38.Управление на здравеопазването .

Закон за народното здраве 1973
Закон за лечебните заведения 1999
Управлението се осъществява от централният орган М Здравеопазването и министъра на здравеопазването . По места районните центрове по здравеопазване и областите 28 начело с директор . И той е органът на изпълнителната власт .
Принципите на управление в ЗНЗ .
Медицинският контрол следва да се оказва само от правоспособни медицински специалисти . Медицинска помощ се организира от - здравни заведения (само публични по ЗНЗ) , и лечебни (по ЗЛЗ) . По първата категория ХЕИ , Националните центрове за опазване на общественото здраве - правителството ги създава .
По ЗЛЗ съществуват различни видове лечебни заведения .
за извънболнична помощ - стоматологични центрове .
за болнична помощ - диспансери .
Закона допуска и частни лечебни заведения .


Специално към МВР , МО и МТС се създават центрове за медицинска помощ . Даже и към МС Закона възлага задължения към общините относно медицинското обслужване на населението на тяхна територия . Залага се на профилактиката - предотвратяване на заболявания .
Обезпечаване достъпа на гражданите до медицинската помощ . Осигуряване на благоприятна жизнена среда за населението . Редица задължения се установяват за общините , за държавните учреждения , за юридическите лица . Всички са длъжни да осъществяват редица санитарно-хигиенни дейности за труд , почивка , опазване на околната среда , специални условия за труд , учене , движение . чл.16(2) ЗНЗ .
Възможността за въвеждане на граничен санитарен контрол на база ЗНЗ чл.17(1) .
Друго основна направление на здравеопазването е създаването и функционирането на -
Държавен санитарен контрол - специализиран .
чл.20, чл.21 Правомощия на органите - т.1 .
Друго направление - правно уреждане на медицинското обслужване изяснява се мястото за извършване - в здравни лечебни заведения , за социални грижи , както и за спешна медицинска помощ .
Достъп до медицинско обслужване - всички български граждани , специална норма за чуждестранни граждани - чл.27
За спешна медицинска помощ се оказва незабавно за всички граждани .
На профилактиката се обръща внимание в Закона . Профилактични прегледи на гражданите - задължителни .
Възможност за принудителна административни мерки .
чл.36 ЗНЗ е правно основание . Издава се заповед ИАА чл.36(1) .
В някои случаи съдилищата предприемат тези мерки , например срещу психично болни .
Друго направление - опазване здравето на бременните майки и децата чл.42 ,43 от ЗНЗ .
Друга национална организация за санитарно курортно лечение чл.48, 49, ЗНЗ .
Друго н-е - медицински надзор върху физкултурата , спорта и туризма чл.51 , 53 .
Допинг контрол и т.н.
Друго направление - борба против алкохолизма , наркоманията и тютюнопушенето .
! Забрани -
чл.55- за рекламиране на наркотици , тютюневи изделия , алколох .
чл.56 - продажба на малолетни и непълнолетни , на нетрезви лица .
чл.58 - в работни помещения .
Задължително настаняване в отрезвители на лица в нетрезво състояние , които не могат да контролират действията .
Правото да се упражнява медицинска професия - на бг граждани със съответна квалификация , но също и на чужденци при специални условия чл.88(2) .
Задължението за оказване на първа медицинска помощ към всички медицински работници , навсякъде по всяко време .
Опазване на медицинската тайна чл.91
Законът предвижда административно наказателна отговорност при неспазване , глоба до 10 000 лева , лишаване от това право до 2 години .





40.Управление на отбраната

чл.3(1) ЗОВС(1995 бр.12 ДВ) .
Система от дейности за укрепване на мира и сигурността , за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили , икономиката и населението в готовност за действия както в условия на кризи и във време на война .
Целта на отбраната -
чл.3 (2) Защитата и опазването на независимостта ,суверенитета и териториалната цялост на страната . Създаване на вътрешни и външни пол.условия за гарантиране на националната стабилност .
Защита на населението от природни бедствия , промишлени аварии , катастрофи и опасни замърсявания в страната и чужбина .
Субектите по отбраната са ангажирани с това -
въоръжените сили
държавните органи
органите за местно самоуправление и местна администрация .
организациите и гражданите .
чл.7(2) - Въоръжени сили -
бълг.армия
национални разузнавателни средства
национална служба за охрана
Принципи на организация и функциониране -
принципите на законността
принципите на публичността и опазване на тайната .
Управление -
ръководство на отбраната
НС, президент , МС .
чл.26 , ЗОВС
чл.27 , 28 ЗОВС
чл.31 , 32 а)ЗОВС
Непосредствено управление
Министър на отбраната , подпомага се от -
началника на ГЩ на БА и зам.министри .
Цивилни лица .
Други органи -
държавни органи и органи на МСМА , които съгласно чл.41(1Ч имат задълженията да разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация , военновременен план и план за привеждане от мирно във военно положение чл.54(1) . Задължение за всички организации и учреждения .
Положение на война - при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотменно изпълнение на международни задължения .
Задействане на военно временни планове .
Щетите произтичащи от действия в интерес на отбраната не подлежат на обезщетяване .
чл.57
Военно положение - при заплаха от въоръжено нападение или война на територията на цялата страна или на част от нея чл58 .
Извънредно положение - чл.60 а) при възникване на опасност от въвличане на България във военна криза или положение .
Мобилизация - комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжени сили и други формирования от мирновременни във военновременен състав и организация . Обща и частична .








41.Управление в областта на обществения ред

Понятието обществен ред съществува в Конституцията , а се среща и в други закони . ЗМСМА , НК, Указът за борба с със … в други закони за МВР . Има ограничено съдържание , с което трябва да се съобразяват органите , които съблюдават какви обществени отношения се включват в него -
действия на обществени места
действия свързани с опазване живота и здравето на личността , опазване достойнството на личността .
действия свързани с опазване на конституционните норми
действия свързани с опазването на конституционните задължения
действия свързани с опазването със създаване на нормални условия за труд , за спокойствие , за отдих , живот .
действия за възпиране на природни и обществени бедствия .
Задържане на лице на основание чл.70 и 71 .
Право на личен обиск -само от лице , което принадлежи към пола на обискиращия .
Проверки на личните вещи на основание чл.74 .
Проверки в жилищни и други помещения - чл.76
Използване на физическа сила и помощни средства чл.78 .
Използване на оръжие като крайно средство чл.80
Различни удостоверения и разрешения могат да се издават от органите чл.81
Принудителни административни мерки чл.82 и 83 - глоби , 278, 279 .
Механизми за осъществяване на правомощията в специални закони отделно от ЗМВР .
по безопасност на движение по пътищата - ЗДП .
във връзка с контрола върху общо опасните средства - Закон за контрол върху взривните вещества , огнестрелните оръжия и боеприпасите - КОС .
контрол върху паспортния режим - ЗБДС .
ЗСММ
ЗМСМЬ
ЗА
ЗЧРБ(чужденците)


42.Управление на правораздаването


ЗСВ
Осъществява управленски административни функции .

