Съдиите, слава Богу, също са хора. И те грешат, като всички останали - включително и адвокати, но грешките им стават публично достояние и дават повод хората да се дърлят с тях. Защо например да не се признава на съдията правото да еволюира в убежденията си, в способностите си, във вижданията си по правната материя?! Защо му отричаме правото да повишава качеството на своите актове! Ами ако въпросния върховен съдия, цитиран от теб, е сгрешил в средата на 90-те години? Защо трябва сляпо да се води по грешките си и да бъде обвързан от тях, като всеки следващ път, макар и да иска да реши делото съобразно закона, е длъжен да казва - абе, аз знам вече, че не трябва така, но нали преди пет години реших (или колегата е решил) подобно дело еди как си и край - вече няма мърдане. Еба ти и законността, която би се възцарила тогава. Изобщо, много е радостно, че у нас се прилага континенталната правна система, а не англосаксонската (на прецедентния принцип). Още повече - макар и да не познавам до детайли с прецедентното право, си спомням, че в онези държави (май по-конкретно в Англия) на прецедент можеш да се позовеш, ако той изхожда от Камарата на лордовете, до която конкретни казуси стигат много рядко. А у нас ВКС и ВАС имат на производство по хиляди (понякога и десетки хиляди) дела годишно.
N.B. Не бива да се забравя и друго важно нещо - у нас производството пред ВКС е организирано предимно като контролно-отменително. Предмет на контрол е законосъобразността на решението на втората инстанция. Затова при идентични откъм материално-правна гледна точка казуси може съвсем законно да се стигне до противоположни по своето съдържание решения. Примери - конкретно свързани с описания от теб казус по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ: В предходните инстанции работодателят - ответник не е ангажирал никакви доказателства, за да докаже наличието на спиране на работата, съответно и законността на уволнението, поради което исковете на работника са уважени. ВКС би следвало да потвърди решението на въззивния съд, тъй като няма да тръгне служебно да събира факти и да ги приобщава към доказателствения материал. Ако обаче в предходната инстанция работодателят е ангажирал доказателства в подкрепа на законността на уволнението, но съдът ги е неправилно събрал, оценил и пр., като е постановил отмяна на уволнението, ето ти отмяна на решението от страна на ВКС.
Извинявам се за многословието, но то се поражда от желанието ми да апелирам към съобразяване с все по-пълното диспозитивно начало в ГПс, което създава много главоболия дори и на опитни и препатили адвокати. И до ден днешен могат да се видят много жалби, в които дословно пише: "Обжалвам в срока..., Недоволен съм от Решение..., което е незаконосъобразно, Моля да постановите друго законосъобразно решение...".
Да имаме повече уважение към съдийския труд, те са наши колеги, трудът им е неблагодарен и невинаги им е лесно да се справят с простотиите, които сме избълвали ние - от другата страна на съдийската банка.