си Петър и на този камък ще построя Църквата Си" се отнася за Рим, други - че католическата църква е антихристът (не знам как точно се разбира това), трети - че е Вавилонската блудница и пр... Все библейски цитати, но разбирането им - различно.
|
Re: Иконоборческата ерес [re: aтaнac шиниkoв]
