Общата теория на правото представлява обща част на специалната теория на правото.

Предметът на правното познание не може да бъде определен.

Основен метод на Общата теория на правото е фактологическия.

Позитивното право е възникнало на базата на позитивното у хората.

Правото възниква за да сложи ред в архаичните обичаи.

Правото е съвкупност от закони.

Правото се дели на пряко и косвено.

Държавата твърдо стои зад правото.

Източник на правото е волята на шефа.

Основен източник на правото са учебниците.

Източник на Общата теория на правото са Конституцията, законите и съдебната практика.

Източниците на правото се наричат така, защото са се зародили в Древния Изток.

Държавата е особен източник на правото.

Обичаите като източник на правото са донесени в Европа от азиатските нашественици.

Правно семейство означава родители и деца – юристи по професия.

Правните семейства са римското, ромското, островното, обичайното, религиозното, конфесионалното, каноническото, османското, европейското и комунистическото.

Семейството на романо-германското право е писано право, а семейството на англо-саксонското право е неписано право.

В семейството на общото право най-важно е делението му на частно и публично.

В континенталното правно семейство има главен прокурор и главен съдия, а в семейството на общото право няма такива.

Семейството на общото право започва своето развитие през 17 век под псевдонима англо-саксонско право.

Семейството на общото право се нарича още уест-министърско право.

Семейството на англо-саксонското право води своето начало от нашествието на славянските племена в Шотландия.

В семейството на континенталното право най-важно е делението му на общо право и на право на справедливостта.

Юстиниановите закони от епохата на римското право са основен източник на семейството на романо-говорещите право.

За романо-германското правно семейство най-неприятно е влиянието на правния национализъм, дори в някои случаи и на правния шовинизъм.

Религиозните правни семейства се наричат канонични правни семейства.

За социалистическото правно семейство е характерно това, че в него няма право.

Естественото и позитивното право са синоними.

Правото и законът са синоними.

Позитивното право е скарано с морала.

Позитивното право е минало покрай справедливостта.

Равенството пред закона означава всички да имат еднакви юридически права и задължения.

Структура на правото е синоним на система на правото.

Система на правото е синоним на правна система.

Отрасълът на правото е съвкупност от правни принципи.

През ХХ век най-после градското и търговското право се обединяват в гражданско право.

Институтът на правото е съвкупност от правни отрасли.

Материалното право подчинява процесуалното право.

Материалното право урежда производството, а процесуалното право – защитата на труда.

Процесуалното право се нарича още “процедурно право”.

Вътрешното право действа вътре в определени рамки, а външното право – извън тях.

Вътрешното право обхваща законите, а международното право – международните договори.

Международното право се нарича още “външно право”.

Частното право използва императивен метод на правно регулиране.

Публичното право е право на държавата.

Правната норма е индивидуално и конкретно правило за поведение.

Правната норма е основна структурна част на правното познание.

Диспозитивната правна норма е позволява на своите адресати да правят каквото си искат.

Правните норми са закачени в юридическите актове.

Юридическата санкция включва в себе си различни видове охранителни мерки.

Юридическите актове се създават само от държавата.

Системата на юридическите актове няма йерархия.

Начело на йерархията на нормативните актове е съдебната практика.

Нормативните юридически актове съдържат индивидуални правила за поведение.

Нормативните актове се делят на закони и законодателни актове. Типичен пример за последните е акт, образец 16.

Нормативните актове са съвкупност от закони.

Законите представляват актове на правителството.

Законите представляват правни норми.

Законите според вида на властта, която ги издава, биват законодателни, съдебни и изпълнителни.

Законите се делят на обикновени и необикновени.

Законите се делят на материални и формални. Материалните съдържат правила за поведение, а формалните не.

След като има правилници за прилагане на закони, значи има и закони.

Правоприложните юридически актове имат за своя основна цел да тълкуват нормативните юридически актове.

Тълкувателните юридически актове изясняват волята на правоприлагащия орган.

Юридическата техника е техника за поддръжка на машините и съоръженията, използвани в правораздаването.

Кодексът е генетично подобрен закон.

Нормативните актове имат задно и предно действие.

Задното действие на нормативните актове се изразява в действието им спрямо приключили действията си лица.

Предното действие на нормативните актове се изразява в действието им спрямо бъдещи лица и хора.

С влизането на закона в сила се отменя досегашното действие на закона.

В практиката масово и не дотам официално се използват общовалидни обичайни правила, имащи формата на сентенции или презумпции, като по-новия закон отменя по-стария, специалния закон има приоритет над общия и др.

