Че цяла нощ съм сънувала ЕГН-та и затова се събудих толкова рано.

ЕГН-то или е идентификационен белег, или е парола към тайните ти. Не може да бъде и двете.
Ако е нужно, за да отличаваме по документи единия Иван Димитров Иванов от другия (аз съм съгласна, че това му е функцията), то тогава никак не е подходящо да го пазим в тайна, защото все се налага по някой път Ивановците да бъдат отличавани един от друг и пред обществото, а не само в тайните архиви на държавната администрация. Искам да е сигурно с кой Иван сключвам договор, кой Иван упълномощавам, за кой Иван се женя... И какво, ако Иван ми предостави ЕГН-то си, за да му напиша пълномощно, значи ми е дал ключа към цялата си лична информация ли?
Или ЕГН-то ще служи само за идентификация и няма да е тайна, или ако някой много иска да е тайна, ще има нужда да се въведе някакъв друг уникален индивидуален белег, код или нещо такова, който да служи за идентификация.

Само по себе си ЕГН-то също не е информация за теб. То си е десет цифри, и толкова. Информация за теб е това, че имаш сини очи, че си висок 1,75, че пушиш трева, че си късоглед, че си женен за Иванка... Не че цялата тая информация трябва да е защитена, просто примери давам. ЕГН-то е нещо като случаен пореден номер. Както получаваш случаен номер, като се ргистрираш в ICQ, и той служи само за идентификацията ти и за нищо друго, и изобщо не е тайна.

Иначе и аз съм се наслушала - и в Пловдив, ;-) - че ЕГН-то според закона било лични данни, че никой нямал право да ти го иска, че в личната карта не трябва да го има, че банките нямали право да ти искат копие от личната карта, като ти отпускат кредит... И като питам откъде в закона следва това, отговорът рядко стига по-далече от "щото е така".