Висш съдебен съвет - функциите , които осъществява МПравосъдието не е в системата на изпълнителната власт , на основа на колегиалното начало 25 юристи .
Минимум 15 години юридически стаж .
По право - председател на ВКС и ВАС и главен прокурор. Остават ,че докато изпълняват дейността . Мандатът на ВСС е 5 години без право на 3та два последователни мандата . 11 години от квотата на НС като през това време не са членове парламента . Останалите 11 от съдебната система .
Министър на правосъдието - ръководи заседанията на ВСС ,без да може да участва във вземане на решения . Може да свиква ВСС . Заседава в МП .
определя броя , районите и седалищата на съдилищата .
определя броя на съдиите , прокурорите , следователите .
назначава , премества , освобождава магистрати
взема решения за снемане от длъжност
предлага на президента назначаването на ВКС, ВАС , и прокурор
Управленски функции на МП .
Законът предвижда (ЗСВ) инспекторат създаден към МП , който осъществява надзорни функции .
да проверява организацията на административната дейност ,на съда ,прокуратурата и следствието .
организацията по образуване и д-е на делата .
има право да проверява организацията по образуване и движение на изпълнителните дела
анализ и обслужване на свършените дела , предоставя информация на ВСС във връзка със своите действия .
Разграничаване между понятията общ ред и няколко сходни понятия например правопорядък . Общ ред е по-тясно понятие , защото е част от правопорядъка . Ред на общ.места - част от общ ред .
Всички тези действия се регулират от правото . Няма друго ведомство , което да отговаря толкова за общ.ред колкото МВР .
МВР -
Министър на вътрешните работи .
Национална служба полиция .
Районната дирекция на вътрешните работи РДВР
Регионално управление полиция .
Районни полицейски управления РПУ .
Полицейски участъци .
ЗМВР - (1997 , ДВ бр.2) .
чл.6 ЗМВР основни задачи .
чл.60 ЗМВР очертани са организацията на задачите .
чл.59 поставя задачите .
Предотвратява , разкрива и така нататък .
чл.60 т.1 до 9 , 14 , 17 , 19 .
Правомощия на НСП .
закона предвижда възможност за създаване на административни актове .
и други действия , който не са административни актове .
принудителна административни мерки .
административна наказателна отговорност .
чл.62 ЗМВР .
предупреждения чл.63ЗМВР .
на призования чл.67 ЗМВР .
на проверки за установяване на самоличността чл.68 ЗМВР V


Други към Специална част -

Състав на МС - 18 члена .
1 - Министър председател .
2 - Зам.министър председател плюс министър на икономиката .
3 - зам.министър председател плюс министър на регионалното развитие и благоустройството .
4 - зам.министър председател плюс министър на труда и социалната политика .
министър на финансите .
министър на транспорта и съобщенията .
министър на земеделието и горите .
министър на енергетиката .
министър на образованието и културата .
министър на културата .
министър на здравеопазването
министър на околната среда и водите .
министър на вътрешните работи .
министър на външните работи .
министър на отбраната .
министър на правосъдието .
министър на държавната администрация .
министър без портфейл .


56.Изпълнение на ИАА .

ЗАП посочва към ИАА … на изпълнение - станалите стабилни или влезлите в сила решения потвърдени или изменени от съд . По изпълнението са групи авторът на акта и да предприеме действия , по въпроса . АИИ подлежи на изпълнение без нужда от … акт . В ЗАП са разработени само случаите на принудително изпълнение . Съществуват абсолютни положителни предпоставки срок за доброволно изпълнение (обикновено 7 дни) . Екстенциален минимум на задълженото лице - права върху вещи , които по никакъв начин не могат да бъдат обект на изпълнение (ГПК) .
Мярката на принудата да е съответна на характера на задължението .


Административен процес


44.Понятие за административен процес .

Понятие - в българската административно правна литература въпросите на административния процес се разглеждат сравнително отскоро . Това обстоятелство е свързано с влизането в сила на двата основни за административния процес закона - Закона за административните нарушения и наказания , Закона за административното производство . С тяхното изготвяне и влизане в сила започва нов етап в развитието и усъвършенстването на административния процес в РБ .
Голяма част от изследванията на въпросите на административния процес е посветена на понятието административен процес .
В изпълнителната дейност като че ли са събрани трите вида власт - законодателна , съдебна и изпълнителна . Голяма част от дейността на администрацията е свързана със създаването на задължителни правила за поведение , правни норми , макар и вторични тоест това е правотворческа дейност на изпълнителната власт . Друга част от администрацията е свързана с отнасянето на вече съществуващи правни норми към конкретни правни субекти . граждани , организации , други държавни органи . Това е правоприлагаща дейност на изпълнителните органи .
На трето място - понякога , когато това е изрично предвидено в закона специално създадените органи на администрацията са натоварени с решаването на административни спорове . В тези случаи такива органи осъществят правораздавателна дейност .
Правоприлагащата дейност на администрацията свързана с издаването на административни актове , с тяхното контролиране и изпълнение ще състави на първо място съдържанието на понятието административен процес .
! Към понятието за административен процес ще трябва да отнесем и дейността по решаване на административни спорове тоест правораздавателната дейност на определени органи от изпълнителната власт .
! Като неточно определение за понятието административен процес може да се каже , че това е правоприлагаща и правораздавателна дейност на органите на изпълнителната власт , както и разрешаване на административно правни спорове от съдебните органи .
Тясното понятие за административен процес - административен процес има там , където има административен спор .
Също още - административния процес е уредено от закона производство за разрешаване на административни спорове от правораздавателни органи (съд , особени юрисдикции) или по изпълнение на административни (финансови) притезания по принудителен ред от административно правни (финансови) органи.
Широкото понятие за административен процес - административния процес представлява съвкупност от определени процесуални правила , на чиято основа се осъществява изпълнителна дейност .
Широкото понятие за АП се приема у нас не само от административната теория , то е възприето и в българското административно процесуално законодателство - двата основни закона - ЗАП и ЗАН .
В широкото понятие за административен процес се включват редица видове отделни административни производства . Във всяко отделно производство се наблюдават три отделни стадии - издаване , контрол и изпълнение . По ЗАП - аналогично .
Същите стадии наблюдаваме и в административно наказателния процес по ЗАНН .
Производство по издаване , оспорване и изпълнение на индивидуални административни актове регулирано от нормите на ЗАП . То има три основни стадии - производство по издаване на индивидуални административни актове , производство по оспорване на издадени административни актове и производство по изпълнение на индивидуални административни актове .
С оглед на съществуващата правна уредба , административния процес по действащото право на РБ обхваща следните административни производства -
административно правораздаване (административен процес в тесен смисъл) .
производство по издаване на индивидуални административни актове по обжалването им по административен ред и по тяхното изпълнение (както във всяко производство за изпълнение на административни задължения) .
производство по установяване на административни нарушения и по изпълнение на наказателни постановления и на съдебни решения в административния процес .
производство по издаване на общи и нормативни административни актове , както и на други правни актове - юридически израз на изпълнителната дейност .
производство по издаване на жалбите сигналите предположенията и молбите на гражданите и организациите по реда , установен от Закона за предложенията , сигналите и жалбите и по изпълнение на решенията по тях
дейността по разглеждане от административните органи на протестите и предложенията на прокурорите подавани срещу тяхната незаконосъобразна дейност и по изпълнения на решения взети от тях .
Административния процес на РБ образува единна система , която обхваща реда и формите за извършване на изпълнителската дейност на държавата .
Наличността на обективното съществуване на единния административен процес се проявява преди всичко чрез единния предмет , който лежи в основата на всички административни производства - фрагменти на процеса .
Съществуващата в РБ система на единен административен процес се опира на второ място на еднаквата цел , която преследват всички включени в нея административни производства .
На трето място единният административен процес на РБ се изгражда на основата на едни и същи принципи и начала , които доминират във всички негови производства .
Най-после единният характер на административния процес се разкрива и от единни методи и средства за неговото осъществяване .
Властнически метод за на регулиране на всички процесуални взаимоотношения . В тази насока административния процес не се различава от гражданския и наказателния процес , където за регулиране на свързаните с тях процесуални отношения също се прилага властнически метод , закрепен в съответствие с императивните норми на ГПК и на НПК .
Единният административен процес се превръща в сериозна автоматична гаранция за нормалното изграждане и развитие на всички обществени отношения в сферата на изпълнителната дейност .


