Здравейте!
Въпросът за упълномощаването на адвокат е уреден детайлно в разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, както следва:
Чл. 20. (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
а) адвокатите;
б) родителите, децата и съпругът;
в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;
г) (нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;
д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4;
е) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 1 от 1963 г., предишна б. "д", бр. 124 от 1997 г.) други лица, предвидени в законите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., бр. 124 от 1997 г.) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.
(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.).
Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
(3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.
(4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.
Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

Следва да се има предвид, че упълномощаването за извършване на сделки и действия, извън процесуалното представителство по ГПК, е уредено в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, а именно:
Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.
Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
Чл. 37. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис.
Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.
Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.
Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.
Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.
Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.
Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Чл. 43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.
Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя.
Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.

Пълномощното може да бъде дадено, без да определяте срок на упълномощаването. То следва да съдържа, поне в най-общ вид, действията, за които упълномощавате. Въз основа на пълномощното обаче, за упълномощения няма да възникнат задължения - да извършва действията, за които сте го упълномощили. Тези задължения, както и отговорността в случай на виновно неизпълнение, трябва да бъдат уредени в договор между вас и упълномощения. Бихте могли да извършите упълномощаването и да сключите подобен договор по електронен път, въз основа разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис. Следва да имате предвид обаче,че, когато законът изисква квалифицирана форма за извършване на определена сделка/ а упълномощаването е вид едностранна сделка/, този закон не може да намери приложение. Т.е. за да извършите упълномощаване по смисъла на чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, трябва да заверите подписа си върху пълномощното в най-близкото консулство в държавата, в която пребивавате.
Правата и задълженията на адвоката са уредени в глава I, раздел IV на Закона за адвокатурата. Задълженията му могат да бъдат конкретизирани в договора с клиента, като клаузите на този договор не трябва за противоречат на закона или да го заобикалят, нито да накърняват добрите нрави.
Ако след прочитане на написанто у Вас възникнат още въпроси, питайте!
Бъдете живи и здрави!