|
63.Производство по предложенията , сигналите , жалбите и молбите .
дложенията , сигналите , жалбите и молбите - уредбата им се съдържа в специален нормативен акт - Закона за предложенията , сигналите , жалбите и молбите от 1980 (ДВ., бл. 52 - 1980 , изм.бр.68 1988 , бр.55 - 2000) .
По смисъла на закона с изключение на молбите (отчасти предложенията) останалите заявления винаги имат критично съдържание . Жалбите са насочени към незаконни и неправилни актове и действия на органите на държавно управление , както срещу мудност , бездушие , и други бюрократични прояви , които засягат правата и законните интереси на техните податели .
Производството по въпросните заявления обаче има тази особеност като цяло ,че не намира приложение относно разглеждането и решаването на предложения , сигнали , жалби и молби , които в друг закон или указ са предвидени по друг ред . Проблемът се урежда от различните нормативни актове , по отношение на които Законът за предложенията , сигналите , жалбите и молбите(ЗПСЖМ) се явява общ закон - тоест дава обща уредба .
За разглеждането на жалби например срещу индивидуални административни актове ще се прилага особен ред , установен в Закона за административното производство ЗАП , стига те да не изключени от неговото приложно поле . Например по реда на ЗАП ще се обжалва отказът да се разреши откриването на частно училище . Особен е редът , който се предвижда да обжалване на наказателните постановления - той се регламентира от ЗАНН І. ;
Аналогичен е въпросът за предложенията на гражданите и организациите . За разглеждане на предложенията(заявките) за изобретения например съществуват установен специален ред в Закона за патентите . И тук липса на установен ред ще се гледа по реда на ЗПСЖМ .
По същият начин стои въпросът с молбите . Заглеждат в ЗАП , няма предвиден специален ред - тогава ще се гледат в ЗПСЖМ .
Единствено за сигналите въпросът е унифициран - уредбата е в ЗПСЖМ .
Процедурните правила за разглеждането и решаването на предложенията , сигналите , жалбите и молбите по ЗНСЖМ в основни линии се характеризират със следното - 1.Относно предложенията - правят се пред органите , компетентни да решат поставените въпроси . Решенията се постановяват в срок от два месеца . 2.Относно сигналите и жалбите - подават се до органите , които са непосредствено висшестоящи на органите , чиито незаконносъобразни актове са предмет на оплакване - Сигналът или жалбата нямат “суспензивен” ефект . Изпълнението може да се спре само ако разпореди компетентият да се произнесе орган . Срокът е едномесечен , по изключение може да се удължи с месец - (чл.33ал.1) .
! При положение ,че жалбата или сигналът са уважени висшестоящият орган взима незабавно мерки за отстраняване на допусната нередност .
3.Относно молбите - подават се до органите , компетентни да ги решат .
Върху администрацията тежи въпросът за цялостното решаване на случая .
59.Производство по налагане на административни наказания .
Налагане на административни наказания - производството по налагане на административни наказания заема централно място в административнонаказателния процес . Като цялостен цикъл то обхваща две фази - фаза по установяване на административното нарушение и фаза по налагане на административното наказание . Ключови моменти от процесуалноправното гледище в тези две фази са “съставеният акт” в първата фаза и “наказателното постановление” - във втората . Адекватни ключови моменти в материалното административнонаказателно право , с които те се свързват , са съответно “административното нарушение” и “административното наказание”. Процесуално правната проблематика следователно гравитира към тези два процесуални “продукта” - съставения акт и наказателното постановление , заемащи възлово място в разглежданото тук производство . Тяхното относително самостоятелно място в процеса предопределя и наличието на очертаните две фази .
1.Установяване на административно нарушение - дейност , която се подчинява на специфични процесуални правила , уредени в ЗАНН . Започването на една такава процедура всъщност играе ролята на образуване на цялостно производство по налагане на административно наказание . “Образуването” , този първоначален процесуалноправен момент , свързано със съставянето на акта за извършено нарушение . Зад този принцип стои ЗАНН - “административно наказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършеното административно правонарушение.”(чл.36ал.1) .
Изключение от принципа се допуска само когато е било прекратено наказателното производство от съда или прокурора - не са били налице достатъчно данни са извършено престъпление .
2.Спецификата на административното нарушение като вид правонарушения се състои в това , че те засягат реда на функционирането на държавното управление . Това определя и характера на правните субекти на реакция на “преследването” им . Това е държавната администрация , тя е засегнатата , ето защо тя може да преследва нарушителите . Правният механизъм представляващ началният етап на това преследване е именно процедурата по установяване на административните нарушения чрез съставянето на акт за това .
Функцията по съставянето на акт се възлага на специални длъжностни лица , изхожда се от идеята за компетентност .
По принцип това са длъжностни лица от системата на администрацията и по-точно от системата на централните и териториални органи на държавно управление съответно координиращи спазването на различните административни режими .
Съществуват два подхода за определяне на длъжностните лица , първия бихме определили като нормативен подход - определя кои ще са длъжностни лица , имащи право да съставят актове за нарушенията . ЗАНН използва термина “нормативни актове” (чл.37.ал.1) , което означава законови и под законови .
Втория подход може да се определи като оперативен . Посочването на лицата , които имат право да съставят актове за нарушенията става от “ръководителите на ведомствата, организациите ,областните управители и кметовете на общините , на които е възложено приложението и контрола по приложението на съответните нормативни актове”(чл.37.ал.1) .
Кръгът на “определящите” органи е органичен , той зависи от обстоятелството дали съответният нормативен акт възлага “прилагането” или “контрола по прилагането” си на определен орган на държавно управление . Оттам връзката с генерално оправомощаване по чл.37 , ал.1 ЗАНН І. При наличието на такава връзка съответният административен орган(министър , областен управител) е в правото си да определи оперативно (по своя преценка) длъжностните лица , по точно подчинените си длъжностни лица , които могат да съставят актове за нарушения .
3.В основата на образуването на производството по налагане на административни наказания стои принципът на публичността . Освен длъжностните лица , които ще съставят актовете за нарушения , законът изисква присъствието и на други лица . Това са от една страна самите нарушители , от друга - свидетелите на нарушението . Присъствали по при извършването и установяването на нарушението . Правилото е залегнало в чл.40 ал.1 ЗАНН . “Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите , които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.”
4.Съставителният акт трябва да е законосъобразен и обоснован . Той е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение . Той следва да се състави в писмен вид и да съдържа следните клаузи - 1.Собственото , бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му . 2.датата на съставянето на акта . 3.датата и мястото на извършеното нарушение. 4.описание на нарушението и обстоятелствата , при които е извършено . 5. Законните разпоредби , които са нарушени . 6. Собственото , бащиното и фамилното име и възраст на нарушителя , точния му адрес и месторабота , ЕГН . 7 имената и точните адреси на свидетелите , ЕГНта . 8. Обясненията или възраженията на нарушителя , ако е направил такива . 9. Имената и точните адреси на лицата , които са претърпели имуществени вреди от нарушението , ЕГН . 10. Опис на писмените материали и на иззетите вещи ако има такива , и кому са поверени за пазене .
Всички тези десет клаузи са дадени кумулативно и в своята съвкупност представляват един законосъобразно оформен акт на нарушение . Липсата на някои от тях означава нередовност .
Същевременно се изяснява и въпросът за нарушителя . И което е особено важно дали деянието може да му се вмени във вина .
Към втората група биха могли да се отнесат изисквания визирани в т.7 и 10 . Привличането на свидетелите на нарушението в производството го обезпечава откъм доказателствени средства . В това отношение свидетелските показания имат първостепенно значение .
Третата група представляват изискванията визирани в т.1 и 2 . Според тях в съответния акт трябва точно да са отбелязани имената и длъжността на актосъставителя , също и датата , на която е бил съставен актът . Това е гаранция за законосъобразността му откъм компетентност за съставянето му . Длъжностното лице трябва първо да е оторизирано да съставя актове за такъв вид административни нарушения тоест трябва да има възложена такава материална компетентност . Трябва да има и съответната териториална компетентност за това . Това обезпечава точната правна квалификация на деянието , определяне с голяма точност на времето на неговото извършване , започване на процедурата в законен срок .
Чл.53 ал.2 ЗАНН според който “Наказателното постановление се издава и когато е допусната нередност в акта , стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението , самоличността на нарушителя и неговата вина.” С други думи нещата се свеждат до три опорни пункта - нарушение , автор , вина . Изяснени ли са по безспорен начин обстоятелствата около тях - наказанието се налага .
Отделно от всичко отбелязано дотук по отношение на формата на съставения акт следва да се обърне внимание на още едно важно изискване . То е свързано с подписване на акта . Принципно това е “завършекът” на формата на акта . Изискванията в това отношение са актът да бъде подписан от неговия съставител , поне от един от свидетелите и от нарушителя (чл.43.ал1.) . Подписите на посочените субекти нямат еднакво процесуално значение . На “съдбата” на акта биха могли да се отразят само подписите на актосъставителя и на нарушителя . Липсата им прави съставеният акт недействителен от процесуална гледна точка . Производство не счита да бъде образувано .
Липсата на подпис от страна на нарушителя е със същото принципно значение . Смисълът на този подпис е той(нарушителят) да бъде запознат със съдържанието на акта и така да бъде наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност .
Според чл.44 ал1 ЗАНН - допълните писмени възражения на нарушителя .
Може да се приеме , че непредявяването , оттам и не подписването на акта блокира правото на защита на нарушителя , което е сериозно основание за отмяна на наложеното наказание в един по-късен момент .
Освен да е законосъобразно съставен , съставеният акт трябва да е и добро обоснован - обвинението трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства . Не напразно длъжностните лица , съставящи актове за нарушения , имат предоставено право да изземват и задържат такива , щом те са свързани с установяването на нарушението(чл.41 ЗАНН) .
5.Със съставяне на акта на нарушението фазата по установяване на административното нарушение почти е приключена . Може да се каже дори , че по същество тя е приключена . Следват процесуални действия , имащи предимствено значение “мост” между тази и следващата фаза на производството .
чл.44 ал.3
6.”Съставеният акт” е термин , който намира широко приложение в административно наказателната теория и практика . Той “се използва за да обозначи определено действие на надлежни административни органи , отразено от тях в официален документ.” Съставеният акт , както беше отбелязано по-горе с констативно значение , който служи и като предпоставка за издаването на друг акт - в случая наказателно постановление . Той не трябва да се отъждествява нито с типичния индивидуален административен акт , нито с акта , с който се налага административното наказание - наказателното постановление . На тази основа следва да се подчертаят неговите три функции - констатираща , обвинителна и сезираща . Чрез констатиращата си функция той установява официално факта на извършеното административно нарушение , затова тя е известна като установителна функция . Чрез обвинителната функция по официален ред се отправя обвинение към конкретно лице , че е извършило правонарушение от категорията на административните нарушения . Сезиращата функция се изразява в законовото ангажиране на определен административно наказателен орган да се произнесе по обвинението , като упражни своите административно наказателни правомощия .
7.Образуването на административно наказателно производство има за своя главна непосредствена цел реализирането на административната отговорност на дееца . С оглед на постигането на процесуална икономия то може да реши и друга и “съпътстваща” задача - въпроса за гражданската отговорност на лицето . Това би било възможно ако в резултат на нарушението са последвали имуществени вреди .
Дали ще се решава въпросът за гражданската отговорност на нарушителя зависи в крайна сметка от пострадалото лице . То може да направи иск чл.45ал.1 . Искането му обаче трябва да е направено преди да е решен въпросът за административно наказателната отговорност на нарушителя , тоест преди наказващият орган да се е произнесъл за административното наказание .
Съчетанието между елементи на гражданското и административното право води до процесуална икономия .
Фаза по образуването на административно наказателно производство е свързана и с някои особености .
Макар и образувано при наличието на предвидените в закона условия чл.34 производството може да бъде прекратено . То следва да бъде прекратено когато - 1 нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието тоест в състояние на невменяемост . 2. Не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта . 3.Когато нарушителят е починал . 4. Когато това е предвидено в закон или указ . 5. Когато се установи ,че деянието не е административно нарушение , престъпление (наказателно преследване) - чл.33 ал.2 . Административната отг. Става наказателна .
Друга особеност е невъзможността от процесуално правна гледна точка да се образува административно наказателно производство при наличието на някои определени в закона условия . - чл.34 ал.1 б .
Друга интересна хипотеза представлява чл.39 ал 1, 2 ЗАНН - отнася се за случаите явно маловажни и маловажни административни нарушения .
В случаите , когато е налице оспорване на нарушението от нарушителя или отказ да плати глобата , актосъставителите образуват административно наказателно производство на общо основание .
Налагане на административно наказание - за началото на втората фаза се приема момента ,в който наказващият орган е получил административно наказателната преписка изпратена от актосъставителя . От този момент започва да тече едномесечен срок , в който той трябва да се произнесе . Срокът не е преклузивен . Но той е зависим от преклузивния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН . Въпросната разпоредба , както вече бе отбелязано задължава наказващия орган да се произнесе тоест да издаде наказателно постановление най-късно в шестмесечен срок от съставянето на акта . Това му разкрива възможност да се произнесе и след посочения по-горе едномесечен срок , стига с това да не се надвишава шестмесечният срок по чл.34 ал.3 . Последиците от това биха могли да се свържат с дисциплинарната му отговорност , но произнасянето му ще бъде правнорелевантно за административния процес .
“Наказващият орган” по принцип е много широко понятие , в административно наказателният процес то се свързва главно с администрацията . Характерна особеност за нея е ,че наред с типичната си организаторска творческа и градивна дейност тя може да санкционира или осъществява държавната наказателна репресия спрямо извършителите на административни нарушения .
