Здравей,
Първоначално, преди да ти отговоря и аз се омотах в процесуални доводи, обаче стигнах до следните изводи:
1. Съдебната делба на земеделската земя (да я наречем първото дело), не може да се спира по 182, аб. 1, б. "б", защото целта на това спиране вече е изпълнена - наследниците на починалата страна вече са конституирани (поне така пишеш).
2. В първата фаза по първото дело на тези наследници ще бъде определен общо дял, какъвто би бил определен на техния наследодател, ако беше жив, тъй като те са наследници по заместване (в най-честия случай).
3. По делото за делба на цялото наследство на починалата страна (да го наречем второто дело) нещата ще вземат една от следните насоки:
3.1. ако вече има влязло в сила решение по първото дело за реална подялба, частта от земеделската земя, която съобразно това решение се пада общо на наследниците, ще бъде включена в делбената маса, пък дали някоя от страните по второто дело ще представи завещание, дали ще се претендира редукция, от които искания произтичат различни дялове - по тези въпроси съдът задължително ще се произнесе с решение по това второ дело - първа фаза.
3.2. ако към приключване на устните състезания по второто дело (първа фаза) все още не е приключила втората фаза по първото дело, или пък няма спогодба по това първо дело, то предметът на делбата по първото дело ще бъде изключен от делбената фаза по второто дело на основание чл. 283 ГПК, като съдът по второто дело ще пристъпи към делба на другото имущество на починалата страна. Частта от земеделската земя, която е останала неподелена, ще се подели отделно. Вж. чл. 75, ал. 1 от ЗНасл.
Това е засега - изглежда сложно като обяснение, но е най-чистият вариант.
Надявам се да съм бил полезен, макар и да не съм съдия.
Ха със здраве!