И да отговоря на следващите ви въпроси. Да, подадохме жалба и при прокурор и медицинско приложихме (оказа се че имам доста сериозна травма на гърба от чадъра). И кварталният е известен - даже той днес лично ми се обади. Всъщност той отдавна е запознат с особеностите на този наш съсед и не рядко ни е защитавал, но явно няма достатъчно правомощия да направи нещо по-сериозно. Що се отнася до психическата му стабилност - вероятно на моменти е вменяем, защото се грижи за себе си сам - няма други роднини освен една сестра (т.е. - майката ма мъжа ми). Никога не разговаря с нас и не комуникира. Няколко пъти сестра му (между другото и нея я е нападал) се е опитвала да проведе разговор с него и да разбере защо е тази агресия срещу нас - но той просто заявява, че му пречим, че му пречи шкафчето ни за обувки, че му пречат децата, че въобще в къщата живее още някой. За съжаление мисля, че до момента никой не е поставял под съмнение психичното му здраве, така че едва ли се води някъде на отчет. Ако се стигне до там, негови роднини да потвърждават психичните му отклонения, предполагам свекърва ми ще застане на наша страна.
Обадих се и в Агенцията за защита на детето, но за съжаление от там няма с какво да ни съдействат.
Ще продължавам да търся още начини.
Няма да спра да вдигам врява (то аз и тук го правя ) докато не се уверя, че децата ми са абсолютно защитени от този идиот. А това за мен означава - той да не е в тази къща. Само ще поясня, ако някой се усъмни, че имаме апетити към неговата част от къщата - нямамаме такива. Напълно достатъчно ни е това, което си имаме, две години се сбъркахме да си ремонтираме етажа, да си направим отпление с камина с водна риза. Дори дърва сме си купили за следващата зима ... И сега да трябва да се махнем от там .. Защо?