45.Принципи на административния процес

1.Принципът е основно ръководно начало . Говорим за правни принципи . Те са “съставка” на действащия правен ред . Например в чл.4 от Конституцията на РБ изрично прогласява принципа на законността .
Административния процес на РБ се изгражда и развива в основни принципи на държавното управление доминиращи регламентацията на положителното административно право .
Според професор Сокорин като особени (специални) принципи на административния процес могат да бъдат приети например следните - 1) принцип на законността 2) принцип на бързината в процеса , 3) принцип на обезпечаване на интересите в държавата , 4) принцип на материалната истина , 5) принцип на гласността в процеса , 6) принцип за равенство на страните в процеса , 7) принцип на националния език , 8) принцип на самостоятелност на вземане на решение в процеса , 9) принцип на двустепенност в процеса .
Това беше от гледна точка на конструкция , класификация , и обхват на становището на Сокорин очертава сравнително пълна картина на най-важните принципи на административния процес .
Друг автор като например полският професор Е.Старошчиак подразделя основните начала на административния процес на три групи 1) принципи , които са общоважими за цялата правна система .
2)принципи характерни за дадена система от административния процес
3)спомагателни принципи .
Към втората група принципи -
принципа на обективната истина .
принципа на участие на страните в процеса .
принципа за обществен контрол в процеса
принципа на отчитане на интересите на обществото и страните в административния процес .
Системата на основните начала на административния процес на Република България .
основни принципи -
1)принцип на законността
2)принцип на публичността
3)принцип на обективната материалната истина
4)принцип на равенството на страните в процеса
5)принцип на комплексност и самостоятелност на водещия в процеса орган .
6)принцип на защита интересите на държавата .
7)принцип на зачитане на националния език на страните в процеса
8)принцип на служебното издирване на истинността в процеса
9)принцип на отговорността , която носят субектите в процеса.
Принцип на законността - вземането на управленско решение , включително налагането на адм.санкции трябва да се извършва при строго зачитане на материалните и процесуални разпоредби на действащото законодателство .
Гаранции за принципа на законност в административния процес - независимостта на правораздавателните органи , безпристрастието , обезпеченият контрол върху решенията .
Принцип на публичността - под контрола на гражданите и обществото .
Принцип на обективната (материалната) истина - чрез активните си действия водещият процеса орган да стигне до обективна истина относно всички факти по случая .
Да изясняване на обективната истина също способства правилото на чл.11 ал.1 ЗАП според което върху администрацията тежи задължението за издаване на индивидуалните административни актове само след като е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за случая .
Принципа на равенството на страните в процеса - произтича пряко от Конституцията и се свързва с равенството на всички страни в процеса .
Принцип на компетентност и самостоятелност в решаването - комп. Е едното от необходимите изисквания за законосъобразността на самите решения , поради което е тясно свързана със самия принцип на законността .
Принцип на защита интересите на държавата , органите и гражданите - всяко едно управленско решение трябва да укрепва и брани интересите на държавата , освен на частните лица .
Принцип на зачитане на националният език на страните в процеса - широко приложение в административния процес на многонационалните държави , това обаче важи и за нормалния административен процес.
Принцип на служебното издирване на истината в процеса - той действа и по инициатива на заинтересованите граждани и организации , и по когато се води по инициатива на самата администрация или други държавни органи .
! Особено значение има служебното начало при изясняване на фактическата и правна обстановка в процеса и действителното съдържание и предели на защитавани права и интереси .
Принцип на отговорността - която носят участниците в адм.процес намира опора в самата правна система която предвижда санкционно нарушение на всяко нарушение на правата . Този принцип се отнася за всички участници в процеса - орган , страни и други участници в процеса .
Различните юридически отговорности - наказателна , административна , дисциплинарна и гражданска - режимът е уреден в отделните закони .
! Особено важна е гражданската (материалната) отговорност .Законът за административното производство предвижда в чл.51 материална отговорност за длъжностните лица дори и в случаите , когато те са издали административни актове или са извършили служебни действия , които са не само незаконни но и неправилни .



46.Субекти , страни и участници в административния процес .