Законите се обнародват в “Държавен вестник” в течение на 3 дни.

Решението на Конституционния съд за обявяване даден държавен закон за противоконституционен отменя директно закона.

Контролът за конституционност се извършва по специална процедура, наречена сезиране.

Сезирането на Конституционния съд се извършва само когато е налице неяснота в някой закон.

На тълкуване подлежат само необмислените юридически актове.

Тълкуват се само неясните правни норми, като за неясни се считат тези, на които не може да се изясни смисъла при трезво четене.

Основен начин на тълкуване е буквалния.

Основен начин на тълкуване е схематичния.

В правото се тълкуват отделните думи и изрази, но не и отделните букви.

Начините за тълкуване са at abstractum, a contrario, a fortiori, a minory, a maiori, a minus, a rubrica и a pari.

Тълкуването в правото е необходимо за да не се превръщат съдиите в сметачни машини.

Тълкуването се дели на изчерпателно и изброително.

Тълкуването бива професионално и непрофесионално. Първото се извършва от хора, наречени юристи, а второто от който си иска.

Критиката на закона се извършва от народните представители при приемането му.

Субектите на правото задължително трябва да имат собствен разум и воля.

Субектите на правото са лица, върху които правото упражнява своето действие.

Индивидуалните субекти на правото се делят на вменяеми и невменяеми.

Хората като правни субекти се делят на дееспособни и трудоспособни.

Колективните субекти на правото са съвкупности от правни субекти като юридически лица, фирми и граждани.

Юридическо лице е лице с висше юридическо образование и юридическа правоспособност.

Представителството е допустимо при осъществяване на лични неимуществени права.

Договорното представителство е невъзможно при юридически лица.

Обектите на правото трябва да са ограничени, затворени и изброени.

Луната принадлежи на САЩ, тъй като нейни астронавти първи стъпиха там.

Прилагането на правото е идентично с реализацията на правото.

Реализацията на правото е синоним на прилагането на правото.

Изясняването на фактическите обстоятелство по юридическото дело предполага да се докажат по надлежния ред абсолютно всички фактически обстоятелства по делото.

Доказателствените средства са посочени примерно в закона.

Съдебната практика се създава от съдебни лица, а изпълнителната практика – от изпълнителни.

Субективното право по своята същност е мяра за произволно действие.

Обективното право е същинско право, за разлика от субективното право.

Обективното право е съвкупност от обекти, а субективното право съвкупност от субекти.

Правните отношения са правни връзки между субектите на правото.

Правните връзки са правни отношения между субектите на правото.

Юридическите факти са фактите на света на правото.

Юридическите факти се създават от юристите.

Юридическата постъпка е действие на юридическо лице.

Обективно противоправното действие е ненаказано престъпление.

Престъпление е всяко нарушение на закона.

Фактическият състав поражда юридически последици само ако е завършен.

Фактическият състав е завършен, ако поражда правни последици.

Фактическият състав от правна гледна точка се нарича юридически състав.

Юридическата презумпция предполага съществуване на обстоятелство, което никога не е налице.

Юридическата презумпция се различава от юридическата фикция по това, че може да се доразвие в правна норма.

Презумпциите и фикциите са продължение на правните норми с други средства.

Презумпциите и фикциите обединяват фактическата и нефактическата действителност.

Юридическата фикция е например твърдението “Гражданите знаят законите.”

Правонарушението е злостно неизпълнение на закона.

Правонарушението винаги има два субекта – наказващ и наказван.

Правонарушението има фактически и юридически аспекти, които съответно се наричат фактически състав и юридически състав.

Правонарушението е виновно общественозначимо правно човешко действие, наказуемо със затвор.

Правонарушенията се делят на вредни и безвредни.

Вината има два вида – виновност и невиновност.

Непредпазливостта се нарича още mea culpa, а умисълът – dolus director.

Юридическата отговорност е съвкупност от юридически санкции.

При юридическата отговорност са налице както следва: престъпление; две страни; вреда, като няма значение на коя страна е причинена вредата.

Юридическата отговорност има за цел да предпази правонарушителя от гнева на пострадалия.

Наказателната юридическа отговорност не се налага, ако причинените от правонарушението вреди са възстановени.

Правовъзстановителната юридическа отговорност може да се търси само спрямо юридически лица.

При правовъзстановителната юридическа отговорност се търси заплащане на всички вреди, щети, неустойки, компесаторки и други такива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите