|
Тема |
Просията като състояние на духа [re: valsodar] |
|
Автор | Xaджия (Нерегистриран) | |
Публикувано | 30.12.02 15:39 |
|
|
Забрави да споменеш за оня монах, който проси пред храма Св. Неделя. Няколко пъти свещениците отиват да го гонят с ритници и закани, но оня пак се връща. Стои си там облечен в расо, протяга ръка пред минувачите и си мънка някакви православни песнопения. Това било нещо лошо, казват православните. Е, ако дава парите на някой владика, тогава делото ще е добро. След като ги взима за себе си, значи е неприлично.
Вместо да се засрамят, че православни просят по улиците, някои започват да ги възхваляват. Опомнете се бе хора. Просията е преди всичко състояние на духа. Типично по православному. Защо тоя просяк не се хване на работа и със спечеленото да дарява църкви и манастири? Ами ако всички православни тръгнат по улиците да просят, ще излезе, че неправославните трябва да ги изхранват.
Жалко и обидно е за човек да проси, каквато и да причината за просията.
|
| |
|
|
|