Чл.47 ЗАНН , който се явява основен за определяне на административно наказателната компетентност възлага наказваща функция основно на органите на държавното управление (администрацията) . Според него административните наказания могат да се налагат а) ръководителите на ведомствата и организациите , областните управители и кметовете на общините , на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение . б)длъжностни лица и органите , овластени от съответния закон или указ . в) съдебните и прокурорските органи в предвидените в закон или указ случаи .
2.Функцията по административното наказание може да се приеме като известна “привилегия” за администрацията . Тя не може да бъде адресирана към всички нейни органи . Законодателят в това отношение установява два принципа - компетентност и безпристрастност .
Първият принцип - изразен чрез очертаването както на материалността , така и на персоналната и териториална компетентност . С оглед на материята , компетентни да налагат административни наказания могат да бъдат ръководителите на онези ведомства и организации ,”на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение.” (чл.47б) . Следователно въпросните административни органи са с своите административно наказващи функции с конкретни административни актове (нормативни) , които те като компетентни в тази област имат право да налагат и контролират .
Персоналната компетентност също е нормативна , веднъж по ЗАНН(чл.47ал.1) и втори път по специалните укази .
Териториалната компетентност се определя от района на местоизвършване на нарушението .
Възможните проблеми във връзка с определяна на компетентността (материална , персонална и териториална) се решават по следните начини - първо относително материалната компетентност споровете между органите от различни ведомства и организации се решават от окръжния съд , в чийто район се намира седалището на органа , който е съставил акта .
Вторият принцип се изразява във въвеждането на института на отвода за случаите , когато в разглеждането на административно наказателната преписка и издаване на наказателното и постановление е участвало лице , което няма право на това . Законните пречки за това са визирани в хипотезите на чл.51 ал.1 .
3.След получаването на административно наказателната преписка процедурата по налагане на самото административно наказание се счита за започнала и тя трябва да бъде реализирана на базата на съответните правила и установени срокове . Административно наказващият орган следва да извърши съответните процесуални действия , които ще позволят обстоятелственото разглеждане и обсъждане на проблемите , свързани с нарушението и оттам евентуалното налагане на административното наказание .
Тези действия биха могли да се обединят в няколко групи - 1.процесуални действия “преди” налагане на наказанието 2.процесуални действия по налагането му и 3. Процесуални действия “след” налагане на наказанието .
Налагането на административно наказание посредством използването на наказателно постановление не е типично административна дейност . Служебното произнасяне е изключено , административно наказващия орган трябва да е сезиран за това . Следователно административно наказващия орган действа на принципа на съдебните органи - само чрез сезиране .
“Наказателно постановление” е термин , с който съгласно ЗАНН трябва да се обозначават всички юридически актове на администрацията , с които се налагат административни наказания . Като процесуален акт той е олицетворение на втората фаза от производството по налагане на административни наказания и по подобие на съставения акт(основен процесуален акт в първата фаза) също трябва да бъде издаден в строго официална писмена форма със съответните законно определени реквизити (чл.57) .
Наказателното постановление трябва да съдържа реквизити(личните данни ) .
Въпросните изисквания само кумулативната си даденост правят законосъобразно наказателното постановление като юридически акт . Така то може да породи правните последици - да реализира държавната репресия спрямо конкретния нарушител .
Несъобразяването на наказателното постановление с изискванията на закона(чл.57) при неговото издаване естествено рефлектира върху неговият законов статут - то става незаконносъобразно издадено . В един по-късен момент този въпрос може да постави и да доведе до отмяна на самото постановление .
Произнасянето чрез налагане на административно наказание в редица случаи е свързано като допълнителен елемент , и с произнасяне за отнемане на вещи в полза на държавата . Предпоставка за това административно нарушение да е било извършено умишлено(чл.20.ал.1) .
Произнасянето в своя втори вариант включва освен административното наказание и определяне на обезщетение за причинени вреди или въпроса за гражданската отговорност на дееца . Правомощията на наказващия орган в това отношение , както бе отбелязано по-горе са ограничени . Възможно е да се използват и услугите на вещо лице , за претенции над определения в закона размер , на пострадалите трябва да се посочи обикновения исков път .
В третия си вариант произнасянето може да се изрази в прекратяването на административно наказателната преписка тоест в не налагане на административно наказание . Това ще стане във всеки един отделен случай, когато се установи че въпросното деяние не е нарушение или че нарушението не е извършено от лицето посочено като нарушител чл.54.
Процесуалните действия “след” налагане на наказанието обвързват административно наказващия орган със задължението да връчи препис от наказателното постановление на нарушителя и на поискалия обезщетение ако има такъв . Това следва да се извърши срещу подпис .
60.Оспорване на наказателни постановления .
Оспорване на наказателни постановления пред съд - още в началото на изложението трябва да се обърне внимание на една неточност на ЗАНН по отношение на неговата контролна фаза - раздел пети е озаглавен “Обжалване на наказателните постановления.” Всъщност става дума за “оспорване” както се вижда от следващите текстове , защото прокурорът също има право да протестира издаденото наказателно постановление , а гражданския ищец - определено от административно наказващия орган обезщетение . Понятието “оспорване4 е по-широко от понятието “обжалване” , разделът би трябвало да бъде озаглавен “Оспорване на наказателни постановления.”
Съгласно чл.58 ал.1 от ЗАНН “Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.” От този момент нататък тече седем дневен срок ,в който срещу постановлението може да се подава жалба от посочените две лица - нарушителя и поискалия нарушение .
Прокурорът служебно следи за издаваните наказателни постановления , на него те не се връчват . За това се предвижда по-дълъг срок за подаване на протест - две седмици от датата на издаване на постановлението съгласно чл.59 ал.2 на ЗАНН .
Компетентен да разглежда жалбата или протеста е районният съд , в района на който е извършено или довършено нарушението , а за нарушения извършени в чужбина - Софийския районен съд , гласи чл.59 , ал.1 ЗАНН .
Обжалването на наказателното постановление (както и протестирането му) се извършва чрез наказващият орган , които го е издал . Това разрешение на чл.60 ал.1 от ЗАНН може да се оспорва с оглед на принципа за равнопоставеност на страните в процеса .
ЗАНН не предвижда суспензивен ефект на подадената жалба или протест . На практика се изчаква решението на районния съд и това е правилно .
Чл.64 от ЗАНН предвижда - “Влизат в сила наказателните постановления , които -
а) не подлежат на обжалване
б) не са били обжалвани в законния срок
в) са били обжалвани , но са били потвърдени или изменени от съда.”
Следователно само влезлите в сила наказателни постановления подлежат на изпълнение .
Чл.61 от ЗАНН определя кръга на лица , които трябва да бъдат призовани при разглеждане на делото от районния съд . Това са нарушителя , поискалите обезщетение включително и тези по чл.55 ал.2 и учреждението или организацията , чийто орган е издал наказателното постановление , както и допуснатите от съда свидетели .
