Ясно е, че проблемът не е в работодателите, а във "вратичите" в закона, които го позволяват. Аз доста се чудих дали всъщност не трябва да съдя държавата, понеже тя го позволява.
Резултатът може да е никакъв наистина, но какво - да го оставя ей така с ясното съзнание, че не съм реагирала ли?
Децата ви явно са попораснали и ежеминутните изтощителни грижи по тях са вече отдавна забравени (слава богу), но се радвам, че мислят като мен :) Поне оставам с усещането, че не съм наивна глупачка, която е тръгнала от скука да се бори с вятърни мелници (май ще се боря със скали :))
Наясно съм, че това ще ми изгуби време, енергия, пари, но няма да се чувствам добре в кожата си, ако не реагирм. Това е.