|
Драги ми, ADRlAN,
тази бележита мисъл е от госпожа nedaneda
от 02.04.02 18:52 в темата "Чудо за поука на неправославни..."
Пълния текст е:
"малко си се объаркал като си се старал да ми намериш наименование, драги - затова ще ти помогна, аз се гордея безкрайно, че принадлежа към светата католическа църква и единствено ще се надсмея над
каквото и да е друго определение освен "католичка". никого не бих желала дори и да си помислям да
променям, преориентирам и поправям (за разлика от твоето основно занимание)."
Вие пишете че Prinadlezhnostta mi kqm Cqrkwata e po bozhie prizwanie.
Бихте ли ми описал по-подробно, ако е възможно, как Ви е призвал Бог и то точно в Католическата църква? Възможно ли е да сте се объркали и Бог да Ви е призовал в едната света вселенска и апостолска Църква, т.е. православната?
След като прочетох и втората Ви бележка и се съгласих с написаното за гордостта, достигнах до следния пасаж, с който категорично не мога да се съглася:
No gordostta ne e samo porok. Tja bi mogla da bqde radost ot sobstwenite darbi, dela i spoluki w zhiwota: Judit15,9 i Ewr3,6.
Личното ми мнение е, че гордостта освен , че винаги е порок, не трябва никога да се подценява.
В Иудит15:9 и до края на главата никъде не се споменава гордостта. Навсякъде се казва величие, слава и радост. Особено показателен е последния стих (15:14)
"Иудит почна пред цял Израил благодарствена песен,
и цял народ подхващаше тая песен."
Самата Иудит е благодарна на Бога за извършеното, а не на себе си. Освен това и дарбите са от Бога, така че с какво собствено да се гордее човек?
А във Евр.3:6 се говори за дръзновение и надежда и никаква гордост.
А, когато ми говорите за радост от собствени дарби ( това е оксиморон - "дървено желязо" - или са собствени или са дарби), дела и сполуки в живота, си спомням притчата за митаря и фарисея ( Лука18:9-14).
Тъй като виждам, че сте начетен човек, как разбирате Марк.8:15 ( или Мат.16:6 ):
"А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и Иродов."
Според мен тук едно към едно се говори за гордостта.
А как се разбира от Вас "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно." (Мат.5:3)
В отговор на бележката Ви до pravoslaventerminator:
Надявам се, че не ни се сърдите, че ви смятаме за ерес. А точно защо, ще Ви отговоря с думите на св.Йоан Кронщадски ( ако ги прочетете търпеливо, ще видите дълбоката връзка на католицизма с гордостта) :
" Има много отделни християнски изповедания с различно външно и вътрешно устройство, с различни учения и мнения, често противни на Божествената истина в Евангелието и учението на св.апостоли, вселенските и поместните събори и св.отци. Не бива да се смятат те всички за истински и спасителни: безразличието във вярата или признаването на всяка вяра за еднакво спасителна, води към безверие или охладняване към вярата, към нерадение за изпълняване правилата и уставите на вярата, към изчезване на любовта между християните. Симоне, Симоне! Ето сатаната поиска да ви сее като пшеница (Лук.22:31) Сатаната е направил и прави това, т.е. той е породил разколите и ересите. Строго се придържай към едната, истинската вяра и Църква: една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички (Еф.4:5)"
" Нито едно християнско изповедание, освен православното, не може да доведе християнина до съвършенство или светост, до пълно очистване от греховете и нетление, защото другите изповедания, неправославните, държат истината в неправда (Рим.1:18), т.е. прибавили са към истината всуемъдрие и лъжа, затова те нямат ония дарувани от Бога средства за пълно възраждане, каквито има православната църква...Всички божествени сили, необходими за живота и благочестието, са ни дадени от православната вяра, а в другите вери и изповедания тези божествени сили произволно и дръзко, макар и не всички, са отхвърлени от лъжливи човешки мъдрувания...Дълбоко скърбя, че светия църковен съюз е скъсан на запад и от самия запад, от пресловутото римско католичество, а в него от лютеранството и реформаторството, у нас пък от разните разколи и секти. Истинската църква пребивава и ще пребъде една и неразделна и единоспасяваща, - а именно Източно-Православната; доказателство за това са дивните, спасителни, благодатни сили, които стават в църквата, - в извършваните тайнства, в чудотворните мощи, в св. икони, които точат чудеса от изцеления, в безчислените животворни божествени сили, които изобилно се изливат от Божието милосърдие върху вярващите."
" Оная вяра е истинска, която ежедневно и непрестанно изтребва в човека всегубителния грях, очиства го, освещава го, просвещава, обновява, оживява, укрепва го, а не оная, която произвежда вражда, преследване, изтезания, мъки ( католическата ), или която докарва до лъжемъдруване, до господство на разваления (разтления) разум над божественото откровение, до отхвърляне на йерархията, тайнствата, пастирите и почти всичко онова, което Дух Светий, Който е действал в св.апостоли и св.отци, е установил за нашето спасение; не е тази църква истинска, която е отпаднала от живото, цъфтящо, плодоносно, животворно дърво на апостолската църква; не е онази църква истинска, която е пресякла дръзко и нагло връзката си с църквата на първородните, които са написани на небесата, които са угодили на Бога, наслаждават се на блаженство в Бога, славят Бога и непрестанно се молят за нас земните - живите, и ни помагат с молитвите си в делото на нашето спасение; не е онази църква истинна, която дръзко, нагло и гордо е прекъснала връзката си с умрелите ( или с подземната църква ) и счита безполезни молитвите за тях."