Съдът е длъжен да призове изброените лица и органи при гледане на делото , но същевременно всеки един от тях е длъжен да го уведомява за промяна на адреса си .
! Преди да насрочи и разгледа делото , районния съд следва да направи проверка относно допустимостта и редовността на жалбата или протеста . Тук важат посочените изисквания за спазване на срока за обжалване протестиране.
Жалбата или протеста срещу наказателното постановление се разглеждат от районния съд в състав само от един съдия . Съдът винаги е инстанция по същество .
Тук се налагат някои разяснения относно правомощията на райония съд - налагането на административни наказания от органи на изпълнителната власт по правната си природа представлява правораздавателна дейност . Правораздавателната дейност (решаването на правен спор) обаче е типична единствено за съдилищата . В случай на налагане на административни наказания можем да говорим единствено за своебразна привилегия в полза на администрацията - тя има право вместо съдилищата да преценява .
В същото време обаче съдът си запазва правото да проверява правилно ли съответните органи от изпълнителната власт са осъществили дейността по налагане на наказанията .
Когато районният съд разглежда жалби срещу наказателни постановления , той не върши нещо различно от това , което е извършил административно наказващия орган , издал наказанието . Съдът трябва отново да прецени дали извършеното деяние представлява нарушение .
Тъй като по същество съдът извършва същата дейност като наказващия орган преди него , сполучливо в теорията той се нарича “втора първа инстанция”. Именно поради това районният съд е винаги инстанция по същество , а не като в ЗАП - контролно-отменителна . По ЗАНН съдът контролира правораздавателната дейност на органи от изпълнителната власт и затова е инстанция по същество . По ЗАП съдът контролира правоприлагащата дейност на администрацията и поради това е контролно-отменителна инстанция .
Р.съд трябва да провери на първо място дали съответният акт за констатиране на адм.нарушение е годна база за издаване на наказателно постановление . Да се провери дали са налице реквизитите на акта посочени в чл.42 от ЗАНН . След това трябва да се проверят реквизитите на наказателното постановление по чл.57 от ЗАНН .
На практика жалбите срещу наказателните постановления могат да се обособят в две големи групи . Към първата се отнасят т.нар.жалби по същество - при тях се отрича самото извършване на нарушението , неговото авторство , или се твърди че извършеното нарушение представлява адм.нарушение .
Към втората група се отнасят тези жалби , при които нарушителят не отрича извършеното , не оспорва ,че това е нарушение , нито авторството си . При такава жалба обикновено се твърди , че наложеното наказание не е съобразено с имуществото и сем.положение на нарушителя и иска неговото отменяне .
Съгласно чл.63 ал.1 на ЗАНН районният съд се произнася по жалбата или протеста с решение , с което може да потвърди , да измени или отмени наказателното постановление .
По-сложен е въпросът за третата възможност на съда - да измени наказателното постановление . Тук на първо място трябва да се подчертае ,че по принцип правомощието на съда “да измени” постановлението ще означава той да намали наложеното с него административно наказание . Съдът няма право да го увеличава .
! Принцип още от римското право е ,че не може да се влошава положението на жалбоподателя .
Следователно , когато наказателното постановление стига до съда само по жалба на нарушителя , правомощието “да измени” ще означава само намаляване на размера на наложеното наказание .
Накрая трябва де отбележи , че претърпелия вреди от извършеното нарушение може да подава жалба , но само относно размера на присъдените му вреди .
Чл.56 предвижда - “Ако при решаване на въпроса за обезщетението наказващият орган срещне трудности от фактически или правен характер , производството по него се прекратява , а заинтересованият се насочва да потърси обезщетение чрез съда на общо основание.”
61.Извънредни способи за контрол на административни наказания .
Доскоро ЗАНН предвиждаше само една съдебна инстанция за оспорване на наказателни постановления и това беше районния съд . През 1998 година обаче в ЗАНН бяха направени изменения свързани с касационното оспорване . При първоначалните промени - въвеждането на втора кас.инстанция в административния процес - ЗАНН бе пропуснат от законодателя . Този именно пропуск беше отстранен чрез изменение на чл.63 ал.1 от ЗАНН “Решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд.”
“Редът на Закона за Върховния административен съд” е посочен в чл.33 до 40 .
На първо място трябва да се отбележи , че касационната жалба се подава в 14 дневен срок от датата на съобщаването , че решението на районния съд е изготвено . Кас.протест има право да подава окръжния прокурор , а не главния прокурор . Не може да се счита , че ЗВАС е имал предвид (както и чл.63 ал1. От ЗАНН) гл.прокурор да протестира срещу решенията на районен съд пред окръжен съд . Срокът е 6 месечен .
Относно допустимостта и редовността на жалбата или протеста се прилагат правилата на чл.35 , 367 , 37 от ЗВАС .
Делото се разглежда в тричленен състав на окръжен съд като участва и прокурор . Съгласно чл.39 от ЗВАС в тази част на процеса няма вече принципи на служебното начало - окръжния съд се произнася само посочените в жалбата или протеста касационни основания . Допускат се само писмени доказателства - чл.38 на ЗВАС .
ЗВАС има съществен недостатък по отношение на кас.основания - той не ги посочва . В него дори липсва текст , които да препраща към ГПК или НПК .
Тук би трябвало да се прилагат основания за подаване на касационна жалба , посочени в чл.352 от НПК .
Чл.352 от НПК предвижда следните касационни основания - на първо място нарушаване на закона - когато законът е неправилно приложен или пък е приложен от друг закон . На второ място - когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните права и на трето - когато наложеното наказание е явно несправедливо .
! Окръжният съд , както бе посочено в състав от трима съдии и при участието на прокурор е касационна инстанция . И относно правомощията на окръжния съд трябва да се посочи ,че те не са тези по ЗВАС , а отново предвидените в чл.357 от НПК . Съгласно този текст съдът може на първо място да остави оспореното решение на районния съд в сила , когато установи , че то е постановено при неспазване на материалния и процесуалния закон и няма никакви дефекти .
На последно място чл.357 предвижда ,като правомощие на окръжния съд “да оправдае подсъдимия” .
62.Изпълнение на наказателни постановления и решения на съдилищата по административните дела .
На изпълнение подлежат влезлите в сила наказателни постановления или решения на съда , постановени по жалба или протест . В предишната глава бе посочено , че в сила влизат необжалваеми постановления . Тези , които не са обжалвани в срок и обжалваните , но потвърдени или изменени то съда - чл.64 от ЗАНН .
Чл.74 от ЗАНН предвижда ,че в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление административно наказващият орган или съдът предприемат действия за привеждането му в изпълнение . ЗАНН е възприел принципа ,че всяко наложено наказание се изпълнява по различен начин и по различни органи в рамките на администрацията .
