Щом питеш ще ти отговоря. Към 1877г, преди освобождението не се знае точния брой жители на София , но по предположение вероятно са 30 000- 40 000, по-голямата част българи, а не турци както казваш. Турците в София преди Освобождението са били малко - това са частите на турския окупационен гарнизон(окупационен- силно казано, но както и да е). След Освобождението до около 1927-1929г , почти не чрез миграция, а чрез естествен прираст населението става около 300 000. Ще попиташ как- в българското семейство от края на 19 век и началото на 20 век е нормално да има много деца- в някой случай и до 7-8, като жените рядко се женят след 18 годишна възраст. До 1944г жителите вероятно вече са над 500 000, но вече има и мигрция. При социализмът има миграция, но тя е спирана, чрез жителството, така че не е некотролируема и неограничена както сега. Чрез раждаемост и по-малко чрез миграция към 1988 е около 900 000. Градът е проектиран за около 900 000, максимум един милион човека, от плановиците архитекти през шейсетте години. От момента на махане на жителството до днес са пристигнали между милион и милион и половина, никой не знае точно пришълци- е затова градът се задъхва. Не е нормално този приток да продължи. Ако не се спре с административни мерки, няма друг начин, свръхпопулацията ще стане още по голяма. Затова -да се върне жителството. Който е от провинцията да си върви. Работа в провинцията-ИМА. Най- важни в София са правата на Софиянци, а те са нарушени, а не на пришълците(думата пришълци замества истинския термин- селяните).