Май наистина трябва да пиша. Едно пътуване не е телепортация и поне няколко часа преди София е нормално човек да знае, че идва, а не да ми се сервира в последна минута. Звъни от днес за днес, и то не на мен, а на детето, тя не може да предава точно, после казва, че ще я върне вечерта, а едва преди полунощ ми съобщава, че детето остава при него и за другия ден. Може да изглежда, че се дразня от нищо, но за мен това си е разиграване. Определено ще започна да си записвам. Не обичам такива неща. Съобразявам се. За Нова година обаче например "не бил разбрал" и вместо на 28-ми 29-ти се появи още на Бъдни вечер. И аз нали все разбираща, го жаля да не пътува сто пъти. Ама и аз съм родител, да ме прощава Абетор, и заслужавам уважение. Елементарно поне. Както и да е. Благодаря и на теб.



- - - - -
Ако искаш да разсмееш Господ,
кажи му, че си имаш планове.