Това, което описваш, няма нищо общо със самоотбрана. Човекът е бил много зле възпитан. Такива има и в България, и извън България. Единственото, което можеш да му направиш, е да се държиш като възпитан човек докато го хване срам (ако го хване срам, може той да е бил от тези, които не ги хваща срам). Казваш му „добре, след като те изчаках да минеш, и ти не слезе от тротоара, и след като с нищо не съм заслужил да удряш по пикапа ми, може ли сега да се разкараш от тук?” и си продължаваш по пътя. Не виждам къде е връзката със самоотбраната. Иначе темата за самоотбраната е интересна, аз лично съм попадал в ситуации, в които наистина може да се стигне до нужда от самоотбрана, и съм си задавал същите въпроси. Но не живея в България, като за начало.

Самоотбрана е като си застрашен. Когато сам влизаш в конфликта, било то по чужда покана, не е самоотбрана, а точно обратното. Тоест отговаряш на въпросния човек с точно това, в което го обвиняваш.

Мисля че първото нещо, което трябва да има наум човек, който се учи на бойни изкуства, е че ще използва наученото само в неизбежна ситуация.