1.Участници - адресатите на административните актове - нормативни или индивидуални могат да бъдат най-различни - държавни органи , обществени организации , български граждани , чужди граждани , лица без гражданство . “Участници в административно наказателния процес са всички лица , органи и организации , които имат определени процесуални права и задължения при протичането на различните видове производства в процеса” .
С оглед положението им , ролята им и местата , които заемат в процеса - неговите участници са три групи - участници , субекти и страни .
Има обаче редица специфика на отделните процеси , така че например в процеса по ЗАП администрацията запазва своята характеристика като изпълнителен орган и дейността й е изпълнителна . В административнонаказателният процес по ЗАНН дейността по издаване на наказателни постановления не е типично изпълнителна , тя е правораздавателна .
2.Субекти - Предварително следва да бъде разгледан въпросът за някои разграничения , свързани с понятието субекти . Различни са субектите на материалното право , на процесуалното право и на процеса . Именно от субектите на процеса се оформят посочените групи - участници ,субекти и страни .
Известни са от материалното административно право неговите субекти - държавните органи , държавните служители , гражданите(физическите лица) и техните организации .
Всички посочени субекти на материалното административно право могат да участват в административния процес . Всички субекти на материалното административно право са евентуални адресати на индивидуален административен акт - и държавните органи и гражданите и техните организации . Обаче правното положение на всеки един от тях е различно . Съдът например при решаване на административен спор е субект на редица правоотношения (страна в правоотношенията) , но едновременно с това той е субект на административния процес като водещ процеса и като решаващ орган . Съдът или юрисдикцията , които решават административен спор са също така субект на административното процесуално право , макар да не са субекти на материалното административно право .
Някои от лицата участващи в процеса , макар и да не са субекти на административното процесуално право , действат от името и в интерес на представлявани от тях лица , осъществяват процесуални права и изпълняват процесуални задължения на своите доверители , които са субекти на процесуалното правоотношение . Представителите действат от името и за сметка на доверителите си , те не са субекти на материалното право , защитавано в процеса .
Затова - “субекти на процеса са онези участници в различните производства … чиито действия имат решаващо значение за процеса” .

3.Страни - “Страната е участник в производството , без който не можем да си представим основното процесуално правоотношение , както и не можем да си го представим и без решаващия административен орган .Страната е необходима фигура в административното производство , на която законодателят отрежда определена роля , снабдява я с определени процесуални права и възможности” .
На първо място съществуват страни в материалното правоотношение . Това са гражданинът или организацията , адресати на бъдещия административен акт , и адм.орган , които има право да издава акта .
Понятието за страна в материалното правоотношение даваше чл. 12 на отменения ЗАП от 1970 година - “Страна в производството е всеки гражданин , учреждение , предприятие или организация , чиито права или защитени от правото интереси могат да бъдат засегнати от административен акт или за които административният акт би породил задължения” .
Когато посочва кои могат да бъдат инициатори за започване на производство по издаване на административен акт чл.7 ЗАП има в предвид именно страните в материалното административно правоотношение - административния орган , постановяващ задължението , гражданина или организацията , които ще се ползват от правото или трябва да изпълняват задължението .
На второ място страна може да се разглежда и като страна в процесуални административни правоотношения . Всички участници в процеса влизат в определени отношения с администрацията - “главния участник” в процеса - при осъществяване на нейната дейност . Администрацията се явява решаващ въпроса орган .
На последно място съществува и понятието страна в административния процес , подобно на понятието страни в гражданският и наказателния процес . Това ще са двете страни в основното , материално административно правоотношение - гражданин или организация , за които административният акт би създал права или задължения , и органът на администрацията - автор на акта - признаващ правата или възлагащ задълженията . Следователно страните в административния процес съвпадат със страните в материалното правоотношение .
Изхождайки от това положение виждаме веднага разликата в процесуалното значение на останалите участници в процеса - свидетели , вещи лица . Издаденият акт не засяга техни права и интереси .
Обобщение - всички субекти на материалното административно право могат да са и субекти и на процесуалното административно право Понятието субекти на административното процесуално право е по-широко и включва всички органи , лица , организации , които по някакъв повод участват в административния процес .
Положението на администрацията - особено място като страна в административния процес заемат изпълнителните органи . Те са главен участник в процеса , те заемат централно място в повечето му фази . Във фазите по издаване , оспорване по административен ред и изпълнение администрацията е решаващ въпроса орган .
! кога тя е страна в процеса ?
Чл.12 по ЗАП . При издаването на административен акт по ЗАП тя не е страна тъй като в тази фаза решава поставения въпрос с издаването на акта или отказа по него
! Основен принцип е принципа на равенството на страните в процеса .
Неприемлива изглежда тезата ,че “държавния орган може да се представи едновременно в две качества - като инстанция решаваща делото и като страна в административния процес . Страна в процеса не може да бъде решаващ орган .
В трите основни стадия на единния административен процес - издаване , контрол и изпълнение администрацията ще заема различно положение . Във фазата по издаване на акта тя не може да бъде разглеждана като страна в процеса , защото е решаващ орган . В контролната фаза администрацията остава решаващ въпроса орган . При изпълнението администрацията отново е решаващ орган . Единствено във фазата на обжалване пред съда администрацията може да се разглежда като страна в административния процес , защото само в тази фаза тя не е решаващ орган . При съдебното обжалване решаващ орган е съдът и двете страни разполагат с равни възможности и права , за да докажат твърденията си пред него .
Субектите в процеса са такива негови участници , които изпълняват основна функция в процеса . Така например в гражданския процес това ще бъдат страните и решаващият орган ще е друг и по-точно - съдът . Без страните и решаващият орган гражданският процес е немислим .
В наказателния процес субектите ще са двете страни осъществяващи основни функции - функции по обвинение и функция по защита в лицето на прокурора и на подсъдимия , както и решаващия наказателно правния спор орган - съдът .
Към субектите на административния процес спадат - 1)водещия процеса орган , 2)обвиняемият , 3) председателят на администрацията , 4)прокурорът и 5) представителите и защитниците на обвиняемия .
Страни в административно наказателният процес са обвиняемият представителят на администрацията , който поддържа обвинението .
Като субекти на административния процес следва да се разглеждат на първо място гражданинът или организацията , бъдещите адресати на административно правният акт - Но второ място субекти на административният процес са административните органи както органът пред които актът може да бъде оспорван пред административен ред . Субект на административния процес е и решаващият административния спор орган извън рамките на изпълнителната власт - съд или юрисдикция .
Субектите на административното право - физически лица , организации , държавни органи .
Без да се изброяват изчерпателно , субектите на административния процес могат да бъдат определени по следния начин - субекти са страните в административния процес плюс решаващия спора орган .
Понятие за участници - то включва страните в процеса , решаващия спора орган и всички лица , организации които участват в спора .
Субекти на административния процес - само тези негови участници , които с процесуалните си действия могат да станат инициатори на процеса , да го придвижат , развият и приключат .
Страни в процеса граждани или организации , за които индивидуалният административен акт създава права или задължения или чиито защитени от правото интереси той засяга , и административния орган - автор на акта , във фазата на съдебното обжалване .
Органите на администрацията - заемат особено място сред участниците в процеса , тъй като развиващите се отношения са отново властнически , тоест неравнопоставени , администрацията може да бъде разгледана като страна в процеса единствено във фазата на съдебно обжалване на издадения от нея акт .
Така например чл.12 ал.2 ЗАП гражданинът е длъжен да представи намиращ се у него предмет от съществено значение за решаването на поставеният въпрос , той изпълнява едно свое административно задължение .


