|
Аз нямам правен въпрос. Искам да разкажа нещо, благодарение на което и други хора може би няма да имат.
След дълго чакане и безброй уговорки апартаментът, който искам да наема (и който по волята на наемодателя се предлага от една-единствена фирма, упълномощена да го менажира), най-после е достъпен за мен. Брокерката ме кани в офиса да сключа договор.
Явявам се в уречения час и научавам, че жената има специфични условия, които се разминават с установената практика (доста по-висок размер на депозита и доста по-висока комисиона). Уведомява ме за тях едва когато питам как е формирана исканата сума.
Тъй като търпението ми е вече изчерпано, а и съм се лутала половин час из забутани улички, за да открия офиса на фирмата и да паркирам наблизо, махвам с ръка и приемам.
И сега идва най-интересното.
Оказва се, че управителят на фирмата е "в командировка", а брокерката няма право да сключва договори. Ако не платя веднага обаче, тя заплашва да ме лиши от всяка възможност да наема това жилище, защото "има друг клиент, който ще се нанесе още утре!".
Така или иначе нося парите, съгласявам се да й ги дам срещу разписка. Тогава получавам следния документ: "С настоящото се удостоверява, че долуподписаната .... (моите данни) заплати на ... (нейните данни) задатък в размер на ... (сумата) със споразумението да сключи договор за наем с фирма ... (фирмата) на дата ... (3 дни по-късно). В случай че ... (аз) се откаже от сделката, ... (аз) губи задатъка. В случай че ... (тя) се откаже от сделката, ... (тя) се задължава да върне задатъка."
Да повторим: ако аз се откажа, губя парите си. Ако тя се откаже, губи... парите ми!
А дали забелязахте, че в разписката липсва информация за типа и адреса на имота, за собственика, за размера на наема, за начина на формиране на задатъка и за договора, който предстои да бъде подписан?
Аз забелязах - и помолих тези неща да бъдат добавени. Резултат: брокерката отказа да вземе задатъка и ме отпрати.
Епизод 2
5 дни по-късно управителят се появява, оня много навит клиент още не е наел моето лелеяно жилище (но разбира се брокерката едва го удържа да не нахлуе вътре с парите и да прецака цялата работа) и аз отново получавам покана да сключа сделката. Този път от мен се иска копие от лична карта, на което собственоръчно трябва да напиша "вярно с оригинала" и да се подпиша! Отказвам, защото знам за какво може да бъде използвано едно такова копие от една такава брокерка. Отговор: "Това е наша фирмена практика и досега няма клиент, който да го е направил на въпрос."
Не се и съмнявам, че е така, но позицията ми е категорична. Питам за какви цели се събират копия от лични документи ("За статистически!") и намеквам, че с подобни инициативи служителката може да се вкара в голяма беля... Тогава изведнъж условието отпада.
Доволна, че съм се измъкнала и от този капан, отивам за втори път в офиса на фирмата, за да наема жилището и да й платя за услугата.
Епизод 3
В уречения час ме посрещат с кафе и ме затварят в някаква миризлива стаичка с любезното предложение да почакам, защото договорът не е готов.
Чакам, чакам...
45 минути по-късно си тръгвам с гръм и трясък и брокерката го удря на молба. В този момент се оказва, че договорът е всъщност готов - връчват ми общо 15 страници и имам изключителната възможност да ги погледна на крак. Докато трае тази процедура, жената ми диша зад ухото и подпъхва в ръцете ми химикалка за подпис.
Веднага забелязвам няколко клаузи, несъответстващи на условията, по които сме се разбрали. Естествено, разминаванията са в мой ущърб. Служителката се кълне, че това не е нарочно, и изразява желание да ги коригира, само че... първо трябвало да коментира моите несъгласия с управителя на фирмата, а след това - и със собственика на имота... та ако може, да подпиша нещата така, пък после ще се оправим. Апропо, в текста е включен и опис на обзавеждането, който НЕ представлява анекс. (Излишно е да споменавам, че другият наемател едва ли не дебне зад ъгъла и щом се откажа, ще грабне ключа. Война!)
Не разполагам с повече време, така че си тръгвам с уговорката да се видим отново, когато корекциите са отразени; предлагам срещата да е на адреса - за да сверя изреденото в описа с наличностите в апартамента; настоявам междувременно да ми бъде изпратен готовият текст, за да го прочета на спокойствие.
Отговорът гласи: "Нямаме такава практика!"
Хепиенд
Жилището още е на пазара.
Това е действителен случай. Фирмата е собственост на британски гражданин.Редактирано от instantimage на 31.07.11 07:03.
|
Какво ми се случи
