Образо_почитанието е към личността / Религия и мистика / Православие

Икона е гръцка дума и означава о б р а з.

Сам Бог, поради великата Си милост е повелил да влезе в полето на човешкото обозрение и да стане жива видима Икона. Господ при човешкото Си въплъщение станал ЖИВ ОБРАЗ, видян на живо от множество люде. Безтелесният се въплътил, Неизобразимият станал видим (изобразим, т.е. иконорисуваем).

“ И Словото СТАНА ПЛЪТ, И ЖИВЯ МЕЖДУ НАС, пълно с благодат и истина; и ние в и д я х м е славата Му, слава като на Единороден от Отца.”

Затова с право можем да кажем, че Първият иконописец на Бога, бил Самият Бог - Неговият Син е "образ[икона] на Неговата ипостас [личност] " (Евр. 1: 3) - “образ [икона] на невидимия Бог” (Кол.,1:15, 2Кор.,4:3-4)

”Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене?”, казва Христос на ап. Филип. (Йоан, 14:6-11).

При иконопочитането (образопочитането) се почита не нарисуваният образ на платното, нито самото платно, а първо_образа.

Да си представим, как една майка носи непрекъснато в себе си снимка на починалото си дете. Снимката с времето поовехтява, но майката продължава понякога да я съзерцава, изпадайки в умиление: целува снимката с лика на детето си, сълзите и се спускат по лицето й, и тя дори притиска снимката към гърдите си. Какво ще кажем на това - че майката обича хартийката с образа на детето си ли ? Или ще трябва да признаем истината, че майката обича първо_образа, запечатал се върху снимката и станал негово копие - т.е. майката си спомня и изразява скръбта и любовта си към самото нейно дете. В тоя случай снимката единствено с п о м а г а за вглъбяване и достигане до най-съкровените кътчета на нейното сърце. (Ако преди 2000 години хората са имали фотоапарати или видеокамери, щяхме да имаме снимки и филми на Господ и Апостолите, например, които щяха да са едно прекрасно средство за помнене на светите им образи (икони).

Нека се опитаме да си представим: ако пред нас има наредени 1000 икони, с образа на Господ Иисус Христос. Няма ли съзнанието ни да е устремено само към ЕДНА Истинска Икона, и към ЕДИН истински действително съществуващ Образ - Тоя, на Иисус Христос - на Господа наш, Който е Първоиконата, т.е. Първообразът в това иконописно дело.

Според учението на св. Отци на иконата имаме образ на първо_образ, т. е. изобразява се л и ц е, а не природа. “Иконата е израз на една ипостас, а не на една природа”- казва св. Теодор Студит.

Христос не може да бъде изобразен с Божествената си природа. Еретиците иконоборци поставяли въпроса на православните иконопочитатели през VІІІ век така : Как изобразявате Христос на иконите - с божествената или с човешката природа?

Св. Отци категорично отхвърлили самия въпрос, зададен по този начин. Защо? Защото в него има уловка: ако кажат: "изобразяваме божествената природа" - това е нон-сенс, Божествената природа или същност не подлежи на изобразяване, а и в христологически контекст това би означавало монофизитство. Тогава остава втората възможност: "изобразяваме човешката природа". Отговаряйки така попадаме в капана на еретиците иконоборци, които веднага ще ни обвинят в несторианство. (по този въпрос говори и дякон Кураев в книгата си "Към протестантите за Православието" :