Като се абстрахираме, че обикновено в горната лява част на фактурата пише "получател" - не е разписка. "Ключът за палатката" на питащия е в товарителници, пътни листи, приемно-предавателни протоколи, складови разписки и тем подобни. Факт обаче е, че често не се съставя такава съпътстваща документация. И когато купувачът трябва да плати цената, той заявява, че нищо не е получавал, макар че се е подписал като получател и е ползвал ДК. Защо ищецът трябва да носи доказателствената тежест в този случай? Не разполага ли с подписан от ответника документ удостоверяващ факта на получаването, още повече, че ответника /купувач/ е представял този документ пред НАП и е извличал определени благоприятни за себе си последици от това? Не представлява ли твърдението на ответника, че не е получавал стоката - признание, че е съставил документ с невярно съдържание?
Трябва ли на ищеца да бъде възложена доказателствената тежест, в случай, че ответникът изрично не оспорва истинността на подписаната от него фактура, а се ограничава в твърдението, че не е получавал стоката?