Законът е максимално резервиран към възможността да се начисляват лихви върху лихви (т.н. сложни лихви). “Олихвяването на изтекли лихви става само съобразно наредбите на Българската народна банка” (чл. 10, ал. 3 ЗЗД). Такава наредба досега няма обнародвана. И, докато законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания е категоричен: Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат, финансовата математика е безкрайно свободна да обяснява сложните лихви, каквито могат да се появат на практика - при транзитните ценни книжа, но не и за държавни вземания – какъв е номера – колегата не осветли пейзажа.
Колкото до казуса: поради простата причина, че лихвата е акцесорно задължение, се разбира, че погашенията на главницата, погасяват и задължението за лихва. Т.е задължението за лихва споделя винаги съдбата на главното задължение. И ако се погаси главното задължение – чрез плащане, подновяване, прихващане, сливане или по друг начин, – погасява се и задължението за лихва. Т.е. Вие, (прецаканият) сте погасявали главницата, за да се оттървете от лихвите.
Но Мира правилно уточни, че това не става по ваш избор, а “в последователност...", предвидена от чл. 76, ал. 2, ЗЗД: Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Т.е. и двете задължения – погашенията върху главницата и задължението за лихва са в една темпорална плоскост, но се погасяват в различна последователност, когато парите са недостатъчни, примерно. Задължението, в общия обем, се погасява при изпълнение и на двете плащания – върху главница и лихва. Във вашия случай, при плащането на “възможната” за Вас сума, сте погасили само част от обема на двете комулативни задължения – с намалението на номиналния размер на главницата и погасяването на лихвите, “новите” дължимите от Вас лихви ще се начисляват върху по-малка главница. Тук нямаме никакви задължения за лихви върху лихви.

И понеже вземането за лихва се погасява с изтичането на три години, а главното задължение може да се погаси и с петгодишна давност, а „с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла”, с оглед на правната сигурност, разпоредбата е императивна - първо се погасявт разноските, след това лихвите и ако останат пари:) – главницата.
Ако в нещо бъркам, моля колегите да ме коригитрат.