47.Доказателства и доказателствени средства

ЗАП и ЗАНН съдържат специални разпоредби в тази насока .
Доказването е реално правно явление в административния процес .
Доказателства - по принцип те са факти от обективната действителност (предмети , явления , действия) .
За разлика от гражданският и наказателният процес ,където доказателствата се отнасят предимно до обстоятелства от миналото , в административния процес освен това подлежат на доказване и факти и обстоятелства , съществуващи в настоящия момент .
Доказателствата изясняващи фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай могат да бъдат преки или косвени в зависимост от характера на връзката им с тях .
В административния процес доказателствата могат да бъдат първични и производни (вторични) според характера на източника , от който постъпват . Например свидетел или очевидец възпроизвеждащ разказ на друг свидетел , оригинален документ или препис от него .
! За предпочитани е използването на първичните а не на вторичните доказателства .
Доказателства в административния процес могат да бъдат както от веществен , така и от невеществен характер . Например съгласно чл.12 ал.2 ЗАП гражданите са длъжни да предоставят поисканите им предмети , когато те имат съществено значение за решаването на спора .
Законови ограничения във връзка с естеството на доказателствата , които могат да се използват в административния процес няма . Обаче доказателства могат да бъдат само тези фактически данни , които а) са събрани по установения от закона ред тоест по законосъобразен начин , б) изясняват подлежащи на доказване факти и обстоятелства чието установяване е от значение за конкретния случай .
Доказателствени средства - това са “източници” на сведения за подлежащи на доказване факти , като “начини на произвеждане” на релевантните за процеса факти .
Според основните закони в административния процес - ЗАП и ЗАН , и субсидиарното прилагане на ГПК и НПК в тази връзка , в процеса се допускат както писмени доказателства , така и веществени такива , свидетелски показания , обяснение на страните , вещи лица .
ЗАП чл.11 , ал.2 - “За установяване на факти и обстоятелства могат да се използват всички начини и средства , които не са забранени в закона, освен ако друг нормативен акт предписва доказването на някои факти или обстоятелства да стане по определен начин или с определени средства” .
Документите , които съдържат данни от организациите(предприятия , служби , учреждения) изисквани от административния орган - автор на административния акт представляват писмени доказателствени средства (чл.12ал.1 ЗАП) .
Съгласно чл.12 ал.2 административният орган , автор на административният акт може да задължи страните , а и отделните граждани да предоставят намиращи се у тях документи , съдържащи данни от съществено значение за решението на въпроса .
Неизпълнението на това задължение от граждани , които не са страни в производството по издаване на административен акт , води до административно наказание (чл.55 ЗАП) .
Съгласно чл.12 ЗАП административният орган може да изисква още “сведения” , “мнения” от учреждения , организации , институти и служби .
Сведенията са факти , “установени от лица , които не са страни в процеса , тоест такива лица които в съдебните процеси се разпитват като свидетели” .
Мненията - представляват “становища на специалисти , каквито в съдебните процеси се разпитват като свидетели” .
Възможност за събиране на доказателства е предвидена и в следващата фаза на административния процес - обжалването на издадения административен акт по административен или съдебен ред . При събиране на допълнителни доказателства се прилагат разпоредбите на глава 2 от ЗАП .
“Съдът събира всички допустими по Гражданският процесуаленкодекс доказателства” - разпоредбата на чл.41 ал.4 ЗАП .
Обобщено в административно наказателния процес могат да се представят широк кръг доказателствени средства .
От самите доказателствени средства трябва да се различават способите за тяхното събирани и проверка .
Съгласно разпоредбата на чл.21 от отменения ЗАП административния орган - автор на административния акт може да извърши оглед .
Друг способ за събиране и проверка на доказателствата в административния процес е експертизата .


48.Производство по издаване на индивидуални административни актове .

В РБ този въпрос е решен със Закона за административното производство ЗАП от 1970(ДВ,бр.90 от 1979г)
Въпросното производство представлява по своята правна същност съвкупност от процесуални административно правни норми , на чиято основа се развива система от целесъобразни действия , насочени към решаване на определени материалоправни административни въпроси .
Въвеждането на общото административно производство има да свой пряк ефект установяването на ред при издаването на индивидуалните административни актове .
Предварително става ясно ,че общото производство представлява обобщение на процесуалните правила , за разлика от специалните , предвидени за отделните видове административни актове в специални нормативни актове - закони , правилници .
Разгледаното дотук производство има за цел както стана ясно , издаването на един индивидуален административен акт , или това е юридически продукт , който се получава с неговото приключване .
Издаването на индивидуални административни актове се явява също “основна” фаза на административния процес .
Производството по издаване на индивидуални административни актове в цялата си пълнота е един сложен комплекс от проблеми .

Приложно поле - определянето на приложното поле по ЗАП , в частност на производството по издаване на индивидуални административни актове е “предварителен” но с голяма важност въпрос .
Следва да се подчертае ,че с установяването на правилата за издаване на индивидуални административни актове ЗАП е решил главната си задача . Регламентирани са обществените отношения представляващи основа на закона или процедурата по първоначално издаване на административни актове представлява основния кръг обществени отношения , които закона урежда .
Както си личи от наименованието на закона уредено е производството от административен характер , тоест материята на държавното управление . Но той урежда само “индивидуални административни актове” . ЗАП намира приложение само спрямо тези актове .
Понятието “индивидуален административен акт - чл.2 ал.1 - “индивидуалните административни актове по смисъла на този закон са актовете издавани от ръководителите на ведомства , от кметовете на общините , от кметовете на кметствата и на райони и от други органи на общините и изпълнителната власт , както и от други овластени за това органи , с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации , както и отказите за издаване на такива актове” .
Така определянето на приложното поле на закона означава преди всичко дали даден административен акт отговаря на определението за индивидуален административен акт по смисъла на закона . Това определение е изградено на базата на два критерия - субективен и предметен .
Предметния критерий - в- този смисъл според определението индивидуалните административни актове са тези “с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации” .
С изясняването на субектите е свързана следната част от определението - “Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актове ,издавени от ръководителите на ведомства , от кметовете на общините , от кметовете на кметствата и райони и от други органи на общинската изпълнителна власт , както и от други овластени за това органи” .
Личи си ,че главните субекти по издаването на тези актове са органите на администрацията - ръководители на ведомства , кметовете на общини и т.н.т.
Попадат ли в обхвата на определението и областните управители ? Едва ли може да се даде отрицателен отговор .
Във връзка с характеристиката на предмета на производството стои и последното ограничение в смисъл ,че законът регулира реда за издаване на онези индивидуални административни актове , с които се създават права и задължения между административни органи и “външни” спрямо тях правни субекти - лица и организации . Това е смисъла на израза “отделни граждани и организации” в определението по чл.2 ал.1
По изрично разпореждане на закона (чл.3) разглежданото административно производство не се отнася за индивидуалните административни актове на президента на Републиката , на МС . Те не попадат в приложното поле на ЗАП по принцип .

