ответниците биха могли да развият своята защита в няколко направления,като :
1. Детето е било на училище, т.е. там където те не са длъжни да упражняват непосредствен надзор;
2. Сбиването или спречкването не е инициирано от тяхното дете; блъскането е защитна реакция и пр.
3. Смъртта е настъпила вследствие на заболяването, а не на падането, защото при такова падане не би починало здраво дете.
Не може да се твърди липса на причинна връзка между действието и настъпилата вреда, защото очевидно тя е налице, ако пострадалото дете не беше ударило главата си- нямаше да почине, нямаше да си удари главата ако не е паднало, а е паднало защото е блъснато. Но действието в никакъв случай не е основната причина за смъртта, с оглед заболяването. По -скоро вредата е съпричинена от детето на ответниците. въпросът е в каква степен и доколко те биха носили отговорност за нея.
Ако детето е агресивно, побойник и пр., отговорността им е налице пар-екселанс, поради лошото възпитание. Както виждаш, изходът на делото е непредсказуем.
Според мен, ответниците би следвало да привлекат и училището като трето лице в спора и да предяват срещу него обратен иск / ако не е минало 1 заседание/.
Ако знаеш само какви причинни връзки намират понякога съдилищата при деликти, като в момента се сещам за две наказателни дела едното приключи с осъдителна, другото с оправдателна присъда.
Ако въпросът не е спешен бих се поровила и из дебелите книги в офиса, защото в интернет май липсват основополагащите ТР и Р на Пленума на ВС.