" Най-вредното нещо в християнството, в тази богооткровена, небесна религия, това е главенството на човек в църквата, напр. на папата с неговата мнима непогрешимост. Именно в неговия догмат за непогрешимостта се заключва най-великата погрешност, защото папата е човек грешен, и нещастие е, ако той помисли за себе си, че е непогрешим. Колко големи и гибелни за човешките души погрешности е измислила католическата папска църква, - в догмите, обредите, в каноническите правила, в богослужението, в мъртвящите, злобни отношения на католиците към православните, в хули, ругатни и клевети към православната църква и православните християни! И във всичко туй е виновен непогрешимият, уж, папа, неговата и на йезуитите доктрина, техния дух на лъжа, двоедушие и всякакви неправилни средства ad mojerem dei gloriam ( за по-голяма, уж, слава Божия.)"
" Причина за всички лъжливости (фалшифости) на Римо-католическата Църква е гордостта и признаването папата за действителна глава на църквата, и то непогрешима. Оттука е всичкия гнет на западната църква. Гнет на мисълта и вярата, лишаване от истинска свобода във вярата и живота, - върху всичко папата е наложил тежката си ръка; оттука са лъжливите догмати, оттук двойнствеността и лукавството в мисъл, слово и дело; оттук са различните правила и лъжливи постановления при изповядване на греховете; оттук-индулгенциите; оттук извратяването (изкривяването) на догмите; оттук фабрикуването на светии в западната църква и несъществуващи мощи, непрославени от Бога; оттук и всяко превъзнасяне, що възстава срещу познанието Божие (взимание на разум Божий - Кор.10:5) и всяко противене на Бога под вид на благочестие и ревност за по-голяма слава Божия."
" Гвоздеят на католическата гордост и на католическите чъжи в догмите, в управлението и нравоучението е главенството на папата: то почива върху неправилното разбиране изречението на Спасителя: ти си Петър и на този камък ще създам Църквата Си и вратата адови няма да и надвият (Мат.16:18). Всички свети отци от първите и последните векове, както и най-първите, прославените папи, признават че под основен Камък трябва да се разбира Сам Спасителят Иисус Христос - А Камъкът беше Христос(1Кор.10:4). За най-вярно и нагледно доказателство на тази истина, привеждам едно изречение с подобен образ от евангелието на Иоана: разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна (2:19). Под храм тук се разбира неръкотворния храм на Тялото Господне, а не Йерусалимския храм.Това се вижда от самата реч. Така и в думите на този камък Господ разбира Себе си, а не Петра, защото Камъкът на вярата и църквата в Писанието винаги е Христос. Под Църквата Господ разбира Своето пречисти Тяло, както и под основен Камък трябва да разбираме Него, а не приемниците на ап.Петра или самия апостол. А папите са си въобразили, че са глави на църквата и нейно основание и даже наместници Христови, което е нелепо и с нищо несъобразно. А оттук е и всичката гордост на римските папи и тяхната стара претенция за главенство и самоволно управление на цялата вселенска църква. Оттук са и всички фокуси, които папите са въвели в своята папска църква, разните лъжливи догми, които водят към фалш във вярата и в живота. Това е една напълно еретическа църква."
" Ако Иисус Христос би имал предвид да даде на Църквата, след възнесението Си на небето друг глава вместо Себе Си, или наместник, както говорят папите, считайки себе си за Христови наместници на земята - то Той би обявил за това преди Своето възнесение, защото това е един важен за спасението на човешките души догмат; пък и апостолите биха обявили за това, или някой от тях би нарекъл себе си наместник, пък то никой от тях и думица не е казал, помнейки думите на Господа: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга ( Мат.20:26); а всички вие сте братя (Мат.23:8) Папата глава ли е на Църквата? Не, това е нелепо. Църквата обхваща и светите угодници и ангелите - това е едно тяло под една глава - Христа. Откъде накъде е тук грешния папа? Папата е също такъв грешник, каквито са и другите, само че, уви! непоправим, защото е признат за непогрешим."
" Нима папата се е разпъвал за нас? И може ли да бъде основа за църквата, която съществува през всички векове, човек, който е така да се каже еднодневен и непрестанно се мени, като калейдоскоп, в своите мисли, разположения, намерения, предприятия? Прочетете историята на папите: какви са били те? Много ли е имало от тях достойни за своето седалище? И само в първите векове е имало няколко достойни , а в следващите векове колко много от тях са били недостойни и порочни, за срам на цялата римска църква! Това ли са глави на църквата."
" У католиците глава на църквата е не Христос, а папата, и католиците за папата ревнуват, а не за Христа, за папата воюват, а не за Христа, и тяхната ревност по вяра преминава винаги във фанатизъм - страстен, човекоубийствен, настървен, фанатизъм на кръв и меч (кладите), непримиримост, двоедушие, лъжа, хитрост."
" Папите и папистите дотам са се възгордяли и възнесли себе си, че критикуват и Самия Христа, Самата Ипостасна премъдрост Божия; под предлог за развиване на догмите, те са простряли гордостта си до там, че са извратили някои Негови слова, заповеди и установления, които не трябва да бъдат изменявани до свършека на света, напр., словото за Св.Дух... Спасителят Христос, без Когото никой не знае Отца, говори че Духът изхожда от Отца, а католиците и протестантите говорят, че Той изхожда от Отца и Сина."
" Католиците пренебрегват също така и заповедта на Спасителя за чашата с пречистата Му Кръв, от която те са лишили миряните, като са счели за нищо думите на св. ап. Павла: "Колчем ядете тоя хляб и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той (1Кор.11:26)."
Искрено се моля за спасението на душата Ви.
|
Отново за гордостта. [re: ADRlAN]
