Символичната алюзия към 1 Коринтяни, 15:41, която правиш, говори за възкресението на мъртвите и не узаконява преувеличеното православно разбиране за ролята на светиите като посредници в божествената йерархия Христос-Богородица (със съмнително второ място на Богородица)-светии-обикновени вярващи (миряни ли са, светии ли, не знам как да ги нарека).

“Не знам дали си запознат с една интересна подробност - православните не могат да почитат икона, на която няма надпис (поне съкратен) кой е изобразеният.”

Не съм запознат с тази подробност, наистина е интересна, но може да изясниш защо го каза?

“Почитанието на иконите изразява вярата ни във въплъщението на Спасителя и в изкуплението, чрез което е възстановил човешката природа.”

Тоест, би ли следвало да приемем, че без икони не е възможно да се вярва във въплъщението на Спасителя и изкуплението? Решения като тези:
“...колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите...” (Седми Вселенски събор в Никея), говорят, че иконите са някакви инструменти за подсилване на вярата, за която уж Библията казва, че е “даване на увереност в неща, които не се виждат” и “Авраам повярва [без да е видял, без да се е подпомогнал с някакви faith enhancing devices – бел. моя] и Бог му го счете за правда”.

“Иконата изобразява първозданата човешка природа, затова не търси строго подобие.”

Добре, иконата изобразява “първозданата” (ей, обичам го тоя църковнославянски изказ, разкрива ми наистина неподозирани дълбини на българския. Без ирония го казвам) човешка природа. Но защо пък се реши, че именно ранновизантийския художествен стил, който си е бил просто стилът на тогавашното изкуство (както казват и православни историци на църквата като един Михаил Поснов, напр.), най-добре подхожда за израза на архетипната човешка същност? Всякакъв друг, неканоничен начин за изобразяване на иконата не става за изпълнение на свещените функции в църквата. Явно ранновизантийското изкуство най-добре е ставало за това, та църковните отци са го канонизирали, чак и до днес.

Съзнателно избягвам да привеждам цитати от Писанието, които говорят за небиблейската природа на решението на гореспоменатия Никейски събор, че “иконописта...е съгласно с проповедта на евангелската история”, защото вече се приведоха много такива, най-пресен пример са постингите на кейв, които доказват несъстоятелността на подобна теза.
Явно Православието има един интересен за мен възглед, който го изразяват както дякон Кураев, така и обърналия се към Православието протестантски свещеник, който беше посочен някъде из форума: Апостолската църква е само “фиданка” (вж. Кураев, “Иконата и монасите”), но за сметка на това Православната такава е “двухилядогодишно дърво”. Тоест, Първата църква е просто рудиментарна, недорасла, недоразвита, незряла, нееволюирала, не-ъпгрейдната, затова нямат, не използват, дори не намекват за икони, докато след 2000 години Православната църква е “дорасла” за такива небиблейски учения като иконопочитанието.
Поздрав,
А.