|
Административно право
Понятие за държавно управление (изпълнителна дейност)
Понятие за изпълнителна дейност -
Общи положения - административното право е измежду най-новите правни отрасли . Гражданското и наказателното право съществуват вече повече от 2000 години , докато АП възниква във Франция след победата на Френската буржуазна революция през 1789 като резултат на принципа за разделение на властите.
Чрез възприемане на принципа на разделение на властите се постига разпределение на държавната власт между различни държавни институти (органи) . Властта се разпределя така ,че да се изключи съсредоточаване на много силни правомощия само в една от тях . По този начин се създава гаранция , че не е възможно връщане назад към абсолютизъм , към неограничена власт на монарха - такава , каквато е била до буржуазната революция . Постига се баланс между отделните власти , очертават се границите между тях , на второ място за да се поддържа този баланс на властите са предоставени правомощия за контрол една на друга . По този начин те се наблюдават .
Следователно изпълнителната власт се създава като реализация на принципа за разделение на властите , като негово осъществяване , а административното право е правният отрасъл изучаващ обществените отношения , възникващи при осъществяване на изпълнителната власт .
Години наред в нашата страна - законодателството , практиката е теорията действаше принципът за единство на властта . Едва с приетата през 1991 нова Конституция на РП бе въведен принципа за разделение на властите . Съгласно член 8 на К “Държавната власт се разделя на законодателна , изпълнителна и съдебна” .
Изясняване на понятието за изпълнителна власт(дейност) може да бъде направено от няколко гледни точки . Първата от тях е именно чрез принципа на разделение на властите - изпълнителната власт е част от държавата власт . Тя има своя основна задача да провежда в действителността , да изпълнява вече приетите от законодателната власт закони , тя затова се нарича “изпълнителна” - защото е изпълнител на решенията на законодателната власт .
За да може да изпълнява взетите вече решения на законодателната власт , изпълнителната власт трябва да притежава разпоредителни правомощия . Затова в миналото организацията на изпълнителната власт бяха наричани “изпълнително-разпоредителни” и това им характеризиране още не е загубило значение .
Всеки приеман от НС закон трябва да уреди съответни обществени отношения по принципен общ начин . Не е възможно законът да уреди докрай всички възможни житейски хипотези , да предвиди всички усложнения , всички варианти . Именно затова всеки приеман закон от НС закон е в по-голяма или в по-степен абстрактен . Тази му абстрактност го прави директно неизпълняем от субектите към които е насочен . Налага се следователно всеки закон да бъде доразвиван , детайлизиран . С тази задача са натоварени органите на изпълнителната власт , с това се изразява разпоредителният момент от в тяхната дейност - на свой ред въз основа на вече приет закон , със собствени актове те да доразвиват законовите правни норми и по този начин да ги правят реално изпълними от субектите , към които са насочени . Точно поради това едва ли ще се намери закон , приет от НС , който да не е последван от правилник за неговото прилагане , но издаван вече от МС като висш орган на изпълнителната власт . Много често след правилника на изпълнителната власт следват инструкции , наредби - все по прилагането на приетия закон . Това е разпоредителен момент в дейността на органите на изпълнителната власт . Много често правилника на МС следват инструкции , наредби - все по прилагането на приетия закон . Това е разпоредителен момент в дейността на органите на изпълнителната власт - изпълнявайки вече приетия закон , те на свой ред създават нови правни норми в рамките , въз основа и в изпълнение на закона . Затова изпълнителният и разпоредителен момент в работата на изпълнителните органи не могат да бъдат отделени един от друг , всяко тяхно разкъсване ще е изкуствено и няма да има смисъл . Изпълнявайки закона , тези органи разпореждайки изпълнителните органи изпълняват приетия закон .
Тук трябва да се направят две няколко уточнения , които са изключително важни за характеристиката на изпълнителната дейност . На първо място трябва да се изтъкне обстоятелството ,че осъществявайки своите разпоредителни правомощия , органите на изпълнителната власт създават нови правни норми , които могат да бъдат само вторични . Те са второ ниво , тъй като имат за база вече приетите от законодателната власт закони . Изпълнителната дейност се развива въз основа на първичните правни норми , а те могат да се приемат само от законодателната власт . Ето защо изпълнителната дейност е вторична , а правните норми издавани от органи на изпълнителната власт , са винаги вторични . Недопустимо е органи на изпълнителната власт да създават първични правни норми и всеки подобен опит представлява нарушение на конституцията . Конституционния съд на РБ винаги е обявявал за неконституционни актовете на НС , когато той се е опитвал да създава първични правни норми . Същото важи и за практиката на Върховния Административен Съд - той е отменял всеки нормативен акт на органи на изпълнителната власт , с който тя се е опитвала да законодателства първично .
На второ място имайки право на свой ред да създават правни норми , макар и вторични , органите на изпълнителната власт могат да правят това само в изпълнение на закона и в рамките , които той им е очертал . Именно това характеризира тяхната дейност като под законова
Оттук следва една много важна презумция относно изпълнителната дейност - щом като се развива въз основа на закона ,в изпълнение на закона и в рамките на закона тя не може да бъде незаконна .Разбира се тази презумция важи до доказване на противното .
Създаването на вторични правни норми от органите на изпълнителната власт е обособена тяхна дейност и се нарича правотворческа дейност на изпълнителните органи.
Изпълнителната дейност - власт може да бъде обяснена и от гледна точка на теорията на управлението , тъй като тя в широк смисъл безспорно е управленска дейност . Самата дума “администрация” в най-широкото и разбиране означава управление , схващано като организиране на съвместна дейност за решавана на определени задачи . Всяко управление(администрация) означава управление целенасочено сътрудничество на основата на практическа дейност , подчинена на определен план на действие , осигурена с необходимите материални ресурси и подходящи кадри за изпълнение , наблюдавана по пътя на постоянен контрол . Поле за такава практическа дейност е цялото обществено управление , от него обаче трябва да се разграничи държавното управление , държавната администрация .
Изразите “държавно управление” , “администрация” , “изпълнителна власт” (дейност) .
Административното право като един от основните правни отрасли съдържа правилата за организацията и дейността на държавната администрация , на държавното управление . Въпросите на българското административно право са много бройни актуални и изключително важни за нормалното и успешно изграждане на обществото и техния отговор е постоянна грижа на административно правната наука и практика . Няма област на държавната дейност , която да не зависи от държавната администрация
Що е държавна администрация , държавно управление ?
Двете значения на понятието администрация - държавната администрация се представлява най-напред като организация за извършване на определена дейност предвидена в закона . В тази организация определяна като държавен административен апарат влизат всички органи предвидени по Конституция и законите като органи на изпълнителната власт (МС , министри , областни управители , кметове на общини , отделни дирекции , държавни фирми ) . В апарата на държавната администрация влизат също и всички помощни органи и служебни лица , които осигуряват нормалното и непрекъсваемо функциониране на органите на държавно управление счетоводители , плановици , юрисконсулти , деловодители , специалисти и експерти по различни направления използвани в работата на административните органи . Физическите лица привлечени в органите на държавния административен апарат , са негови служебни лица , които осъществяват задълженията си и осъществяват правомощия във връзка с цялостната негова работа според поставените им задачи . Едни от тях осъществяват властническа юридическа дейност в качеството им на органи на държавното управление , други извършват например договорна дейност в качеството си на представители на учреждения , заведенията и други звена на администрацията , трети например извършат помощна техническа дейност . Най-важната роля в цялата тази многообразна и разностранна дейност на административния апарат изпълняват служебните лица , които се проявяват като органи на държавното управление чрез упражняване на държавновластнически правомощия (компетенции) предвидени в закона .
Органите , които влизат в системата на държавния административен апарат както и всички други държавни органи , извършват своята дейност в специфична за тях среда - съответно държавно учреждение . Органът на държавното управление и намиращи се неговото пряко подчинение и ръководството други административни органи заедно с придадения към тях помощен персонал образуват отделно държавно учреждение ,на разположение на което са му дадени необходимите му средства , съоръжения и имущества . С други думи държавното учреждение е организиран от държавата комплекс от персонални и имуществени елементи , начело на които стои съответен ръководител . То е установено(учредено) съгласно закона , за да извършва определена дейност свързана с властническите правомощия на държавата . В този смисъл държавно учреждение ще бъдат МС , едно министерство или друго ведомство , една областна администрация , или институт от категорията на СУ . Учрежденията и дисциплинарната власт , която осъществяват органите на управление в такива звена , се разпростира и върху техните ползватели за времето , през което пребивават в тях . На такава власт са подчинени посетителите на един музей , зрителите в киното или театъра , студентите , учениците в учебно заведение .
В персоналният състав на учебното заведение влизат всички лица , които заемат щатна длъжност в неговата структура . То се превръща в корпоративно устроено тяло(единица) .Зачислените в учреждението лица не са негови членове , които притежават някакви права за неговото изграждане , развитие ,ликвидиране . Те нямат никакъв дял в неговото имущество . Те придобиват само някакъв определен служебен статут (административен) статут на държавни служители , които имат право да участват в неговата работа при точното спазване на определен режим .
Също различни стопански самоуправляващи се организации могат да извършват своята властническа дейност . Докато държавните учреждения са на държавна издръжка , то стопанските организации са на самоиздръжка . Заетите пряко в производствената , строителната , транспортната и друга стопанска дейност в стопанските организации имат положение на работници , лицата осъществяващи или подпомагащи ръководството на държавната стопанска организация , влизат в нейния административно-управленски персонал , поначало притежават статута на държавни служители .
Държавната администрация (държавното управление) , от друга страна се представя и като властническа динамична дейност свързана с организирането на практическа работа в различните области на съвременното строителство . Административната властническа дейност е известна в теорията и практиката като още и като изпълнителна дейност , която наред със законодателната и съдебна дейност е една от основните прояви на държавната власт при решаване на практически задачи в държавата . Най-характерната форма за осъществяване на изпълнителна дейност са издаваните от органите на държавно управление властнически юридически актове - актове на държавно управление , административни актове . Чрез властнически актове на държавната администрация се предизвикват промени в сферата на държавното управление .
Юридическата дейност на органите и служителите в администрацията се съпровожда почти винаги от редица технически и материални действия и постъпки , които предшестват съпътстват или последват нейното изпълнение . Тогава става дума за техническа или материална дейност на администрацията . Техническа ще бъде дейността по съставянето на правилник , обработка на информация , размножаване на документи . Във всички подобни случаи работата ще се извършва от служители специалисти , които притежават техническа компетентност с подсилено използване на съвременна организационна и компютърна техника . Особено голяма значение има техническата дейност на служителите на администрацията за ефективността на административното обслужване на населението (издаването на различни документи) .
Административния процес като система от административни производства ,чрез които се стига до пряко прилагане на действащото материално право е немислим без извършване на многобройни и разнообразни материално-технически действия и ангажирането в него на служебни лица , които водят до непосредствена реализация на очертаните в него права и задължения . Особено много материали и технически средства се използват в различните изпълнителни производства , образувани по влезли в сила административни актове , наказателни постановления , съдебни решения .
Макар и по характера си да не са юридически , материалните и техническите дейности в администрацията трябва да бъдат извършвани винаги при прилагане на установените за тях правни норми и в сферата на тяхното действие . О друга страна тези действия биха могли да имат определено юридическо значение - например неправилно изчисление на данъци - обезщетения .
В процеса на осъществяване на юридическата дейност спомагателните технически и материални действия се представят като важни звена в своебразната “технология” по издаването на различни управленски решения , и най-вече - на различните актове на държавното управление .
В центъра на вниманието и с най-голям интерес за правото остава юридическата дейност на администрацията , и по-специално - нейната специфична проява под формата на държавно властническа , изпълнителна дейност . Юридическата дейност на администрацията е резултат от волевите прояви и постъпки на участващите в държавното управление правни субекти - органи и служебни лица , които водят до предизвикването на определени последици . Юридическите актове на администрацията са два вида - 1) административни актове и 2) договори . Първите съдържат властническо волеизявление на органи на държавно управление , насочени към предизвикване на правни последици и промени свързани с дейността на администрацията . Договорите са съглашение на основата на насрещни волеизявления , докато административните актове се издават само от органи на държавното управление , които могат да бъдат сключени само между органи на държавното управление .
Разглежданите видове дейност могат да бъдат административна и управленска дейност - проява на определена административно-властническа функция на държавата . Останалите дейности - договорни , технически и материални се очертават като помощни но необходими дейности .
Предмет , система и източници на административното право.
Предмет на административното право - правото е система обхващаща различни правни отрасли Същностната разлика между тях се състои в спецификата на обществените отношения , които те регулират . Така например имуществените отношения са предмет на регулиране от гражданското право , семейно брачните - от семейното право , отношенията свързани с полагането на труд - от трудовото право .
Административното право на Република България също регулира определен кръг обществени отношения . По точно казано то урежда специфичните отношения между правните субекти , които възникват в процеса на организиране и осъществяване на изпълнителната дейност на държавните органи . Или регулира обществените отношения в сферата на държавното управление . По тази причина отношенията тук имат управленски характер .
Сложността и динамиката на държавното управление (изпълнителната дейност) обуславя и богатото разнообразие на тези управленски отношения . Нормите на административното право очертават преди всичко организацията и структурата на държавния административен апарат в неговото единство и разнообразие от образуващи го звена и подразделения , техните цели и задачи , както и правомощията(компетенциите) , с които разполагат , за да решат въпроси на държавното управление . Една част от отношенията тук се очертават като отношения по вертикал между различните органи на управление. Една част от отношенията тук се очертават като отношения по вертикал между различните органи на управлението . Например между министъра на земеделието и горите и поземлените комисии п о места , между министъра на вътрешните работи и директорите на регионалните дирекции на МВР . Други отношения се характеризират като отношения по хоризонтал . Например министърът на здравеопазването и управленските органи и звена на в други ведомства по повод на санитарния контрол или министъра на финансите и органи на управление в други ведомства по повод финансовия контрол . Независимо ,че в такива случай липсва административна подчиненост между управленските звена , тоест в организационно отношение те стоят на една плоскост , отношенията между тях имат управленски характер , тъй като когато се упражнява контролът , единият субект вследствие на управомощаване от закона над другия .
Управленските отношения между органите на държавното управление могат да се разглеждат и като отношения в сферата на общото управление , когато властващия субект е орган с обща компетентност (МС , областен управител) , а също и в сферата на отрасловото управление , когато властващия субект е орган със специална компетенция (министър , ректор , директор) .
Обособяване на управленските отношения между органите на управление може да се извърши и с оглед на териториалното им проявление . Една част от тях са свързани с осъществяване на централно управление , други с местно териториално управление .
Административното право като отделен отрасъл на правото представлява съвкупност , комплекс от правни норми , които регулират обществените отношения във всички области на държавното управление . Неговите норми разпростират своето действие и в стопанската и в социално-културната , и в административната област в съвременния етап . В стопанската област например регулират отношения при организацията на различните звена по управление на стопанството , каквито са стопанските ведомства (Министерството на икономиката , Министерството на транспорта).
Голямо значение имат регулираните от административното право отношения между органите на държавно управление от различни негови области и гражданите и техните организации , насочени към установяване на различни права , задължения и статути , които ги засягат . Особено важни са нормите на административното право , които очертават субективните права на гражданите и организациите , както и тези , които обезпечават тяхната ефикасна защита , включително чрез намесата на съдилищата . Това са например отношенията , свързани с придобиването на граждани или организации на вещни или други права върху държавни имоти , привилегии за ползване на такива имоти . Не по-малко важни са отношенията на гражданите и администрацията , свързани с възникване , изменение или прекратяване на определени административни задължения , каквито са например задълженията по военна служба , при мобилизация , при данъчно облагане и други .
Административното право регулира и отношенията , свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност на лицата . Те възникват , когато гражданите извършват правонарушения , които имат особен характер - свързани с реда на държавното управление . Това придава и малко по-особен характер на възникващите управленски отношения , защото тук органите на държавно управление не упражняват дейност , а осъществяват държавна репресия чрез налагането на специфичен вид наказания - административни наказания .
Нормите на административното право регулират също динамиката на изпълнителната дейност в процеса на нейното осъществяване , включително формите , в които тя се проявява , методите на действие и въздействие , които прилага , както и основните принципи , върху които се опира .
Вземайки за основа управленския характер на отношенията , които регулира следва да подчертаем , че административното право не регулира цялостната дейност на органите на държавното управление , а тяхната типична и заедно с това основна дейност - управленската им дейност . То регулира и управленската дейност и на други държавни органи , когато те са оправомощени да я осъществяват разбира се като допълнителна нетипична за тях . Последното , както е известно важи и за органи на обществени , неправителствени организации , тъй като в такива случай те се приравняват на органи на държавно управление .
Изводът , който въз основа на отбелязаното досега се налага от само себе си , е че предметът на административното право , като един от основните отрасли на правото , е свързан с регулиране на обществените отношения , възникващи и развиващи се по повод на осъществяването на изпълнителната дейност на държавата или държавното управление .
От гореизложеното се вижда ,че няма област на обществения живот , в която да не се развиват обществените отношения между органите на държавното управление и останалите субекти на административното право , които да не се регулират от административни норми .
Система на административното право - административното право като отрасъл на правото не е обикновен сбор от правни норми , правила за поведение , а организиран правен механизъм , изграден от самостоятелна система , подчинена на определени принципи и цели .
Нормите на административното право според това какво се регулира и как се регулира се делят на материално правни и процесуално правни . Материално правните норми уреждат системата и структурата на органите на държавно управление , тяхното правно положение и компетенции , а също правното положение , правата и задълженията на останалите субекти на административното право , каквито са гражданите и техните организации . С други думи материално правните норми очертават правния механизъм в неговата статика кои са органите на държавно управление , какви са техните компетенции , какви са правата и задълженията на останалите правни субекти , в какви правни връзки могат да се намират с органите на държавно управление , включително връзките , възникващи при осъществяване при осъществяване на юридическата отговорност за неизпълнение на съществуващи административно правни задължения . Процесуално правните норми на свой ред регулират динамиката по осъществяване на материално правните норми в областта на държавното управление . Те са свързани с въпроса как , при каква процедура ще се реализират породените в нейна сфера правни отношения . Съвкупността на материално правните норми образува административното материално право , а тези на процесуалните - административно процесуалното право .
Нормите на административното право (материални и процесуални) се делят на норми на неговата Обща и Специална част в зависимост от това дали се отнасят до всички власти на държавното управление или пък само до някои негови отделни отрасли и подотрасли . Така нормите , които уреждат системата на държавния административен апарат (МС, министерствата и другите ведомства , областната и общинската администрация ) , структурата и връзките между отделните звена , положението на държавните служители заети в него , държавните имоти които са му предоставени , администрацията и дисциплинарната отговорност се отнасят към Общата част , а нормите които уреждат отношенията , разкриващи спецификата на един отрасъл или подотрасъл (отбрана , обществен ред, образование) - към Специалната част .
В Общата част на административното право съществуват области на обособен кръг от обществени отношения , които дават основание да се развива по-пълна и подробно разгърната регламентация от правни норми , оформена като самостоятелен негов клон . Такъв е например случаят с правото на държавната служба и държавните служители (Чиновническо право) , Правото на управление на държавните имоти , Административнонаказателното право и т.н. В Специалната част на административното право в зависимост от материята , която се урежда също се наблюдава обособяването на самостоятелни негови подотрасли , каквито са например Военно-админастративното право , Полицейското право и други . Не е излишно да се подчертае ,че и посочените и други подобни добре обособени комплекси от правни норми представляват самостоятелно оформени части на самото административно право и като такива влизат в неговата единна система .
Източници на административното право - са властнически актове на компетентните органи на държавата - НС , МС , министерствата и други , в които се съдържат задължителни права за поведение , правни норми в сферата на държавното управление . Най-важни източници на АП са Конституцията на РП и законите . Съгласно приетия закон за нормативните актове (ДВ.бр.27.1973) източниците на правото са степенувани по юридическата (правната) си сила в зависимост от мястото , което заема в държавната йерархия органът , който ги е издал . Най-висша правна сила имат Конституцията и останалите закони издавани от НС, след тях са постановленията на МС , включително и тези , които се утвърждават правилници и наредби на МС , наредбите на общинските съвети и т.н. Всички нормативни актове са подчинени на закона и трябва да бъдат съобразявани с него . Независимо от различната си юридическа сила , всички нормативни актове щом като са съобразени със закона имат еднаква задължителна сила . Така еднакво са задължителни за изпълнение и един закон , и една наредба на общинския съвет - те еднакво обвързват адресатите , до които са отправени . Когато съществува различие в съдържанието на административните норми , утвърдени в няколко източника , се прилага онази от тях , която се съдържа в източника с по-голяма правна сила .
Най-важен източник на АП е Конституцията , в която се съдържат редица административно правни норми , отнасящи се до редица принципите на държавното управление , организацията на държавния административен апарат (МС , министерствата и другите ведомства) , основните права и задължения на гражданите и организациите . Така правните норми представляват основа за административното законодателство .
Законите или както се наричат - административните закони , доразвиват основите положения на Конституцията в областта на държавното управление в различните негови отрасли и сфери . Такива са например Законът за местното самоуправление и местната администрация , Законът за административното производство , Законът за предложенията , сигналите , жалбите и молбите , Законът за административните нарушения и наказания , Законът за висшето образование . Често като източник на АП служат и закони , с които се ратифицират международни договори , които по силата на член 5 ал.4 от Конституцията се превръщат в част от вътрешното право , а също и закони , които се отнасят до други отрасли на правото , но заедно с типичните за урежданата от тях материя правни норми съдържат и административни норми . Такива са например законите за собствеността , за авторското право , за патентите и т.н.
Законът по смисъла на Закона за нормативните актове , трябва да уреди напълно всички основни обществени отношения по дадена материя , който се подават на трайно уреждане . За уреждане на останалите обществени отношения , свързани със същата материя , законът може да предвиди издаването на под законов акт (постановление на МС) . Характерни за административната материя са нейните динамика и подвижност , поради което често се налага да бъде регулирана от голям брой подзаконови актове . Когато подлежащата на регулиране материя е свързана с цял клон на правната материя е свързана с цял клон на правната система , НС издава отделен кодекс . Такива са например Кодекса на Труда , Кодекса на търговското мореплаване , Гражданският процесуален , Наказателният процесуален . В материята на държавното управление поради цялото и многообразие трудно може да се създаде всеобхватен административен кодекс .
Голям интерес като източник на административното право представляват постановленията на МС , с които приемат правилници и наредби или се уреждат съобразно съществуващите закони неуредени от тях обществени отношения в областта на изпълнителната дейност . Съгласно Закона за нормативните актове правилник се издава за прилагане на закон в неговата цялост , наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен . Инструкциите са нормативни актове , с които се дават указания до подчинени по прилагането на издадени правилници и наредби . Най-често инструкции се издават от специализирани органи на централната държавна администрация (министри и други ръководители на ведомства) по прилагане на актове на МС и на издадени от тях нормативни актове (правилници , наредби , заповеди) .
Наредбите , правилниците и т.н. на общинските съвети са нормативни източници , утвърждавани въз основа на член 22 ЗМСМА . Характерен признак на тези източници на административното право е ограниченият им териториален обсег .
Освен изброените под законови актове на МС и на общинските съвети не са редки случаите , когато актове със същите наименования се издават и от специализирани органи на държавното управление най-често по указание на съответния административен закон . Многобройни са правилниците и разпоредбите издавани от министри и други ръководители на ведомства .
На нашата административна практика , освен изброените по-горе под законови източници , са познати такива и с други наименования - например устави , технически правила , заповеди , стандарти .
3.Административни норми и правоотношения .
Административно правните норми , както нормите на останалите клонове на правото (гражданско , наказателно, финансово) , са вид правни норми . Те съдържат в себе си общата характеристика на всяка правна норма и едновременно с това разкриват своя специфичен белег . Това означава ,че всяка административно правна норма е общо правило за поведение , което регулира обществени отношения в сферата на държавното управление и което при необходимост може да бъде прилагано с помощта на държавната принуда . В структурно отношение , административно правната норма ,както останалите правни норми , съдържа хипотезис - указани в нея факти и обстоятелства , при наличността на които настъпват предвидените правни последици , диспозиция - основна част на правната норма , която определя правилото за поведение предписано от нея , и санкция - която предвижда мерките за държавно властническо въздействие при неизпълнение на предписаното правило . Трите части на правната норма не винаги се съдържат в един и същ текст (член , параграф) на действащия нормативен акт . Най-често в един член са очертани хипотезисът и диспозицията на административно правната норма , а в отделен текст - санкцията. Например според член 10 , ал.1 ЗКВВООБ “Производството и търговията с взривни вещества , огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва само от търговци по смисъла на Търговския закон въз основа на разрешения , издадени при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона”. В този текст са посочени елементите на хипотезиса , които дават право да се прави производство и търговия с точно определени предмети , а не на други предмети и търговците да бъдат търговци по смисъла на закона а не лица които нямат характер на такива В същия текст е очертана и диспозицията на разглежданата правна норма - разрешението , което тя дава на указаните лица да извършват производство и търговия с такива предмети . Санкцията на същата правна норма се съдържа в друг текст - чл.26 ЗКВВООБ , който предвижда глоба до 2 000 лева за лица , които не са спазили разпоредбите му или са тези на правилника за прилагането му .
В зависимост от характера и целта на съдържащото се в тях правно предписание административно правните норми могат да бъдат - задължаващи , забраняващи и оправомощаващи . Съществуват и редица други критерии за разграничаване на административноправните норми (например според времетраенето могат да бъдат срочни-безсрочни) , според ролята - материалноправни и процесуално правни .
Важно значение за прилагането на административно правните норми има тяхното действие по време , пространство и спрямо лицата . Поначало те проявяват своето действие за неопределено време , безсрочно смятано от деня на излизане в сила на нормативния акт , които се съдържат . По изрично предписание на закона обаче административно правната норма може да се прилага само за определено време . Според член 5. Ал. 5 от Конституцията , законите влизат в сила три дни след публикуването им в ДВ , освен ако в самия закон е определен друг срок .Същият срок важи и за нормативните актове на МС и тези на министрите и другите ръководители на ведомства .
В пространството правните норми действат за цялата територия , когато са от национално значение , и за част от територията когато са от местно значение . По правилата на МПП за национална територия се смятат и дипломатически представителства на РП в чужбина а също и плавателните съдове , които са на задгранично плаване . Обикновено зачитането на правната норма на една държава в друга става на основата на международни конвенции и договори .
По отношение на лицата административно правните норми се прилагат в две посоки - спрямо българските граждани и спрямо чуждите граждани намиращи се на територията на РП . По принцип няма разлика в прилагането на тези норми за двете категории правни категории правни субекти - те се прилагат еднакво и с еднаква сила и спрямо българските граждани , и спрямо чужденци , освен ако друго е разпоредено от самата правна норма (например чужди граждани не са задължени да служат в армията) .
Действието на административно правните норми спрямо лицата се свързва било с разпространение на техните предписания за всички граждани и организации , било за определени категории . Така правилото незабавно уведомяване в случай на забелязан пожар в горския фонд според Закона за горите се отнася за всички граждани , а правилото за задължително носене на документи за правоуправление на МПС само за водачите на МПС . Действие на нормите по отношение на лицата може да бъде ограничавано и по други белези .
Действието на административно правните норми се прекратява обикновено с издаването на друг равностоен нормативен акт на този , в който се съдържат чрез отменяне или обезсилване на . Действието на тези норми може да бъде прекратено и когато в самия нормативен акт е определен краен срок за тяхното прилагане . В този случай не е необходимо да се издава нов отменителен акт , защото прекратяването на действието настъпва автоматично с изтичането на срока . При промяната в съдържанието на административните норми новото правило може да се прилага само по отношение на случаите , които са възникнали след неговото влизане в сила , а не и за минало време - по принцип административно правните норми , с които се установяват права и задължения , нямат обратно действие(сила) . Например не може да се търси административна отговорност от водач на МПС , който не е имал предпазни колани или ако е имал , не ги е ползвал преди изменението на ЗДвП , което изисква задължително използване на коланите . За да може да се даде обратно действие на едно правило , необходимо е за това да има изрично разпореждане от съответен нормативен акт . Що се отнася до процесуалните административно правни норми - за тях важи правилото , че може да се прилагат и за заварени положения , с обратна сила , ако с това не биха съществуващи права и задължения . Даването на обратно действие на процесуалните норми се обяснява с обстоятелството ,че всяка нова процедура и процесуално правило обикновено съдържат по-съвършени и ефикасни средства за реализиране на материално правните норми .
Административните правоотношения са последица от прилагането на административно правни норми . Тяхното възникване , изменяне или преустановяване може да стане само в случаите , когато се повяват предвидените от правната норма юридически факти и обстоятелства . Само правната норма посочва кои факти и обстоятелства на обективната действителност следва да настъпят предвидените в нея правни последици (правни отношения) . Правните последици могат да бъдат предизвикани от юридически действия или бездействия или от юридически събития . Така правото за едно лице да носи оръжие възниква след издаване на разрешително от органите на МВР (юридическо действие) . Неявяване на военнослужещ в поделението (бездействие) дава право на военната администрация да упражни принуда и да му наложи определено в закона административно наказание . Настъпването на някакво природно бедствие (юридическо събитие) дава право на общинските съвети да вземат мерки . Всички посочени правоотношения (права и задължения) в дадените примери възникват тутакси , незабавно по силата на съответната правна норма , щом като се е появил предвиденият в нея юридически факт .С други думи , щом като се е появил предвиденият в нея юридически факт . Връзката между юридическият факт и настъпилата след неговото появяване последица е нормативна . Само законът определя кой факт каква последица носи . Промяна в правната а не в материалната действителност - например гражданинът , който е получил покана да се яви в полицията , е длъжен да се яви , но не се е явил . По смисъла на правото промяната е станала - върху него тежи това задължение , но в обективната действителност не е настъпила - той седи в къщи . Изпълнението на съдържащите се в административните правоотношения задължения представляват реализация на тези отношения -с това те са се претворили в материална действителност .
Административните правоотношения разкриват специфичните черти , свързани с характера на административно правните норми , които се прилагат в тази област . На първо място , на едната страна на правоотношението , като негов субект винаги стои държавен (административен орган) . На другата страна субектът на правоотношението е гражданин или организация , а нерядко и друг държавен орган . На второ място двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени(какъвто е случаят с гражданските правоотношения) , защото се намират във вертикална зависимост - единият субект , органът на държавно управление се намира в господстващо положение спрямо другите субекти на правоотношението (гражданин , организация) . Всички действия , които извършва държавния орган са властнически действия , действия по осъществяване на властнически правомощия . Най-често административните правоотношения са последица от на властнически адм. Актове издавани от компетентни органи на държавното управление . Държавният орган , които заема господстващо положение притежава власт да прибегне до принуда спрямо другата страна на правоотношението , ако тя не изпълни доброволно тежащите върху нея задължения .
По своето съдържание административно правните правоотношения се представят като взаимо зависими права и задължения на участващите в тях правни субекти или като правни статути или правни положения създадени от тях . Така административното право отношение ,което възниква между здравните органи и лицата , които подлежат на имунизация , съдържа задължението на тези лица да се имунизират и правото им да искат да бъдат имунизирани . Административно правен статут възниква за едно лице , което е получило свидетелство за завършена квалификация . Важно е да се отбележи ,че всяко право , което съдържа в правоотношението , съответното определено задължение за другата страна да го зачита и да съдейства за неговото реализиране .
Споровете, които възникват между страните на административно правните отношения относно съдържанието и обсега на действие на включените в тях права и задължения , се решават по административен или съдебен ред от компетентните административни органи и съдилища .
Административен статут на физическите лица и организациите .
Общи бележки - Административно правният режим на организациите на гражданите засяга тяхното образуване , функциониране и ликвидиране заедно с промените , които настъпват в техния правен статут по време на съществуването им , а също упражняването на определен надзор върху тях както и правата и задълженията и привилегиите , които тези организации могат да имат в областта на административното право .
Организациите на граждани както вече подчерта са доброволни образования на отделни лица-членове за извършване на позволена законна дейност . Оттук и починът за тяхното образуване принадлежи на техните членове (физически лица или организации - колективни членове) . В редки изключения образуването на тези организации може да стане по инициатива на държавни органи . Следователно за разлика от държавните органи и другите държавни образования организациите на гражданите не се създават по някакво разпореждане на държавните властнически органи , а по желание на самите граждани . Независимо от това обаче възникването на новата организация не може да стане само благодарение на волевия акт на нейните основатели-членки , ако не спазени споменатите по-горе общи изисквания , на които трябва да отговарят организациите на гражданите в РБ , а също - и ако не са изпълнени условията на административно правните норми , които създават основата на тяхната правосубектност (юридическата личност) . По този начин , за да се оформят орг. На гражданите в субекти на правото е необходимо не само да се прояви активност от страна на техните основатели , но също така да се извършат и определени действия по тяхното персонофициране , които спадат в компетенциите на органите на държавната администрация (разрешения ,утвърждения , вписвания) .
Нашето законодателство познава две системи за възникване на организации на гражданите - разрешителна и нормативна . Разрешителната система се изразява в предоставяне на възможност на съответните органи на държавно управление да преценят (съобразят) дали предлагането от инициаторите членове организация (сдружение , дружество) след като са спазени всички необходими по закона условия , трябва да бъде учредена или не .
Нормативната система е налице , когато обединението на граждани в една организация се признае от правото за достатъчен факт , който обуславя възникването на самата организация направо по силата на закона , без да изисква някакво допълнително разрешение от администрацията .
По отношение на организациите на гражданите според нашето право съществуват два режима за създаване - общ режим на Закона за юридическите лица с нестопанска цел , който се отнася поначало за всички организации с нестопанска цел (идеална) и специален режим установен главно за обществените организации в нарочни нормативни актове - Кодекс на труда , Закон за кооперациите .
Общо за режима на организациите с нестопанска цел - учредяването , регистрирането , устройството , дейността и прекратяването на юридическите лица на юр. Лица с нестопанска цел се извършва по Закона за юридическите лица с нестопанска цел . За държавата се запазва възможността да подпомага и насърчава регистрираните в централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общополезна дейност чрез данъчни , кредитно-лихвени , митнически и други финансови и икономически облекчения , както и финансирания при условия и ред определени специални закони .
Учредители на юридическото лице с нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически дееспособни физически лица . Организацията с нестопанска цел възниква с вписването й в регистъра за юридически лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице . Тя прекратява своята дейност в три случая -
- с изтичане на срока , за който е учредена .
с решение на върховния орган
- с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел .
Както по-напред беше посочено , юридическите лица са сдружения или фондации . Фондациите накратко бяха вече разгледани . Сдруженията се учредяват от три или повече лица , а сдружение което е определено за извършване на обществено полезна дейност се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или от 3 юридически лица .
Членуването в сдружението е доброволно , , но към фактическият състава на неговото възникване особено място заема уставът на сдружението . Той съдържа задължителен минимум реквизити като - наименованието , седалището , целите и средствата за тяхното постигане , определянето на вида дейност , предмета на дейност , органите на управление , срока , за който е отредено .
Органи на управление съгласно чл.23 ЗЮЛНЦ са общо събрание и управителен съвет .Върховен орган на управление е общото събрание , а управителният(оперативен орган) е управителният съвет . Той се състои най-малко от три лица със срок 5 години . Управителният съвет избира от своя състав председател .
По отношение на дейността на организациите с идеална цел се упражняват административен надзор от страна на комплексните органи на администрацията според отрасъла , в който се развива тази дейност . Законът не изключва възможността за тяхното подпомагане от тези органи , за съвместна - координация и друга дейност .
Специалният режим за образуването , промените в състава и прекратяването на организациите с нестопанска цел - три режима засягат обществените организации . Той е предвиден в особени нормативни актове , отнасящи се за всяка една от тях .
Професионални съюзи - не държавни и не партийни обществени организации на гражданите , които се намират в най-тясно сътрудничество с органите на държавата и които по силата на изрични законови разпореждания изпълняват важни държавни функции (обществено осигуряване , безопасност на труда) .
Професионалните съюзи (синдикатите) за подчинени на особен правен режим . За тях не се прилага общия режим на образуване , промени и прекратяване за останалите организации на гражданите , нито пък тяхната дейност е подложена на някакъв надзор на администрацията . Техните централни и низови органи не подлежат на регистрация и утвърждаване по определен ред .
Професионалните съюзи и техните органи са изградени на базата на свободното организиране на работниците и служителите и при тяхното устройство са застъпени производственият и професионален принцип .
Други обществени организации с нестопанска цел - творчески съюзи - спадат например съюзът на бг художници , съюзът на бг писатели . За образуването на тези организации , както и за тяхното прекратяване се прилага поначало общият режим на сдруженията и дружествата с идеална цел . В редица отношения обаче тяхната дейност е регламентирана по специални норми на административното право . Характерната особеност на творческите съюзи е тяхната връзка с определена свободна професия , която дава възможност в някои случаи те да се оформят и като организирани професии . Това означава ,че известни категории лица , които желаят да упражнят съответната творческа дейност на професионална база , ще могат да я изпълняват само ако са членове на образования на доброволни начала съюз .
Специален режим на образуване , промени в състава и прекратяване на организациите със стопанска цел - стопанските организации са изключени изрично от общия режим както по въпроса за придобиване правосубектност и всички свързани с това промени , така и по въпроса за упражняваната от тях дейност . Съгласно член 133 ЗЛС “Държавните предприятия , кооперациите и други юридически лица със стопанска цел се уреждат без особени закони” .
Типичен пример за намеса на държавата (изпълнителната власт) в дейността на сдруженията на граждани е предвиден в Закона за банките . Както е известно , търговската банка се създава по Търговския закон ако АД и без съмнение е израз на правото на сдружаване на гражданите в организациите със стопанска цел . Съгласно член 11 на Закона за банките “За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия) издадено от Централна банка” . Същото условие е предвидено още в член 1 на закона . В случая тук е налице предварителен контрол от БНБ и без нейно разрешение не може да възникне търговска банка . Следва да се подчертае още и обстоятелството ,че при издаване на лицензия БНБ действа в условията на оперативна самостоятелност . Оттук отказът и да издаде разрешение не подлежи на обжалване , но в случай на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия за извършване на банкова дейност не по-рано от 6 месеца от влизането на акта на отказ в сила - член 17 ЗБ .
Наред с държавните предприятия в икономическата област значителен дял се пада на различните стопански обществени организации , които подобно на държавните стопански организации развиват своята дейност в областта на промишлеността , селското стопанство , транспорта , кредита . Режимът на тяхното образуване , промени в състава и прекратяване , а също така и като функциониране като самостоятелни икономически единици е уреден от специални нормативни актове , най-важният от които е Законът за кооперациите ЗК . Извън държавните и кооперативните организации и предприятия в стопанския сектор се учредяват и функционират смесени форми на стопански организации , образуващи например държавни предприятия . Смесените форми на стопански организации също се регламентират от специални законоположения , които се изучават в отделни правни дисциплини (например Селското стопанство, Кооперативното право) .
Жилищно-строителни кооперации - тази категория организации има преходен характер и се подчинява в общи линии на принципите на останалите кооперативни сдружения , отразени в специалния Закон за жилищно-строителни кооперации (ЗЖСК) . Учредяване на жилищно-строителни кооперации (ЖСК) може да се извърши по решение най-малко от 6 нейни членове-учредители , след приемане на устава . Кооперацията възниква като самостоятелен правен субект (юридическа личност) от момента на регистрирането й в съответствие с окръжен съд (член 8 ЗЖСК) .
Промените в състава , организационната структура и устава на кооперацията се извършват по същия ред . Прекратяването настъпва от момента на извършване на строителството , за което е била образуване ЖСК и снабдяването с нотариални актове за собственост върху построените жилища на всички кооператори (член 35 ЗЖСК). Жилищно-строителната кооперация може да бъде прекратена преди започване или завършване на строителството по решение на общото събрание на ЖСК - член 37 ЗЖСК .
5.Органи на изпълнителната власт
Понятие за орган на изпълнителната власт - юридическата характеристика на органите на изпълнителната власт имат в основата си понятието за държавен орган . Органите на изпълнителната власт са вид държавни органи и като такива имат сходни черти с останалите .
Те осъществяват държавна власт . Изводът налага член 1 ал.2 от Конституцията , според който държавната власт се осъществява непосредствено от народа “ и чрез органите , предвидени в тази Конституция” . Според принципа на разделение на властите установен в член 8 от Конституцията “Държавната власт се разделя на законодателна , изпълнителна и съдебна” . Но тя е обща , тя е единна по отношение на елемента “държавна власт” . Той присъства и при законодателната , при изпълнителната и при съдебната власт . Един от органите , които Конституцията предвижда за осъществяването на държавната власт са органите на изпълнителната власт , които по предназначение осъществяват изпълнителната власт .
Друга обща характерност на органите на изпълнителната власт е ,че осъществявайки функциите на държавата , те прилагат средства и способи , неприсъщи на другите организации , а характерни именно за държавните органи . Отнася се до упражняването на държавно властнически правомощия .
На юридически език това означава възможност за издаване на юридически властнически актове , чрез които едностранно се създават правила за поведение или конкретни правоотношения и освен това възможност за използване на държавната принуда в случай на необходимост за тяхното изпълнение .
Упражняването на властнически правомощия е основно правило за всички държавни органи , то тези правомощия не се проявяват по еднакъв начин . Те се проявяват различно в зависимост от държавната дейност , която развива определена категория държавни органи . Например органите за законодателна власт - издаване на закони , съдебната присъди , изпълнителната - административни актове .
В порядъка на тези общи моменти следа да се добави още ,че органите на изпълнителната власт , както и всички държавни органи , имат установени предели , в които могат да упражнят властническите си правомощия . Тези предели определят правомощията , компетентността на съответния орган . Компетентността съчетава възможността за даден орган да действа и в същото време и задължението да стори това . Компетентността не е проява на субективно право , а на мястото на държавните органи в това число и органите на държавно управление в апарата на държавата с оглед осъществяване задачите и функциите на държавната власт .
Органите на изпълнителната власт се образуват по реда на закона , казано принципно който определя и тяхната структура , дали те ще са еднолични или колегиални .
Но те имат и свои собствени специфични черти , което е свързано с особеностите на вида държавна дейност , която осъществяват . Конституцията в член 149 ал.1 т.3 използва термина “изпълнителни органи” .
Конституцията държейки сметка за равнозначността на понятията “държавно управление” “изпълнителна дейност” и “административна дейност” обозначава тези органи като “административни органи” . Съгласно член 120 , ал. 1 , “Съдилищата осъществяват контрол за законността на актове и действия на административните органи.” . Косвено те се визират като “органи на държавно управление” , което се извежда от разпоредбите на член 142 , 143 и 144 .
Основното ,което вече бе подчертано ,че те осъществяват изпълнителната дейност на държавата , което е една от основните им специфики .
Друга характерна черта на органите на изпълнителната власт е ,че те ръководят и организират службите и звената по изпълнение на задачите на държавата в сферата на управлението - икономическата , административната област .
Те могат да използват и метода на принуждението .
Органите на изпълнителната власт имат административна правосубектност (правоспособност и дееспособност) . Правоспособността и дееспособността им , за разлика от физическите лица възникват едновременно , са факта на създаване на органа . Така органите на изпълнителната власт се проявяват като субекти на правото и участват в административни правоотношения .
Адм.правосубектност на административните органи ги различава от юридическата личност . Последната съответства на гражданската правосубектност . Когато на един държавен орган се признава това качество (юридическа личност) , това се прави , за да му се даде възможност да участва в гражданския обмен . За да се прояви като орган на власт , държавният орган не се нуждае от качеството юр. Личност . Нито парламентът се нуждае от това , за да приема закони , нито съда за да съди .
Често понятието орган на изпълнителната власт се смесва с понятието “длъжностно лице” , “служебно лице” . Когато се говори за орган на изпълнителната власт се има на предвид едноличен или колегиален състав , поделение , пост в административния апарат -Министерски съвет , министър , кмет , тоест не се имат предвид лицата в персонален аспект . Точно обратното при дл.лица се имат предвид точно лицата които заемат едно или друго място с оглед техния статут . Двете понятия орган на изпълнителната власт и длъжностно лице се изграждат на различна плоскост !
Прави се и друго смесване между “административен орган” и административен апарат” . Изпълнителен орган - това е изпълнителен органът на държавно управление . Административен апарат - широко понятие - съдържа много други административно-организационни звена . Сред тях именно действат административните органи . В тази връзка като органи се означават министерствата(не министрите) , не областните управители а областните администрации , тоест не ръководителите на учрежденията а самите учреждения .
Видове органи на изпълнителната власт - централни и местни органи на изпълнителната власт . Централни осъществяват своите компетенции на цялата територия - например МС .Местните (териториалните)упражняват своите правомощия в определени териториални предели (област община) . Такива например са кметовете на общините и техните органи . Децентрализация - правомощията на такъв орган са посочени направо в самия закон или друг нормативен акт . Закона за администрацията - властническите правомощия на областните управители , Закона за местното самоуправление и местната администрация - вл. Правомощия на кметовете .
! От местните органи на общинските съвети трябва да се разграничават местните органи и звена на централната държавна администрация , които са включени в една структура само на централистично-йерархично ведомствено подчинение - например органите на МС на отбраната или органите на МВР .
Териториалните предели при местната компетентност се определят обикновено в съответствие с установените от Конституцията административно-териториални единици (области и общини) .
Според обема на правомощия , които притежават , органите на изпълнителната власт се делят на органи с обща компетентност и органи със специална компетентност (отраслова , функционална) . Първият вид са - МС , а втория министрите .
Според начина на вземане на решенията административните органи се делят на еднолични и колегиални . Еднолични са например един министър , директор , областен управител . Колегиални - МС например . За да могат да действат колегиалните органи трябва да имат кворум и мнозинство Кворумът е минималният бр. членове на колегиалният орган , за вземане на решението , обикновен кворум половината . Може да бъде квалифициран - две трети , три четвърти . Мнозинството е минималният брой членове на органа , които трябва да гласуват предложеното решение . Ако нищо не е казано в правната норма се приемат половината плюс един . Когато решението трябва да бъде взето от всички членове в кворума тогава имаме “пълно единодушие” .
„]”””””””””••••”з“р ^c ”””””””””••••”з“р „„]””””„]”””””””””••••”з“р Може да се разграничават и според областта - икономическа област(Министерство на икономиката) , социално-културната дейност(Министерство на образование и науката) .
6.Централни органи на изпълнителната власт
МС(правителството) стои на върха на пирамидата от административни (изпълнителни) органи . Той е учреден от Конституцията колегиален орган с обща компетентност . Конституцията не го определя изрично като “висш” изпълнителен орган , но това му положение се извежда от нейните разпоредби . Съгласно чл.105 ал.2 МС осъществява “общото ръководство на държавната администрация” . В състава на МС влизат министър-председателя , зам.мин.пр. , и министрите . Министрите ръководят отделните министерства (чл.108, ал.3 , Конст.) Изключително важните правомощия на правителството обхващат ръководството и осъществяването на вътрешната и външната политика на страната , осигуряване на обществен ред , национална сигурност .
Актовете , които издава МС са постановления , разпореждания и решения . Нормативен характер имат постановленията , с които се приемат правилници и наредби .
Министър-председателя за разлика от МС е едноличен орган на изпълнителната власт . Правомощията му са уредени от Закона за администрацията от 5.11 1998 .
Зам.министрите са със специална компетентност , която следва от разпоредбата на член 23 ал.4 от Закона за администрацията . Според нея те имат определени ресори , в които упражняват правомощията си .
МС е орган на централната изпълнителна власт , които осъществява обща компетентност . В основата на понятието министерство стои понятието ведомство . Под ведомство се разбира сборът от еднородни или сродни специализирани служби включени в една централизирана система , начело на която стои държавен орган със специална (отраслова или функционална) компетентност - министър или друг ръководител .
Създадените на основание на Закона за администрацията политически кабинети към министър-председателя , заместник-министър пр. и министрите не са органи на изпълнителната власт .
Органи на изпълнителната власт са министрите , те са еднолични органи със специална компетентност , по право са членове на правителството (МС) и ръководят отделни министерства . Издават правилници , наредби , заповеди .
В кръга на централни органи на изпълнителната власт със специална компетентност влизат и други субекти . Това са ръководителите на ведомства без ранг на министерства . Съгласно Закона за администрацията член 19 , такива органи са председателите на държавните агенции , държавните комисии , изпълнителните директори , създадени със закон или постановление на ВС , имащи функционална връзка с осъществяването на изпълнителната власт .
В кръга на централните органи на изпълнителната власт със специална компетентност влизат и други субекти . Това са ръководители на ведомства без ранг на министерства . Съгласно Закона за администрацията член 19 такива органи са председателите на държавни агенции , държавни комисии , изпълнителни директори на изпълнителни агенции и ръководители на други държавни институции , създадени със закон или постановление на МС , имащи функции във връзка с осъществяването на изпълнителна власт .
7.Административно териториално деление .
Съгласно Конституцията на РП територията на страната се разделя на общини и области (чл.135.ал.1) . С приетия през 1995 Закон за административно-териториалното устройство на РБ бяха създадени и съставни административно-териториални единици - кметствата и районите . Броят на съществуващите области е 28 като основни единици в системата на териториалното самоуправление , тоест основни административно териториални единици остават общините .
Създаването и закриването на административно-териториални единици може да се извърши само чрез закон , и то след допитване до населението . Щом се отнася до утвърждаване на промени - закриване , сливане , разделяне и присъединяване на административно-териториални единици и населени места както промени на техните граници , центрове това става с указ на президента издаван по предложение на МС .
Конституцията не споменава населените места и техните землища като отделни единици на административно-териториалното деление . Въпреки това обаче в редица специални разпоредби на нашето законодателство и в съдебната и административна практика те имат определено правно значение и се очертават по-специално като понятия на административното право , свързани с териториалните предели , в които се проявяват властта на редица органи на местното самоуправление .
Населени места - “Населеното място е исторически и функционално обособена територия , определена с наличието на постоянно живеещо население , строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура” - член 3 , ал.2 ЗАТУРБ . Границите на населените места се очертават с градоустройствените им планове а при липса на такива - с околовръстни полигони .
Землище - “Землището е съвкупност от поземлени имоти , принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират към дадено населено място . Границите на землището се идентифицират и определят по ред , определен със закон” - (1, т.8 ЗАТУРБ) . Всяко населено място освен територията , съвпадаща с неговата плътно застроена част разполага с територия , в която се намират селскостопански имоти стопанисвани от обитателите му или от организации и обществени учреждения и предприятия . !Границите в които се намират тези имоти очертават територията означавана от законодателството и практиката като землище на селището обособено по територия от землищата на съседните места .
В миналото землището представляваше територия на общината , като само управително тяло , в която се намират нейните имоти и имотите на нейните жители , в пределите на които се упражняваше общинската власт . Всяко населено място по правило беше община , управлявана от общински съвет и кмет , и всяка община имаше землище . По сегашното законодателство положението е по-различно в следствие преобразуванията на държавното и обществото устройство на съвременния етап . Сега в границите на една община влизат много население места с отделни землища , които образуват една селищна система управлявана като територия и социално-политически кул
|
Административно право - Част 1
