С факта на пидобиването новия собственик автоматично става наемодател. И има право да получава наема. В моя подкрепа:
Решение от 18.12.2003 г. на САС по гр. д. № 1669/2002 г., Гражданска колегия, 3 с-в, докладчик съдията Светла Божкова
чл. 237, ал. 2, предл. 2 ЗЗД
------------------------

Производството е по чл. 218ж и сл. ГПК.


С решение от 27.12.2000 г. по гр. д. № 15/1999 г. С. градски съд, VI търговско отделение, 10 състав е осъдил СД "П." - гр. С., да заплати на Технически университет - гр. С. сума в размер на 8 184.96 деноминирани лева, дължима като неизплатен наем по договор за наем № 10 от 29.12.1993 г. - за периода от 1.02.1998 г. до 30.11.1998 г., както и сумата от 532.59 ден. лева, неизплатени консумативи за този период, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 7.01.1999 г. до окончателното им изплащане и неустойка в размер на 6 607.18 ден. лева, като за разликата до пълните претендирани размери от 11 264.14 ден. лева по иска за наем и от 1 592.36 ден. лв. по иска за консумативи, е отхвърлил исковете като неоснователни.


С решение от 3.08.2001 г. по гр. д. № 580/2001 г. С. апелативен съд е отменил решението на СГС в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца неплатена наемна цена над размера от 284.01 лева до уважения размер от 8 184.96 лева, ведно със законната лихва от 7.01.1999 г., както и в частта, с която е осъден да заплати неустойка в размер над 20.91 лева до уважения размер от 6 607.18 лева и вместо него е отхвърлил предявените от Техническия университет - гр. С. искове над размера от 284.01 лева до уважения размер от 8 184 лева със законната лихва като неоснователен, както и предявеният иск за неустойка по договор над размера от 20.91 лева до уважения размер от 6 607.18 лева.


С решение № 1207 от 6.08.2002 г. по гр. д. № 2450/2001 г. Върховният касационен съд, IV г. о. е отменил решението на САС в частта, с която е отменено частично решението на СГС от 27.12.2000 г. по гр. д. № 15/1999 г. и е отхвърлен предявеният срещу СД "П." гр. С. иск за сумата над 284.01 лв. до размер на 8 184.96 лева и претенцията за неустойка за сумата над 20.91 лева до предявения размер от 6 607.18 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС.


При новото разглеждане на делото С. апелативен съд, след като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:


Не се спори по делото, че с договор за наем от 29.12.1993 г. "С. С. О." ЕАД - гр. С. е предоставил на ответника за ползване помещения, намиращи се на партерния етаж на студентски стол № 15, с обща площ 230 кв. м за срок от 10 години срещу заплащане на наемна цена в размер на 9200 ден. лева, платими, заедно с консумативните разходи до 10-то число на следващия месец. Съгласно договореното в чл. 18 е предвидено, че на всеки шест месеца определеният наем ще бъде актуализиран съобразно официално регистрирания индекс на инфлация в страната. В срока на договора въз основа на РМС № 80 от 7.08.1997 г. е намален капитала на "ССО" ЕАД, като от патримониума му е извадено правото на собственост върху някои недвижими имоти, сред които е стол № 15. Този обект е предоставен за стопанисване и управление на Технически университет - гр. С., с приемо-предавателен протокол от 28.01.1998 г. След тази дата ответното дружество, продължавайки да ползва обекта, е преустановило изплащането на договорената наемна цена, поради което ищецът е предявил искове за присъждането й за периода 1.02.1998 г. - 30.11.1998 г., за заплащането на консумативи и договорна неустойка. Видно от заключението на назначената пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза е, че за исковия период ответното дружество не е заплатило наем за ползването на обекта в размер на 7 651 лева, като при определянето на наемната цена вещото лице се е съобразило с постигнатата договореност между страните за коригирането й на всеки шест месеца съобразно официалният индекс на инфлация, установен за страната за съответния период. Установено е също, че ответникът е извършил частични плащания в размер на 1152.31 лева.


При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:


Жалбата е неоснователна. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен до размера, установен в приетото заключение на назначената пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, а именно за сумата от 7 651 лева, намалена със сумата от 1152.31 лева. Между страните са били налице облигационни отношения, породени от сключения между ответника и "ССО" ЕАД договор за наем, който по силата на чл. 237, ал. 2 предл. 2 от ЗЗД е бил задължителен за Техническия университет - гр. С., като договор за наем без определен срок. През процесния период ответникът е ползвал наетия имот, без да заплаща договорената съобразно чл. 18 от договора наемна цена на новия наемодател. След като страните са се споразумели същата да бъде актуализирана на всеки шест месеца с инфлационния индекс, нейното определяне следва да бъде съобразено с тази уговорка, която не е променяна от страните по установения от закона ред. Поради това и претенцията на ищеца за присъждане на наемната цена, актуализирана в съответствие с чл. 18 от договора, определена от вещото лица в размер на 7 651 лева за търсения период е основателна до този размер, намален със сумата от 1152.31 лева, представляваща извършени от ответника плащания. Поради това дължимия размер по предявения иск за наемна цена на исковия период възлиза на 6498.69 лева.


Основателен е и искът за присъждане на договорена неустойка върху неплатената наемна цена за исковия период, която съдът приема въз основа на приетото и неоспорено пред първата инстанция заключение в размер на 6 607.18 лева.


С оглед на изложеното настоящият състав счита, че на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК атакуваното решение на СГС в частта, с която искът е уважен за сумата над от 6 498.69 лева до присъдения размер от 8 184.96 следва да бъде отменено, като в останалата обжалвана част следва да бъде оставено в сила.


Предвид изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски от ищеца в размер общо на 1860 лева.


Водим от горното С. апелативен съд


РЕШИ:


ОТМЕНЯ решението от 27.12.2000 г. по гр. д. № 15/2000 г. на С. градски съд, ТО VI - 10 състав в частта, с която предявеният от Технически университет - гр. С. срещу СД "П." - гр. С. иск е уважен над сумата от 6 498.69 лева до присъдения размер от 8 184.96 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:


ОТХВЪРЛЯ предявения от Технически университет гр. С. срещу СД "П." - гр. С. иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за присъждане на неплатена наемна цена по договор за наем от 29.12.1993 г. над размера от 6 6498.69 лева до уважения размер от 8 184.96 лева.


ОСЪЖДА СД "П." гр. С. да заплати на Технически университет - гр. С. на основание чл. 64, ал. 1 ГПК сумата от 1860 лева, разноски по делото.


ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.


Решението не подлежи на обжалване.