|
|
| Тема |
 Просия, Православие, Праведност. |
|
| Автор |
valsodar (Чародей) |
|
| Публикувано | 30.12.02 10:15 |
|
|
|
Тези дни много се шуми около един възрастен човек просещ повече от десетилетие насам пред прага на храм-паметника Александър Невски в София.
Някои вече са готови да го канонизират в светец за праведното му дело да дари десетки хиляди нови лева за възраждането на запустели манастири в родината ни.
Дело богоугодно според свещенниците ни, возещи се в лъскави лимузини и хванали са за брадите едни други за приходите, я от свещоливници - я от наеми на църковни имоти отдадени за банки и хотели.
Малко ми е смесено настроението по този повод - хем се прекланям пред един опърпан дрипав старец изкупващ греха си чрез просия и дарение, хем се и питам - Бог има ли нужда от тленни дарове и жертви, щом вижда в душите ни?
Подкупваме ли го, за да изпросим после нещичко от него?
И кого лъжем с деянията си, ако не нас самите?
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
| |
| |
| 
|
|
