И аз си помислих, че може и друг да го съди. Освен това - ако беше по нашия проблем, не трябваше ли да дойде линейка? Тъй като се наложи аз да отворя на полицаите, явно вуйчото нарочно не им е отварял (има перфектен слух, няма как да не ги е чул). Хората ми се извиниха за притеснението - питаха ме следното: Тука ли живее еди кой си? А той малко така ли е (показвайки храктерния жест за откачен). Аз отговорих - Той е много така, моля не го ядосвайте много, зашющото после няма да мога да изляза за работа. А те ми отвърнаха - Ооо, ние си го прибираме. И това беше. Не ми беше удобно да рзпитвам, а мисля че и те едва ли знаят повече.
Не искам да причиняваме болка на никой, но този човек е опасност за децата ни. Знаете ли колко пъти си говорим с мъжа ми да имаме още деца, но аз не смея - ами ако ме нападне докато съм бременна, или пък с малкото бебе....