Участници - Преки , косвени .
Преки - са тези , които заемат решаващо място или са пряко заинтересовани от изхода на производството . Това ще е органът , който разглежда и решава административният акт . Също и лицата , чиито права и законни интереси административният акт засяга .
Косвените - участници нямат правен интерес от изхода на това производство - те по-скоро имат подпомагащи функции - вещи лица , свидетели , експерти .

Решаващ орган -
Индивидуалните административни органи са израз на властническа юридическа дейност , тоест такава каквато могат да осъществяват само държавните органи .
Съгласно чл.2 ал.1 производството по издаване на индивидуални административни актове се осъществява от “ръководителите на ведомства” , “кметовете на общините” и от “други органи на общинската изпълнителна дейност” .
Оттук и първият извод - издаването на индивидуални административни актове е дейност преди всичко на изпълнителните органи (органите на държавно управление ) .
От други следва да се разбира други държавни органи , различни от органите на изпълнителната власт . Оттук и вторият извод - индивидуалните административни актове могат да издават и други държавни органи , освен изпълнителните , но само в случаите , когато са изрично овластени за това .
Разбира се прави изключение МС , тъй като ЗАП изключва изрично неговите актове от своето приложно поле (чл.3) .
Чл.1 ал.2 ЗАП - законът се прилага “ и за индивидуалните административни актове на органите …и на обществените организации , когато са овластени да издават такива актове”. Оттук и третия извод - индивидуални административни актове по смисъла на ЗАП могат да издават и недържавни органи , стига да са изрично овластени за това .
Принципът , който законът отстоява е ,че въпросните индивидуални административни актове трябва да се издават от компетентните за това органи . “Административният акт се издава от овластения за това орган , съобразно предоставената му компетентност” - гласи разпоредбата на чл.6 , ал.1 от закона .

Страна -

Основна роля в административното производство наред с решаващият орган играе и страната . От всички участници тя заема особено място и се разглежда и като основен участник в административнопроцесуалното отношение .
ЗАП не дава определение на това понятие , тоест липсва позитивноправна регламентация в това отношение . Как би могло в такъв случай да се характеризира това понятие ?
Несъмнено като база би могло да се използва определението за индивидуален административен акт в чл.2 ал.1 ЗАП .
Може да се приеме ,че страните се съдържат именно в понятието “заинтересовани граждани и организации и техните законни представители могат да упълномощават други лица да ги представляват в административното производство” .
Очевидна връзка между чл.2 и чл.10 .
В този смисъл страни се явяват както отделните граждани (физически лица) , така и организациите , а също и държавните органи като носители на свои права и интереси . Кой ще е страна зависи от всеки отделен случай от обстоятелството дали са засегнати негови права , задължения или законни интереси .

По-нататъшна характеристика на производството , свързано с изясняването на неговото начало - съществуват два основни начина за поставяне началото за образуване на това производство -1 Служебно - по инициатива на администрацията , и 2 Неслужебно - по инициатива на заинтересованите лица и организации . Към тази група се причисляват и случаите , когато това става по инициатива на прокурора , той като той в известен смисъл заема положението на “страна” .
Служебното образуване на производство се образува от два вида субекти - на първо място това е компетентния орган - този , който по закон е оправомощен да издава съответните административни актове . Пред него ще се развият и производствените действия - той е в центъра . За това има категорична разпоредба по ЗАП - чл.6 , ал3 .
Разпоредбата на чл.7 , ал.1 на ЗАП - “производството по издаване на административен акт по инициатива на компетентния или на по-горестоящия административен орган.”
Извънслужебното образуване на производство е фактически образуване по инициатива на “страната” .
Въпросът за точния момент на началото на производството не е уреден изрично , а той е важен , може да се посочи косвеното му решение , то се съдържа в разпоредбата на чл.13 ал.1 ЗАП - “Когато производството е започнало по молба или по предложение на прокурора , административният акт се издава най-късно седем дни от постъпването им.”
Специално за прокурора следва да се отбележи ,че възможността му да образува административно производство тоест да бъде инициатор за издаването на един индивидуален административен акт е свързано с функцията му по надзора на законността върху администрацията . Чрез издаването на съответния административен акт от компетентната администрацията прокурорът цели коригирането на нарушената законност .
! Съвсем различно е , когато той встъпва в контролната фаза на процеса . Там обект на неговото въздействие е самият административен акт , който е незаконосъобразен и в който случай прокурорът използва друго специфично правно средство - протестът .

Приключване на производството - развитието на административно процесуалното отношение между страната и административния орган има свой естествен завършек - трябва да се решат материалните въпроси или да се уредят отношенията между тях - това е крайната цел на производството , то трябва да приключи със съответният “юридически продукт” . Това е индивидуалният административен акт , който ще бъде издаден . С него именно се получава “решението” на съответните материално правни въпроси .
Изключение не може да има - по друг начин освен с издаването на такъв акт производството не може да завърши . Това става ясно от разпоредбата на чл.15 ал.1 на административния закон - издаване на акт или отказ от издаването му , при което както вече беше изяснено , отказът се приравнява също на индивидуален административен акт .
Производството е възможно да приключи до два начина - чрез издаване на индивидуален административен акт , или чрез отказ на издаването му тоест положително или отрицателно .
Положителното приключване е свързано винаги със служебното начало в производството , или когато то е образувано по инициатива на самата администрация . Отрицателното приключване се свързва винаги с образуването на производството по инициатива на заинтересовани лица или организации . Само в такива случаи може да става дума за отказ , понятно е че тук може и да е налице положително приключване .
Когато производството е започнало по инициатива на “страните” се въвежда и срок за неговото приключване .
С непроизнасянето в срок е свързана фигурата на “мълчаливия отказ” . Тя е въведена в разпоредбата на чл.14 ал.1 ЗАП , според която “Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът” .
Изричен отказ - това са случаите , когато административните органи писмено изразяват отрицателното си отношение да разрешат даден проблем . Казано по друг начин - да издадат искания административен акт .
! Административните актове се издават в писмена форма .

Процесуални действия след издаване на акта - за издаването (или отказа) на административния акт заинтересованите трябва да бъдат уведомени . Така те ще бъдат обвързани от предвидените правни последици . Начините за уведомяването са два - писмено и устно . Писменото ще е налице ,когато самият административен се връчва на адресата или на други заинтересовани лица . Устното - когато устно се уведомява срещу подпис .

Съотношението между общото административно производство и специалните производства - производството по издаване на индивидуални административни актове , което ЗАП регламентира е основно общо производство . Съществуват и специални производства , тоест определени категории административни актове , при това индивидуални издават се по ред , предвиден в специалните закони . Например такива са заповедите за отчуждаване на недвижими имоти по Закона за държавната собственост (ЗДС) .
В този смисъл възниква въпросът за съотношението между тях тоест съотношението между общия и специалния ред (общото и специалните производства) .
Отговорът на проблема е заложен в известния правен принцип , че специалният закон дерогира прилагането на общия . Този принцип е възприет по-точно отразен и в ЗАП . Още в чл.1 се изяснява ,че ЗАП урежда производството по издаване на индивидуални административни актове “доколкото в друг закон или указ не са установени особени правила” .
Независимо от това ЗАП съдържа няколко основни начала , които имат общовалидно значение . На първо място изискването административния акт да се издаде от компетентния за това орган , който осъществява производството самостоятелно - или изискването за компетентност или самостоятелност .
На второ място изискване за безпристрастно решаване на въпроса .
На трето място като основно начало следва да се посочи обезпечаването на предварителна защита на заинтересованите граждани и организации . Съдържа с в член 11 на ал.1 .
На четвърто място бързината в производството (чл.13) .


49.Оспорване на индивидуални административни актове .


Контролна фаза

Оспорване на индивидуални административни актове по административен ред

Обща характеристика - издаваните по реда на ЗАП индивидуални административни актове не пораждат автоматично своите правни последици , те не са стабилизирани .По принцип е възможно преразглеждането им , което означава че не са окончателни .
Процедурата по издаване на индивидуални административни актове бе изяснено , няма спорен характер . В това отношение производството по обжалването е коренно различно . Поставя се въпросът за законосъобразността и правилността на административният акт , това е спорно производство .
Спорното производство е административно по своя характер , определящ факт в това естество е органа пред който се развива .
Административния контрол по ЗАП е формален контрол .
Разрешението за обжалване се съдържа в разпоредбата на чл.19 ал.1 , според която всички административни актове могат да се обжалват по административен ред .
Характерно е ,че обжалването се извършва пред по-горестоящ орган , тоест то е въззивно .

Особености - производството за издаване на индивидуални административни актове служи за основа на останалите производства , уредени със ЗАП . В този смисъл то представлява основа фаза на процеса .
Втора особеност - оспорването по административен ред не изчерпва изцяло контролната фаза на процеса . То се явява част от тази контролна фаза . Другата част представлява оспорването по съдебен ред .
Трета особеност - обжалването по административен ред има спорен характер , следва да подчертаем че целта на този спор е да се разкрие обективната истина за случая . Това ще предостави отмяна или оставянето в сила на административния акт . Това ще са главните последици от спора , в този смисъл производството е с контролно-отменителен характер .
Четвърто - производството по обжалване по административен ред е едноинстанционно производство и това е следващата негова особеност . Конкретно това означава , че производството се развива пред една инстанция .
Пето - друга особеност на административния контрол по ЗАП е ,че той се отклонява от принципа за обхващане на всички административни актове . И тук не става дума нормативни актове спрямо които ЗАП поначало не намира приложение , а за някои индивидуални административни актове , които по силата на изрично разпореждане на закона са изключени от възможността за административно обжалване .
Шест - в непосредствена връзка с отбелязаното по-горе е и следващата особеност на административния контрол по ЗАП . За да се осъществи контролът е необходимо компетентният за това орган да бъде сезиран тоест ангажиран по реда на закона .
Седем - обжалването (протестирането) има съществено значение относно изпълнението на административния акт . Този въпрос стои както преди , така и след подаването на жалбата или протеста . Принципното положение се свързва с един да го наречем първи ефект на обжалването - спира се изпълнението на административно правния акт . Отнася се до т.нар. суспензивен ефект на жалбата или протеста .
Втори ефект на обжалването - отмяната на административния акт , тоест премахването му от правната действителност .
Осем - административното обжалване черпи своята характеристика именно като административно поради факта ,че се извършва пред орган на самата администрация . Законът остава на категорична позиция , че това не може да бъде същият орган - тоест органът издал адм. Акт .
Девет - редът за обжалването и протестирането на административните актове по административен път би могъл да се схваща като по-общо понятие , включващо и самия порядък на подаване на жалбите и протестите .
Десет - за по-горестоящ контролен орган е важен моментът на получаване на жалбата или протеста Това е така , защото този момент го обвързва със срок за произнасяне .
Единадесет - произнасянето на контролната инстанция става с мотивирано решение .

Оспорване на индивидуалните административни актове по съдебен е ред (обща клауза) - възможността за оспорване на всички индивидуални административни актове пред съд се нарича обща клауза .
В България обща клауза бе възприета през 1970 с приемането на първия Закон за административното производство . След това заменен с нов през 1979 .
! Всеки индивидуален административен акт влизащ в приложното поле на ЗАП може да бъде оспорван . Това е възможно по два начина - след като е изчерпа реда - след като е изчерпан редът за оспорване на акта по административен път и въпреки това жалбоподателя не е удовлетворен или като се изчака изтичането на седемдневния срок за оспорване по административен ред .
ЗАП чл.35 , ал.2 - “Жалба или протест до съда може да се подаде , след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред” .
На първо място - не всички индивидуални административни актове подлежат на съдебно оспорване въпреки въведената у нас обща клауза . В чл.34 ЗАП се прави известно ограничение - “Не подлежат на обжалване по предвидения в този закон съдебен ред административни актове -
свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната .
по Валутния закон .
за които със закон или указ е предвидено ,че не подлежат на обжалване пред съд или пред особена юрисдикция.”
Втората особеност на оспорването по съдебен ред се състои в това ,че то може да бъде свързано единствено със законосъобразността на акта , но не и с неговата правилност . На съдилищата у нас е забранено да преценяват правилността на индивидуалните административни актове .
Трета особеност на оспорването по съдебен ред по ЗАП е тази , че то вече е двуинстанционно . Решението на първа съдебна инстанция - окръжен или Върховен административен съд - подлежи на касационно оспорване по правилата на Закона за Върховния административен съд .
Четвъртата особеност на оспорването по съдебен ред по ЗАП , подобно на оспорването по административен ред е т.нар.суспензивен ефект на своевременно подадена жалба или протест . Съгласно чл.37 ал.3 на ЗАП “Жалбата или протестът спират изпълнението на административен акт освен ако съдът разпореди друго.”
Наличието на пряк или личен интерес от оспорването е следващата особеност на производството пред съда , не може всеки да подава жалба срещу издадения административен акт .Това могат да направят само тези граждани или организации , които имат пряк и личен интерес тоест тези , които имат пряк и личен интерес , тоест тези които са засегнати от акта , за който той създава права и задължения или пък засяга техни интереси .
Следваща особеност на оспорването по съдебен ред се свързва с определянето на компетентния орган да разгледа жалбата или протеста срещу издадения административен акт съд .
Съгласно сега действащата уредба съдебната система включва районни , окръжни , апелативни , военни съдилища , Върховен касационен и Върховен административен съд .
Според алинея втора от чл.36 Върховния административен съд разглежда и жалбите и протестите срещу административните актове , които са били потвърдени от министър или ръководител на друго ведомство , непосредствено подчинено на МС .
! Оспорването по съдебен ред започва по жалба на заинтересованите граждани и организации или по протест на прокурора .
В (л.20 ал.1 ЗВАС изчерпателно са посочени случаите , когато жалбата или протестът са недопустими . Подобен текст в ЗАП липсва .
Чл.42 ЗАП дава право на съда след отмяната на незаконосъобразния акт да “решава делото по същество” .
Чл.32 от ЗВАС предвижда - решенията на ВАС подлежат на незабавно изпълнение от органите издали или прилагащи отменения акт . ЗАП не съдържа такъв текст , но няма съмнение че решенията на окръжните съдии подлежат на незабавно изпълнение от същите тези органи .
Производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове приключва с уведомяване на страните за изготвеното съдебно решение . ОТ този момент заинтересованата страна тече срок за евентуално касационно обжалване .

Специална клауза за обжалване на индивидуални административни актове - в нашата страна действа обща клауза за оспорване на индивидуални административни актове пред съд .
Нашата страна прие обща клауза с приемането на Закона за административното производство през 1970 . Новият закон действащ и в момента потвърди въведената обща клауза . В същото време обаче Законът за административното производство предвижда някои категории административни актове , които не могат да бъдат обжалвани пред съд въз основа на общата клауза . Те се обжалват по специален ред .
Следователно “специална клауза” в тези случаи не означава забрана за обжалване пред съд , а обжалване по специален ред , предвиден в специален закон .
Както вече бе посочено чл.34 ал.1 ЗАП забранява оспорване пред съд на някои индивидуални административни актове .
Специална клауза ще са именно случаите , когато “ е определен друг ред за обжалване пред съд или особена юрисдикция” според чл.34 ал.1 .
! Административните юрисдикции са органи в изпълнителната власт , които обаче не извършват правоприлагаща а правораздавателна дейност ! Те са специално създадени , за да решават административни спорове , вместо съдилищата . Административните юрисдикци заедно със съдилищата изграждат система на правораздавателни органи в нашата страна . Затова , когато става дума за “правораздаване” , разбираме дейността на съдилищата и юрисдикциите . Когато използваме “правосъдие” разбираме дейността на съдилищата , но не и на юрисдикциите .
Юрисдикции само за разрешаване на административни спорове . Те притежават белезите на съдилищата , но не в пълна степен . На това основание се наричат квазисъдилища .
Особености -
обжалването по специална клауза може да се извършва пред съд или пред юрисдикция . Ако това е съд , той може да е районен или окръжен .
сроковете за обжалване изискванията към жалбата правомощията на съответната решаваща спора инстанция трябва да бъдат предвидени в самия специален закон , създаващ юр.или посочващ компетентния граждански съд .
трета особеност на обжалването по специална клауза е ,че подаваната не спира изпълнението на обжалваният акт . Специалните закони не предвиждат суспензивен ефект на жалбата .
Правомощията на съда или на юрисдикцията са по принцип по същество . Тук почти няма случай , когато решаващият орган действа като контролно-отменителна инстанция . Това е разбираемо - особено , когато той е юрисдикция .
Спорен е въпросът за контрола върху решенията на юрисдикциите . Когато съд решава спора този въпрос не стои , по отношение на юрисдикциите обаче той не е уреден .


50.Възобновяване на административното производство по чл.32 ЗАП .

Отмяната (изменението) на индивидуални административни актове по чл.32 ЗАП представлява особен специфичен институт на административния процес .
В правната литература този институт се окачествява още като “преразглеждане по административен ред” или “възобновяване на административното производство” .
Логична последица на възобновяването е винаги издаването на един нов административен акт , докато “отмяната и изменението по чл.32 ЗАП” не винаги ще приключи по този начин . В редица случаи влезлия в сила административен акт ще отменен и с това “удовлетворена” претенцията на заинтересованата страна . За какъв “нов” административен акт ще става дума тогава ? Влезлият в сила административен акт може да бъде отменен , но и изменен . Така ,че тук целите са две . Член 32 ЗАП не изправя пред две възможни решения - 1.анулиране на издадения административен акт - той престава да съществува в правната действителност .
2 . издаване на нов административен акт на мястото на отменения . Възстановяването на производството е преодоляване на т.нар. “формална законна сила” на административните актове . То е своебразно продължаване на административното производство , поставяне на ново на материалните въпроси , които са били предмет на производството и са решени с издадения административен акт . Поставянето наново на материалните въпроси означава изход в два аспекта - издаване на административен акт или не издаване на такъв .
Приложното поле на този контролен способ , така както всеки друг извънреден способ за контрол е ограничено . Влязъл в сила административен акт ще бъде този , който 1. Не е бил обжалван в срока за административното обжалване и 2.бил е обжалван в този срок , но жалбата (протестът) е била отхвърлена като неоснователна тоест актът е бил потвърден .
Отмяната и изменението на административните актове по чл.32 ЗАП е строго формално производство , свързано с точно определени срокове , правно-технически средства за задействането му , ограничен кръг органи за произнасянето и т.н.
Образуването на производство може да стане по два начина - 1.с молба на заинтересованото лице , и 2. По предложение на прокурора , тоест предвидените правнотехнически средства са две - молба или предложение . Заинтересованите лица са тези , които са засегнати от административния акт . Прокурорът действа служебно .
Срокът , в който следва да се направят тези искания се определя съобразно две дадености - обективното възникване на основанието (предпоставката) и субективното знание за това . В това отношение се прилагат субсидиарно норми на ГПК -чл.232 чл.233 .
За предложението на прокурора срокът е същият - до 1 година от обективното възникване на основанието .Субективният момент се изключва , тъй като прокурорът не е пряко и лично заинтересован , а реагира служебно след разкриване на закононарушението . Именно в тази връзка му е даден по-голям срок .
“Причини” и “основания” в две групи . Съгласно чл.32 ал.1 отмяната или изменението на адм.акт може да се осъществи най-напред в условията на чл.231 от Гражданския процесуален кодекс . Това е първата група основания . Освен това въпросната отмяна или изменение може да се реализират и когато съществено е нарушен законът . Това е втората група основания .
Към първата група основания се отнасят случаите , точно изброени в разпоредбата на чл.231 ГПК . Разбира се приспособени , тъй като производството по чл.32 е административно , а не съдебно . Те са следните -
а) когато се разкрият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за административната преписка , които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната .
б)когато по надлежния съдебен ред се установи престъпно действие