Аз съм с един оранжев ник, само че в момента се налага да пиша без регистрация. Не защото са ме баннали. ;-)
И мен много ме интересува кой нормативен акт се води за общ и кой за специален. Това в никой закон не го пише, впрочем.
И дали по правило се сравняват цели нормативни актове, или отделните разпоредби в тях (хипотезите им).
Законът за счетоводството според много хора е специален по отношение на Търговския закон. Включително според г-н Поптолев, когото много уважавам, но в този случай категорично смятам, че не е прав. Честно, наистина не разбрах как се аргументира такова мнение - дали защото ЗСч урежда дейност, извършвана от специалисти? Или защото е основното място, в което систематизирано се урежда счетоводството, докато в ТЗ има само отделни норми за него?
Не това е критерият.
Та искам да питам - ако вече се реши да няма отделен ЗСч и нормите от него бъдат изцяло преместени в ТЗ, например в раздела "Търговски книги", те по-малко специални ли ще станат? Тоест - ще бъдат ли специални спрямо останалите раздели на ТЗ или самото преместване ги прави общи?

Според мен единственият критерий е какво обхваща хипотезата на правната норма. Хипотеза се нарича приложното поле на нормата - кръгът на случаите или лицата, за които е предназначена. Нормата А с по-широка хипотеза е обща спрямо нормата Б, чиято хипотеза е част от тази на А.
А когато цели закони или други (подзаконови) нормативни актове биват наричани общи или специални, това е защото всички норми на единия се отнасят за случаи, които са част от приложното поле на другия. Пример - Законът за банките урежда статута на банките и е специален спрямо ТЗ, който урежда общо статута на търговците. Банките са част от всички търговци.

За съотношението м-у закона и стандартите съм съгласна с г-н Поптолев.
Ама... Законът за счетоводството не препраща ли също към стандартите, не ги ли прави задължителни? Ми той ако е специален спрямо ТЗ, кво праим?