Когато е наложено наказание обществено порицание , препис от наказателното постановление или решението на съда се изпраща на съответната организация , в която наказания членува . Изпълнението на наказанието обществено порицание става чрез прочитане на наказателното постановление или решението на съда пред събрание на организация или на трудовия колектив , на което се поканва да присъства и нарушителят - чл.75 и 76 от ЗАНН .
! Присъствието на нарушителя не е задължително !
! Наказанието обществено порицание е твърде рядко използвано в днешната наказателна дейност на изпълнителните органи !
Според чл.79 ал.1 на ЗАНН наказателните постановления и решения на съда , с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата , се изпълняват по реда да събиране на държавни вземания . Закон за събиране на държавни вземания .
Законът предвижда нов орган по събиране на държавните вземания - Агенцията за държавните вземания и урежда нейния статус ,функции , правомощия на органите й .
При осъществяване на функциите си агенцията взаимодейства с данъчната администрация , органите на МВР , органите на прокуратурата и следствието , областните управители и други държавни и общински органи .
Когато наказателното постановление или решение на съда е предвидено в обезщетение в полза на държавни предприятия , кооперации и други обществени организации или на граждани , то се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс - чл.79 ал.2 от ЗАНН .
! Когато с наказателно постановление или решение на съда е постановено отнемането на вещи в полза на държавата , препис от тях следва да се изпрати на кмета на съответната община за изпълнение .
Трето административно наказание , предвидено в ЗАНН е временно решаване от право да се упражнява определена професия или дейност .
Трябва следователно във всеки конкретен случаи на подобно наказание да се преценява кой е посоченият в чл.81 ал.1 орган .
Чл.82 ал.1 от ЗАНН предвижда ,че административните наказания не се изпълняват ако са изтекли -
а) две години , когато е глоба .
б) шест месеца ако е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и
в) три месеца ако наказанието е обществено порицание .
Давността започва да тече от влизане в сила на акта . В правото съществува принципа , че давността не се прилага служебно . Следователно както съответния административен орган , така и съдебния изпълнител не могат да се позоват на изтекла давност и да прекратят действието на наказанието .
58.Производство но установяване на административни нарушения
1.Установяването на административното нарушение е дейност , която се подчинява на специфични процесуални правила , уредени в ЗАНН . Започването на една такава процедура всъщност играе ролята на образуване на цялостно производство по налагане на административно наказание . “Образуването” този първоначален процесуално правен момент е свързано със съставяне на акта за извършено нарушение . Зад този принцип стои ЗАНН “административно наказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение” (чл.36.ал1.) .
Несъмнено действията по съставяне на акта се поставят тук на централно място , те следва да обезпечават обективното изнасяне на нещата около административното нарушение и справедливо репресиране на извършителя на нарушението . Тази фаза се определя като “първоначална” и “необходима” негова фаза .
2.Спецификата на административните нарушения като вид правонарушения се състои в това ,че те засягат реда на функционирането на държавното управление . Това определя и характера на правните субекти , имащи право на “реакция” на “преследването” им . Това е държавната администрацията като цяло .Правният механизъм , представляващ началният етап на това преследване , е именно процедурата по установяване на административните нарушения чрез съставянето на акт за това .
Функцията по съставянето на актове се възлага на специални длъжностни лица . Изхожда се от идеята за компетентност . Тези лица трябва много добре да познават реда на управление в съответната му област тоест административно правната му уредба , защото ще трябва да преценяват дали съответните действия са административни нарушения . Много е важно правилно квалифициране .
По принцип това са длъжностни лица от системата на администрацията и по-точно от системата на централните и териториални органи на държавното управление , съответно контролиращи спазването на административно правния режим .
Съществуват два подхода за определяна на длъжностните лица - първия бихме определили като нормативен подход - нормативен акт определя кои ще са длъжностните лица , имащи право на съставяне на актове за нарушения . ЗАНН използва термина “нормативни актове” , което означава и законови и под законови нормативни актове .
Видно е ,че кръгът на “определящите” органи на държавно управление е ограничен . Той зависи от обстоятелството дали съответният нормативен акт възлага “прилагането” си на определен орган на държавно управление . Оттам връзката с генералното оправомощаване по чл.37 ал.1 б ЗАНН . При наличие на такава връзка съответният административен орган(министър , областен управител) е в правото си да определи оперативно(по своя преценка) длъжностните лица , по точно подчинените си длъжностни лице , които ще могат да съставят актове за нарушение .
3.В основата на образуването на производството по налагане на административни наказания стои принципът на публичността . Освен длъжностните лица , които ще съставят актовете за нарушения , законът изисква присъствието и на други лица . Това са от една страна самите нарушители , от други свидетелите на нарушението . Правилото е залегнало в чл.40 ал.1 ЗАНН - “Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите , които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.”
Разгледаната хипотеза не винаги е възможна - на първо място относно нарушителя е допустимо съставянето на акт и в неготово отсъствие в два случая - 1.когато той е известен , но не може да се намери. 2.когато е поканен за съставяне на акта и не се явява .
И двата случая администрацията е изправна , в законът позволява актът да бъде съставен и без присъствието на нарушителя(чл.40.ал.2) .
Съставеният акт трябва де законосъобразен и обоснован . Той е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение . С неговото оформяне се свързват редица изисквания - лични данни .
Тези клаузи са дадени кумулативно и в своята съвкупност представляват законосъобразно оформен акт на за нарушение . Липсата на някои от тях означа незаконосъобразност на акта .
Първа група изисквания могат да се отнесат в чл.42-т.3, 4 , 5 , 6 , 8 , 9 .
Същевременно се изяснява и въпросът за нарушителя . И което е особено важно дали деянието може да му се вменява във вина . Затова във акта се установява неговата самоличност - трите имена , точен адрес .
Към втората група биха могли да се отнесат изискванията визирани в т.7 и 10 . Привличането на свидетели на нарушението в производството то обезпечава откъм доказателствени средства .
Третата група представляват изискванията , визирани в т.1 и 2 . Според тях в съответния акт трябва точно да са отбелязани имената и длъжността на актосъставителя , също и датата на която е бил съставен актът .
Явно е ,че всяко изискване или всяка клауза поотделно има своето значение за законосъобразното съставяне на акта на нарушение . Но само като комплект те правят от този акт строго официалния документ , който може да задвижи процедурата по едно наказване на деяние.
чл.53 ал.2 ЗАНН - “Наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта , стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението , самоличността на нарушителя и неговата вина.”
Изключението визирано в чл.53 ал.2 - безспорно установяване на нарушението , неговия автор и вина . При всички положения трябва да се спазят десетте изисквания .
Подписването на акта - това е завършването на акта . Да бъде подписан от неговия съставител , поне един от свидетелите и нарушителя - чл.43 ал.1 . На “съдбата” на акта биха могли да се отразят само подписите на актосъставителя и на нарушителя . Липсата им прави съставения акт недействителен , производство не следва да се счита за образувано .
! Подписването на акта от нарушителя не е само формален а и съдържателен елемент . Свързано е с предварителната защита - чл.44 ал.1 ЗАНН .
