Напълно съм съгласен с мнението на последния участник-наистина уредбата на споразумението е доста непълна, писана като че ли "на коляно". В пратиката си съм се сблъсвал с трудности при прилагането нна този институт, свързани предимно с преценката на наказанията, които да бъдат налагани. Мисля, че практиката на районните прокуратура в странат е различна. Като магистрат смятам, че преценката на наказанията става доста случайно-затова е възможно за идентични "фактически обстановки" да се стигне до налагането на различни наказания. Но това е пробелм не само на споразуменията, а на правораздаването у нас въобще, нали все пак съществува т. нар. "вътрешно убеждение"-каквото и да значи това, а според мен означава вземане на решение въз основан на фактите по делото и закона, т.е. свободата на преценка не е толкова голяма.