Да ти кажа, не се учудвам, че не могат да му обяснят за болничните.
В момента съм юрисконсулт в Дирекция Социално подпомагане (не за много дълго, надявам се ). Ние сключваме трудовите договори с личните асистенти. Трудови договори, подчертавам. Парите ги отпуска Агенцията по заетостта.
Условията, утвърдени от АСП и от АЗ, предвиждат тия договори да се прекратяват при еди-какви си условия.
Някакъв серсемин иска да си прекрати по взаимно съгласие трудовия договор за гледането на баща му, защото щял да ходи не знам къде си. (Еди-каквите си условия не са налице в случая.) Не че го одобрявам, но иска човекът. Все едно работник иска да напусне. Колежката ме пита може ли според мен по взаимно съгласие. Моето мнение беше да не си слагаме таралеж в гащите, тези условия за какво са, ако не, за да ни ограничават за даването на взаимното съгласие. Но смятам, че няма проблем да напусне с предизвестие. Все пак това е трудов договор и никакви уговорки не могат да отменят правата на работника по КТ.
От Бюрото по труда обаче казали на колежката, че не само не може по взаимно съгласие, но не може и с предизвестие. Можело само при наличие на точно определените условия. Иначе трябвало да върне платеното му като заплата досега.
Е що?
Мислех да мина да ги питам в Бюрото, съвсем приятелски, разбира се, но още не съм отишла и не знам отговора.

Колкото до основната тема, предполагам, че повечето от неправомерните уволнения би трябвало да падат в съда. А също може би и част от правомерните. Но все пак работодателят е силната страна и разполага с начини да ти вгорчи живота на работното място и ако не друго, да те накара да напуснеш сам.

Редактирано от Mиpa CM на 03.10.04 19:45.