Може да се приеме ,че не предявяването оттам и не подписването на акта блокира правото на защита на нарушителя , което сериозно основание за отмяна в по-късен момент .
Освен да е законосъобразно съставен , съставеният акт трябва да бъде и добре обоснован - обвинението трябва да бъде подкрепено от съответните доказателства . Право на изземване на важни предмети чл.41 ЗАНН .
5.Съставянето на акта за нарушение фазата по установяване на административното нарушение почти е приключена . Следват процесуални действия имащи предимствено значение на “мост” между тази и следващата фаза на производството .
От една страна при подписването на акта на нарушителя се връчва препис от него , също така трябва да бъдат събрани служебно доказателства .
6.”Съставеният акт” е термин , който намира широко приложение в административно наказателната теория и практика . Той “се използва , за да обозначи определено действие на надлежни административни органи , отразено в издаден от тях официален документ.” Съставеният акт с констативно значение , които служи и като предпоставка за издаването на друг акт - наказателно постановление .
! На тази основа следва да се подчертаят неговите три функции - констатираща , обвинителна и сезираща . Чрез констатиращата функция той установява официално факта на извършено административно нарушение , затова тя е известна като установителна функция .
Чрез обвинителната функция по официален ред се отправя обвинение към конкретното лице , че е извършило нарушение от категорията на административните нарушения .
Сезиращата функция се изразява в законното ангажиране на определен административно правен орган да се произнесе по обвинението , като упражнява своите административно правни правомощия .
7.Образуването на административно наказателното производството има за своя главна и непосредствена цел реализирането на административно наказателната отговорност на дееца .
Дали ще се решава въпроса за гражданската отговорност на нарушителя зависи в крайна сметка от пострадалото лице . чл.45 ал.1 Искането му обаче трябва да е направено преди да бъде решен въпросът за административната отговорност на нарушителя .
Фазата по образуване на административно правното наказателно производство е свързана и с някои особености .
Макар и образувано при наличието на предвидените в закона изисквания , то може да бъде прекратена чл.34 . Нарушителят е изпаднал в разстройство на съзнанието , не е издадено наказателно постановление в 6 месечен срок , когато нарушителя е починал , когато това е предвидено в закон или указ , когато се установи че деянието не е административно нарушение - прокурора възбужда наказателно преследване чл.33 ал.2 .
Друга особеност представлява хипотезата в чл.39 ал1 и 2 ЗАНН - явно маловажни и маловажни административни нарушения .
63.Производството по предложенията , сигналите , жалбите и молбите .
Това са демократична форма на контрол върху дейността на държавното управление (администрацията) . Уредбата им се съдържа в специален нормативен акт - Закона за предложенията , сигналите , жалбите и молбите от 1980г (ДВ.бр.52б1980г. изм.68-1988г. бр.55-2000г.).
По смисъла на закона , с изключение на молбите останалите заявления имат критично съдържание . Чрез молбите си гражданите искат признаване или удовлетворяване на техни права и законни интереси .
Производството по въпросните заявления обаче има тази особеност като цяло , че не намира приложение относно разглеждането и решаването им , за които в друг закон или указ е предвиден друг ред . Проблемът се урежда от различни нормативни актове по отношение на които Законът за предложенията , сигналите жалбите и молбите ЗПСЖМ се явява “общ закон” .
За разглеждане и решаване на жалби например срещу индивидуални административни актове ще се прилага особен ред , установен в ЗАП , стига да не са изрично изключени от неговото приложно поле . Например по реда на ЗАП ще се обжалва отказа де се разреши откриването на частно училище .
Аналогичен е и въпросът за предложенията на гражданите и организациите . За разглеждане на предложенията(заявките) за изобретения например съществува установен специален ред в Закона за патентите .
По същия начин стои и въпросът с молбите - с които се иска решаването на някакъв въпрос , за което е необходимо издаването на индивидуален административен акт се разглеждат и решават по реда на ЗАП Іи други специални закони . Ако няма особен ред , тогава ще се прилага ЗАП .
Процедурните правила за разглеждането и решаването на предложенията , сигналите , жалбите и молбите по ЗПСЖМ в основни линии се характеризират със следното -
1 . Относно предложенията - правят се пред органите компетентни да решават поставени въпроси .
Относно сигналите и жалбите - подават се по органите , които са непосредствено висшестоящи над органите ,чиито незаконосъобразни и неправилни актове са предмет на оплакване .
Относно молбите - подават се до органите , компетентни да ги решат .
Върху администрацията тежи въпросът за изясняване на случая .
64.Административно обслужване на населението .
Съгласно чл.1 от Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица ДВ бр.95 1999 , той има за задача да уреди две групи въпроси - на първо място организирането на административното обслужване ни физическите и юридически лица , на второ - производството по извършване и по обжалване на отказите да бъдат извършени административни услуги .
В рамките на изпълнителната власт непрекъснато се издават най-различни актове . Част от тях са административни актове по смисъла на чл.2 на ЗАП , те притежават редица белези но най-важният е ,че с издаването им възникват редица или се възлагат задължения за техните адресати В същото време органите на администрацията издават и други актове , които нямат този белег - с тяхното издаване не възникват права или задължения . Без да бъдат издадени такива актове , граждани или организации на граждани не биха могли да реализират вече признатите им права или да изпълняват своите задължения . Първата категория актове - тези по чл.2 ЗАП - се издават , контролират и изпълняват от него . Втората категория , тъй като не са индивидуални административни актове не могат да попаднат в приложното поле на ЗАП . Тяхното издаване трябва да стане по друг нормативен път и това е ЗАОФЮЛ .
Неиздаването на данъчна оценка за жилището означава , че то не може да бъде продадено . Данъчната оценка не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.2 от ЗАП и в случая той не се прилага . Тази възможност дава именно ЗАОФЮЛ . В своя чл.3 той дава понятието за административна услуга -
Административната услуга по смисъла на този закон е -
1 . издаване на актове , с които се удостоверяват факти с правно значение .
издаване на актове на други административни действия , които представляват законен интерес за физическото или юридическо лице.
Актовете по чл.3 т.1 и 2 са известни от общата част на административното право като “удостоверителни” и “декларативни” .
На първо място може да се посочи разпоредбата на чл.2 ал.1 отЗАФЮЛ , съгласно която извършването на услуги не е дейност осъществявана единствено от държавните органи .
На второ място - законът предвижда в чл.6 ал.1 т.1 принцип на “обратно гише” - във всяко звено на администрацията трябва да има звено , което да отговоря за административни услуги .
МС осъществява общото ръководство по организацията и функционирането на системата на административното обслужване .
Производството тук за разлика от останалите адм.производства няма фаза по изпълнение . Две фази - извършване на услугата и контролна фаза при отказ на да се извърши поисканата услуга .
Всяко физ. И юр. Лице може да поиска административна услуга , която да е от значение за удостоверяване , предявяване , упражняване или погасяване на негови права или задължения , както предвижда чл.11 и 12 от закона .
