... когато една и съща съдийка, велика, опс, върховна при това, дава по един и същи казус две становища.
Спорът е по чл. 328, ал.1, т.4 от КТ - кога е налице престой.
И естествено стига до ВКС.
В едно по-старичко решение от средата на 90-те години съдия З. като член на състав на ВКС се е произнесла по казуса. Няколко години по-късно съдия З. като председател на състав на ВКС /демек израснала/ се произнася по абсолютно същия казус с противоположност от 180 градуса.
Ще кажете какво от това? Жената се развива и усъвършенства.
Нямам нищо против, ако не беше края на решението от 2001 г., който гласи" както ВКС нееднократно и постоянно е застъпвал в своята практика???!!!"
Явно съдия З. нееднократно и постоянно, развивайки се е забравила своите собствени решения от няколко години преди това...