няма противоречие

лихва върху лихва щеше да има, ако то начислява лихва за просрочие върху неплатените от теб 1000 лв.

а поредноста за погасяване е посочена в закон и трябва да се спазва......... освен ако не е договорено друго, а не вярвам да си договорил друго с данъчния (поне не официално де)

въпреки че вече са ти обяснили къде бъркаш, ето ти и още едно материалче:


Лихва - договорна и законна

Правната регламентация на въпросите, свързани с видовете лихви и начина за определяне на техния размер, се съдържа в:
- ЗАКОН за задълженията и договорите;
- ТЪРГОВСКИ ЗАКОН;
- ЗАКОН за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания;
- ПМС № 72 от 8.04.1994 г. за определяне на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута.


I. Същност на лихвата
Лихва се дължи само ако се дължат пари, т. е. задължението за лихва предполага наличието на друго главно задължение - на главница.
Лихвата се определя обикновено в проценти. Нейният размер зависи от размера на главницата и от времето, през което длъжникът е ползвал сумата, която е бил длъжен да плати на своя кредитор.


II. Видове лихва
Лихвата бива два вида:
- договорна, когато възниква от правна сделка;
- законна, когато възниква въз основа на закон.


III. Договорна лихва
1. Възникване на задължението за плащане на договорна лихва
Договорна лихва се дължи само ако е била уговорена писмено (чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите).
Договорна лихва се дължи и без да е писмено уговаряна в следните два случая:
- когато с банка е сключен договор за банков кредит или за банков влог - в този случай лихва се дължи съгласно общите условия на банката, които са неразделна част от всеки конкретен договор (чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 421, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от Търговския закон);
- когато договорът е сключен между търговци - в този случай лихва винаги се дължи, освен ако е уговорено противното (чл. 294, ал. 1 от Търговския закон).
2. Размер на договорната лихва
Размерът на договорната лихва се уговаря между страните по договора, които обаче са ограничени от Закона при определяне на максималния й процент. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, максималният размер на договорната лихва се определя от Министерския съвет; ако страните са уговорили по-висок размер на лихвата, той се намалява автоматично до максималния размер, посочен от Министерския съвет.
Към настоящия момент Министерският съвет не е определил максимален процент на договорната лихва.
Размерът на лихвата се определя в зависимост от продължителността на периода, през който длъжникът е ползвал предоставената му от кредитора парична сума, като страните могат да уговорят, че лихвата се дължи ден за ден, седмица за седмица, месец за месец и т. н.
Начинът на изчисляване на договорната лихва е представен в Изчисляване на договорна лихва. (Изчисляването става на база календарна година - 365 дни (366 - при високосна година).


IV. Законна лихва
Измежду законните лихви най-голямо практическо значение има мораторната лихва, наричана още лихва за забава.
1. Възникване на задължението за плащане на лихва за забава
Лихва за забава се дължи, когато длъжникът не върне на кредитора в уговорения срок, т. е. на падежа, главницата (чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите). Следователно, лихвата за забава представлява обезщетение за вредата, която кредиторът е понесъл в резултат на неплащането в срок на предоставената от него на длъжника парична сума (чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).
Задължението за плащане на законна лихва възниква от деня, следващ деня на падежа (чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).
2. Размер на законната лихва
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет (чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите).
Към настоящия момент годишният размер на законната лихва за задължения, неизпълнени в срок, е както следва:
- за задължения в левове - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта (чл. 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 72 от 8.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута);
- за задължения в конвертируема валута - тримесечният либор за съответния вид валута плюс 10 пункта (член единствен, ал. 1, т. 2 от ПМС № 72 от 8.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута). Либор е лихвеният процент на междубанковия пазар в Лондон (виж либор за EUR (DEM) и USD).
Законната лихва се дължи ден за ден, като нейният дневен размер е равен на 1/360 част от годишния й размер (член единствен, ал. 2 от ПМС № 72 от 8.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута).
Начинът на изчисляване на законната лихва по задължения в левове е представен в Изчисляване на законна лихва.
Начинът на изчисляване на законната лихва по задължения в долари и евро е представен в Изчисляване на законна лихва по валутни задължения в EUR (DEM) и Изчисляване на законна лихва по валутни задължения в USD.


V. Лихви върху държавни вземания и върху вноски по задължителното
застраховане на имуществата
1. Възникване на задължението за плащане на лихва върху държавни вземания и върху вноски по задължителното застраховане на имуществата
Лихва върху държавни вземания и върху вноски по задължителното застраховане на имуществата се дължи, когато те не са платени в определените в закона срокове за доброволно плащане (чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания).
Задължението за плащане на законна лихва възниква от деня, следващ последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане (чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).
2. Размер на лихвата
Лихвата върху държавни вземания и върху вноски по задължителното застраховане на имуществата е равна по размер на законната лихва (чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания). Размерът на законната лихва е посочен в част V, т. 2 от настоящото изложение.
Начинът на изчисляване на лихва върху държавни вземания е представен в Изчисляване на лихва върху данъци и такси.


VI. Анатоцизъм
Анатоцизмът е начисляването на лихви върху лихви.
Анатоцизмът в правоотношенията между граждани и юридически лица, които не са търговци, е допустим само съобразно наредбите на Българската народна банка (чл. 10, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите) . Към настоящия момент такава наредба не е обнародвана. Следователно, в областта на гражданските правоотношения не е позволено начисляването на лихви върху лихви.
Анатоцизмът не е разрешен и спрямо лихвите върху държавните вземания и върху вноските по задължителното застраховане на имуществата (чл. 1, ал. 3 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания).
В чл. 294, ал. 2 от Търговския закон анатоцизмът е допуснат в правоотношенията между търговци при условие, че страните изрично са постигнали помежду си уговорка за начисляването на лихва върху лихва.


VII. Поредност при погасяване на главницата и лихвата
Когато сумата, платена от длъжника, не е достатъчна, за да погаси изцяло главницата и лихвата, най-напред се погасява лихвата и след това се погасява главницата до размера на остатъка от платената сума (чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите).


Ако има нещо, няма нищо