Компетентно да извърши административна услуга е определено длъжностно лице от администрацията на държавните органи , освен ако в нормативен акт не е предвидено органът да действа лично .
Искането може да бъде направено устно или в писмена форма според чл.1 ал.2 .
Производството по издаване на административна услуга може да започне и по искане на орган или длъжностно лице от неговата администрация или организация .
1.когато е сезиран с искане за издаване на друг административен акт или извършване на друга административна услуга , както и когато извършването на административна услуга е свързано с изясняване на факти и обстоятелства , които той е длъжен да установи .
2.нормативен акт предвижда той да направи предложението пред извършващия нормативната услуга .
Поисканата адм.услуга се извършва когато е възможно веднага - чл.16ал2 .
Тъй като адм.услуги могат да бъдат разнообразни чл.17 се опитва да посочи формата ,в която те могат да бъдат извършени - устна справка , експертиза , удостоверение , схема , чертеж , скица .
Съгласно чл.19 отказът е налице и когато административната услуга не е извършена в исканата форма .
Отказите за извършване на административна услуга могат да бъдат обжалвани , това е контролната фаза на този закон с две особености.
Законът предвижда обжалване на отказите за изв.на адм.услуга - изрична или мълчалива - като и когато услугата не е извършена в поисканата форма .
За първи път ЗАОФЮЛ въвежда две инстанции за обжалване по административен ред . Според чл.23 отказът на длъжностното лице да извърши административната услуга се обжалва пред ръководителя на администрацията или организацията , към която принадлежи .
И тук подобно на чл.20 на ЗАП са забранени за обжалване по административен ред откази на министри и другите органи на изпълнителната власт .
Срокът за подаване на жалбата е 7 дневен .
Жалбата е поначало в писмена форма - чл.27 ал.1 , тя съдържа необходимите реквизити .
Жалбата се проверява относно допустимостта и редовността и така , както това се прави и по ЗАП .
Законът предвижда жалбата да се подава директно до съответния компетентен орган да я реши .
Комп. Да разгледа жалбата орган постановява решението си след обсъждане на обясненията и възраженията на жалбоподателя .
Контролиращият производството по обжалване орган е уреден в чл.31 ал.2 , 3 , 4 като контролно-отменителна инстанция . Той се произнася с мотивирано решение , с което се отменя отказа да се извърши административна услуга . Може да отхвърли жалбата като неоснователна .
Последното задължение на решаващия орган , при отхвърляне на жалбата като неоснователна е да уведоми заинтересовани лица в 3 дневен срок от постановяване на решението си .
Тези откази могат да се решават пред орган на изпълнителната власт чл.33 ал.1 на закона , стига да са обжалвани пред съд .
Втората част от контролната фаза по обжалването на отказите за извършване на административна услуга е обжалването пред съд . Съгласно чл.7 от закона отказите за извършване на услуга , както и решенията за издаване на документи , които удостоверяват факти с правно значение могат да се обжалват пред съд .
Съдържанието на документ не може да бъде обжалвано пред съд .
Чл39 от ЗАОФЮЛ позволява подобно на ЗАП да се прескочи обжалването по административен ред и направо да се подава жалба пред съд - това зависи от желанието на засегнатите лица .
АП - Елементи
1.Понятие за държавно управление (изпълнителна дейност)
държавната власт се разпределя в различните държавни органи(разделение на властта)
административното право е правния отрасъл изучаващ обществените отношения възникващи при осъществяване на изпълнителната власт .
чл.8 КРБ - “Държавната власт се разделя на законодателна , изпълнителна и съдебна” .
осъществявайки своите разпоредителни правомощия органите на изпълнителната власт създават нови правни норми , които могат да бъдат само вторични .
изпълнителната дейност е вторична
държавната администрация се представлява най-напред като организация за извършване на определени предвидени в закона , в нея влизат МС, министри , областни управители , кметове на общини , помощни органи .
държавната администрация упражнява държавно властнически правомощия(компетенции) предвидени в закона .
административния процес като система от административни производства .
юридическа дейност на администрацията .
2.Предмет , система и източници на АП .
АП на РБ регулира специфичните отношения между правните субекти , които възникват в процеса на организиране и осъществяване на изпълнителната власт на държавните органи .
отношенията тук имат управленски характер .
отношения по вертикал ,отношения по хоризонтал .
органи с обща компетентност (МС, областни управители) , органи със специална компетентност (министър , ректор , директор ) .
обособяването на управленските отношения между органите на управление може да се извърши и с оглед на териториалното им проявление .
АП като отделен отрасъл на правото представлява съвкупност , комплекс от правни норми , които регулират обществените отношения във всички области на държавното управление .
АП регулира и отношенията свързани с реализирането на административно наказателната отговорност на лицата .
нормите на АП според това какво регулират се делят на материално правни и процесуално правни .
материално правните норми уреждат системата и структурата на органите на държавно управление , тяхното правно положение , права-задълженията на останалите субекти на АП (граждани , организации) .
процесуално правните норми на свой ред регулират динамиката по осъществяване на материално правните норми в областта на държавното управление .
съвкупността на материално правните норми образува административно-материалното право , а тези на процесуалното - административно процесуалното .
нормите на АП(материални , процесуални) се делят на норми на неговата Обща и Специална част в зависимост дали се отнасят до всички власти на държавното управление или само до някои отрасли подотрасли .
нормите , които уреждат системата на държавния апарат (МС, министерства) - към Общата част .
нормите , които разкриват спецификата на един отрасъл , подотрасъл (отбрана , образование) - към Специалната част .
източници на АП - властнически актове на компетентните органи на държавното управление .
най-важния източник на АП е КРБ .
3.Административни норми и правоотношения
всяка административно правна норма е общо правило за поведение което регулира обществените отношения в сферата на държавното управление .
в структурно отношение -
1)хипотезис (указани факти и обстоятелства , при които настъпват последиците)
2диспозоция(определя правилото за поведение предписано в нея)
3санкция(мярата за държавно властническо въздействие при неизпълнение) .
забраняващи , задължаващи , оправомощаващи .
действие във време (чл.5 ал.5 КРБ - законите влизат в сила три дни след публикуването им в ДВ) .
действие в пространството - за цялата територия , част от територията (местно значение) .
действие спрямо лицата - бг граждани , чужди граждани .
изпълнението на съдържащите се в административните правоотношения задължения представляват реализация на тези отношения - с това те се превръщат в материална действителност .
по своето съдържание административно-правните отношения се представляват като взаимнозависими права и задължения на участващите в тях правни субекти или правни статути или като правни положения създадени от тях .
4.Административен статут на физическите лица и организациите .
административно правният режим на организациите гражданите засяга тяхното образуване , функциониране и ликвидиране заедно с промените , които настъпват в техния правен статут по време на съществуването им .
организациите на гражданите са доброволни образувания на отделни лица-членове за извършване на позволена законна дейност .
