Що се заяждаш с човека?

Всеки го може. Пише се "теорЕтичен", макар че идва от "теорИя".

Спомням си единствената ми "среща" със съдебната система. Хи-хи. Да се смее ли човек, да плаче ли? Връчиха ми молба за развод. Тъпотия. В десет изречения преброих осем правописни грешки. С цялото си нахалство започнах да критикувам съдийката и системата, че е допусналал подигравка с моята личност. Познай какво стана!

Ей те това стана. На последното дело ме изгони от залата. Делото беше вече решаващо за съдбата ми. Гледам на вратата списък с делата. Бр. номер еди-кой си, Бр., Бр., Бр. ...

В осем сутринта започват, в дванайсет свършват. С простия си акъл взех, че разделих четири часа на броя на делата и излезе, че ми дават петнайсет (и петнайсет и петнадесет е вярно) минути за защита. Ха. Появиха се три свидетелки на престъпленията ми, две от които сумарно ме бяха виждали не повече от десет пъти. Хванаха ме нервите. Забих поглед в съдийката. Не че беше нещо кой знае какво... Гледах я как се гърчи. Право в очите я гледах, ама тя се правеше на интересна и отваряше-затваряше, отваряше-затваряше папката. Не издържа и си вдигна погледа.

Намигнах й. Хубаво, с чувство. Побесня. Изгуби самообладание. Разкрещя се на протоколистката да запише, че ищецът намигал на докладчика. Усети се и ми показа вратата. С най-голямо удоволствие заявих, че ще напусна, защото поради този цирк ми се гади.


Ееей пак се разприказвах.

Редактирано от ASSASSlN на 24.09.02 13:41.