Е то без да видиш как се е прилагал на практика законът не е ясно как точно работи съответният член. Обаче това е интересно – ако имаш срочен договор и ти се предлага безсрочен да можеш да прекратиш срочния без никакви обяснения. Дали е така наистина?

Има и нещо, което ми се струва странно тук – не трябва ли в гражданското право определеното по договора да е с по-голяма сила от общо определения от закона случай? Т.е. определеното от закона за по принцип да важи само в случай че в договора не е посочено друго?

Далеч съм от експерт по българско трудово и гражданско право, просто си казвам предположението.