Аз пък го разбирам.
Не е по подразбиране (и това съм го чувала от съвсем не глупав юрист, но не е вярно). Упълномощаването може да бъде и в обикновена писмена форма, и устно дори...

И чиновниците ги разбирам. Няма друг начин да разберат с някаква степен на сигурност дали пълномощното е истинско, а понякога става дума за сериозни неща. Единият начин е - примерно - титулярът лично да ги предупреди, че упълномощава Х, другият е нотариална заверка на подписа. (Да, знам, че самият законодател е преценил да не я изисква непременно.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите