|
Част 1-ва
Скъпи ми колеги и приятели, едва ли някой може да си представи по-добре от нас какво означава фразата “ходене по мъките”, но преди да споделя със вас скромният ми опит струва ми се, че е редно да направя, две не толкова лирични отклонения.
Първо незнайно защо, ни се носи лошата слава че ние сме един вид кожодери! Моля, моля явно хората които говорят така за нас не са стъпвали в някой друга ми ти инстанция, но за нея малко по късно... и
Второ защо в нашата държава дребните душици винаги заемат някаква длъжност, от която в повечето случаи зависи работата ти.
И така ето как започнаха моите патила:
Добро утро уважаеми пътници, Добре дошли в София, тези думи хич не ми звучаха нито ранобудно нито ведро, но какво е виновно горкото момиче, че безработицата го е направило астобусна стюардеса и трябва да се лашка 5 дни в седмицата по кофти маршрути и да угажда на капризни клиенти тим “отмък-примък”. Гърба ми се схвана. Тесничко ми беше, през цялото пътуване. Дявол го взел трябва да изровя някоя конвенция в тази връзка – за броя и разпределението на седалките в автобусите.
И така ръчкам колегата ми от ляво и решаваме какъв ще е бойният план за деня! Стъпили здраво на софийска земя – или другата България от сега ми побеляват косите, само като си помисля как ще ми се вземе здравето и акъла.
И така хапваме на бързо в любимото ни Хепи, първо нямало, после имало филийки за сандвичи, но в крайна сметка след много мрънкане и борба с туткавата дама в червена поличка и някаква си там престилчица успешно закусихме! С бойна крачка аз поех към служба “Вписвания”, а колегата ми към блюстителите на справедливостта – ВАС.
Грабнах такси, той забърза с кракомобила... и в следващият час аз се впуснах в съдбовни приключения. Още приближавайки не безизвестният “Поп” що да видя, стълкновение на народ. Слизам, пооглеждам се, някакъв г-н на видима възраст около 80 ми се представи за юрист и ми предложи да ми “изчатка” едно пълномощно на раздрънканата си пишеща машина. Уффф още ли нямам вид на юрист бе, тая чанта верно малко ме изгърбва, но си носих всичко в нея, тежичка беше... костюм, манто, гримирах се за случая по така... от обикновенно и на човечеца изка да ми нащрака едно пълномощно само за 10-20 лева. Усмихнах му се ведро, казах му че съм колега, той се натъжи и се слях с тълпата, но обстановката беше по-скоро на някаква седянка. Една лелка щеше да бие едно девойче, явно помощник-нотариус как незнам си кой нотариален акт бил изчезнал, друга се тюхкаше дали днес все пак службицата ще работи... а аз поседях 5 минути и избягах!
Веселяшката... е тук излъгах, малко бях накривена, че ми се обърка графика, потеглих пешком към съдебната палата. Организирах си наум всички задачи, видях се с един колега и чудесен приятел от Кюто. Пътьом звънна и на нашият Aby - извинете т.е звъннах на многоуважаваният от нас г-н Модератора, той обаче имаше ангажименти и съвсем нормално, все пак беше понеделник, аз се появих ненадейно и изчезнах така да се каже преди да се появя! Все пак поддържахме връзка или нокия кънектинг пипъл!
Уговорих се с моя колега... да се чакаме пред ВКС-то тъй като и той се налушал на бисери във ВАС... и така във ВКС-то ни претърсиха като бандити, само дето под блузата ми не надниикнаха. Де късмет де беше сладък, но той рови в чантата ми, а мен някаква усмихната дама ме преджобва здраво!
Айде по етажите и следващите емоции... Де го това фирмено дявол го взел, къде са го дянали тоя архив... търсих го 101 часа, но мъките ми бяха възнаградени. Цяла съдебна зала архив направили. Браво Бе сладури! Една лелка ме посрещна озъбена и видимо желаеща направо да ми скюта два. Само дето не ни каза, “Кво искате бе”... издаваше някакви членоразделни звуци, но криво ляво разбрахме се за какво идваме и какво търсим! Тръшна ми делцето... леле шах и мат, те тука страниците номерирани като едно следствено дело, само че някой друга цифрица се губеше и някои друга страничка нямаше номер. Задавам въпрос “Колко ще ми струва да си щракна няколко странички” Отговор за първа лев и петдесет за всяка следваща по левче... леле отиде целият хонорар в щракане на странички, бе я ... аз ще си пиша и хич не ме интересува кога Ви е обедната почивка и дали Ви се пуши и пие кафенце. После ние сме били кожодери... моля, моля СГС направо ни уби с конкуренцията си!...
Край на част 1-ва утре част 2-ра J
Вампирите излизат само нощем...Редактирано от _stranger_ на 23.04.03 18:02.
|
Патила в сф. Част 1 - СГС и служба "Вписвания"