нашето законодателство познава две системи за възникване на организации на граждани -разрешителна и нормативна .
разрешителна - предоставяне на възможност на съответните органи на държавно управление да съобразят .
нормативна система е налице , когато обединението на граждани в една организация се признае от правото за достатъчен факт .
орг. На гражданите - съществуват два режима за създаване - общ режим на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и специален режим установен главно за обществените организации в нарочни нормативни актове - Кодекс на труда , Закон за кооперациите .
! учредители на юридически лица с нестопанска цел могат да бъдат бълг.и чуждестранни юр.дееспособни лица .
органи на управление съгласно чл.23 ЗЮЛНЦ - общо събрание и управителен съвет .
Закон за жилищно-строителните кооперации (ЗЖСК) .
чл.8 ЗЖСК кооперацията възниква като самостоятелен правен субект (юл.личност) от момента на регистрирането й в окръжен съд .
учредява се най-малко от 6 души след приемане на Устава .
ЖСК може да бъде прекратена преди започване или завършване на строителството по решение на общото събрание на ЖСК - чл.37 ЗЖСК .
5.Органи на изпълнителната власт .
понятие - юридическата характеристика на органите на изпълнителната власт имат в основата си понятието за държавен орган .
учредяването на властнически правомощия е основно правило за всички държавни органи .
чл.8 КРБ - “Държавната власт се подразделя на законодателна , изпълнителна и съдебна”.
органите на изпълнителната власт ръководят и организират службите и звената по изпълнение на задачите на държавата в сферата на управлението - икономиката , административната област-дейност .
органите на изпълнителната власт имат административна правосубектност(правоспособност, дееспособност) .
видове органи на изпълнителната власт - централни , местни .
органи с обща и специална компетентност - отраслова , функционална .
според начина на вземане на решенията административните органи се делят на еднолични(министър , директор) и колегиални(МС) .
според това дали са предвидени в Конституцията или не (подзаконови актове) .
според областта - Министерство на икономиката , Министерство на образованието и науката .
6.Централни органи на изпълнителната власт .
МС(правителството) стои на върха на пирамидата на адм.органи .
МС(правителството) е уреден от Конституцията колегиален орган с обща компенентност .
съгласно чл.105 ал.2 МС осъществява “общото ръководство на държавната администрация” .
съгласно чл.108 ал.3 КРБ министрите ръководят отделните министерства .
! министър председателя за разлика от МС е едноличен орган на изпълнителната власт , правомощията му са уредени от Закона за администрацията 5.11.1998г .
зам.министрите са със специална компетентност .
в основата на понятието министерство стои понятието ведомство .
под ведомство се разбира сборът от еднородни или сродни специализирани служебни включени в една централна система , начело на която стои държавен органи със специална компетентност (отраслова-функционална) министър или ръководител .
! политическия кабинет към министър-пр. не е орган на изпълнителната власт .
! органи на изпълнителната власт са министрите .
7.Административно териториално деление .
съгласно КРБ територията на страната се разделя на области и общини (чл.135ал.1) .
Закон за административно-териториалното устройство на РБ - адм.тер. ед. - кметствата и районите .
населено място - “населеното място е исторически и функционално обособена територия , определена с наличието на постоянно живеещо население , строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура” чл.3 ал.2 ЗАТУРБ .
КРБ - общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление (чл.136ал1) .
8.Държавна служба - държавната служба е основен институт на АП . Свързва се с регулирането на специфични държавно служебни отношения , в които участват държавни служители .
държавната служба е правно регламентирана , тя се основава изцяло на основата на правни норми . Те са и от конституционно естество и от гражданско и от трудово-правно .
9.Методи и форми на изпълнителната дейност .
формата на изпълнителната дейност съпътстват всички нейни проявления насочени към прилагане и изпълнение на закона .
правните форми на изпълнителната дейност , класифицирани според нейното предметно съдържание и предназначение - изпълнителната дейност може да се прояви като 1правотворческа , 2 правоприлагаща , 3 правозащитна , 4 договорноправна .
административната дейност може да се прояви под формата на пряка административна принуда насочена към пресичане на извършено нарушение или ликвидиране на неговите последици .
методи на административната дейност - убеждаването и принуждаването .
необходими методи на административната дейност са контролът и проверката на изпълнение(адм.санкция) .
методи на държавното управление - общи и специални .
10.Административен акт - понятие .
съществен елемент от правните явления в сферата на изпълнителната дейност .
адм.акт е онзи юридически факт , при наличието на който се предизвикват пряко предвидените от нея правоотношения.
административен акт , определение - властническо волеизявление на орган на държавното управление , издаден въз основа и в рамките на закона , което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държавната принуда .
първият му белег е неговият властнически характер .
! административния акт е винаги под законов !
административния акт е волеизявление на орган на адм.власт - МС, министри , кметове .
адм.акт е и юридически факт - предизвиква и установява предвидените в правната норма правни отношения и свързаните с тях субективни права-задължения .
при неизпълнение администрацията може да действа без съда .
11.Видове административни актове - по форма на издаване (писмена , устна) , начина на издаване (заявление на адресата или служебно по администрацията) .
белези свързани с правното съдържание и правния ефект - престационни , облагоприятстващи , нормативни , индивидуални , конститутивни и декларативни , разрешителни и забранителни .
! от вътрешнослужебните актове грижливо трябва да се отличават актовете и решенията на адм.органи , с които се нарежда издаването на вътрешнослужебни актове , извършване на справки , изготвяне на документи по смисъла на чл.2 ал.2 ЗАП .
актове с външно действие (граждани , организации) .
характерно е за актовете с външно действие , че те могат да се разглеждат както по административен , така и по съдебен ред установен в законът .
нормативни и индивидуални актове , адресати - граждани , организации , учреждения .
! Режимът на издаване на нормативни актове на държавно управление е уреден в Закона за нормативните актове ЗНА .
съгласно чл.6 ЗНА “Министерски съвет издава постановления 1)когато приема правилници , наредби или инструкции , 2) когато урежда съобразно законите и указите породени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност .
съгласно чл.2 ал.1 ЗАП І- “ Индивидуалните административни актове по смисъла на този закон са актовете издавани от ръководителите на ведомства от кметовете на общини , от кметовете на кметства и районите и от други овластени за това органи , с които се създават права или задължения или се засягат права и законни интереси, както и отказите за издаване на такива актове” .
чл.1 ал.1 ЗАП - “Този закон урежда производството по издаване , обжалване и изпълнение на индивидуални административни актове , до колкото в друг закон или указ не са установени особени правила”.
ИАА е най-често използваната форма , в която се проявява изпълнително-разпоредителната дейност .
облагоприятстващи и утежняващи административни актове .
забраняващи административни актове .
декларативни и конститутивни административни актове .
декларативни административни актове са решенията на държавните органи за издаване на различни удостоверителни документи по смисъла
|
Административно право - част 3