Уважаеми chocho,
този въпрос е дискусионен в теорията, но практиката на съда за сега, е че НЕ може да има повече от едно предприятие във фирмата на ЕТ. Въпреки това аз съм правил едно изследване по въпроса, част от което бях публикувал в клуба, но вече дори и от архива са го изтрили. За това ще ти го пейстна от личния си архив и то цялото, не само публикуваната вече част... Желая ти късмет със съдията и дано успея да ти помогна. Ще се радвам да чуя и мнението ти по въпроса и резултата от смелото ти начинание.

B__i__G

---------------------------------------------

С Т А Н О В И Щ Е

ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

І. Може ли вътре във фирмата на ЕТ да се обособят повече от едно предприятия и върху какви критерии.

ІІ. Апорта като вид разпоредителна сделка, какви общи черти има със сделката по чл.15 ТЗ?

ІІІ. След като ЕТ придобие дялове в следствие на апорта в счетоводно отношение нарушаване на баланса няма - какво става от юридическа гледна точка с предприятието и фирмата на ЕТ?

Литература:

1. Огнян Герджиков - Търговско право

2. / не помня автора / - Предприятия и сделки с тях.

3. Василев, Любен Илиев. Юридически изследвания върху търговското предприятие. Нова ред. Чудомир Големинов. 2 изд. Варна, Тедина, 1995. 216 с.

4. Георгиев, Владимир. Собственост върху търговско предприятие и собственост върху дяловете и активите му. - Фин.-данъчен контрол, 1995, № 4, 19-20.

5. Кацаров, Константин. Критически бележки върху правната същност на понятието "търговско предприятие". - Прав. мисъл, 1991, № 3, 66-74.

6. Хорозов, Георги. Право на (върху) търговско предприятие. - Съвременно право, 1997, № 1, 67-72.

7. Даскалов, Вълчин. Търговското предприятие. - Икономика, 1992, № 2, 42-44.

8. Даскалов, Вълчин. Може ли един търговец да притежава повече от едно предприятие ? - Търговско право, 1992,№ 3, 33-38.


І.Съдържанието, което законът определя на понятието “търговско предприятие” не позволява то да бъде разглеждано като СУБЕКТ, а като ОБЕКТ на правото – нещо, което може да бъде предмет на правни сделки – това е и чисто практическата цел на закона. В чл.15 ТЗ търговското предприятие е определено с няколко критерия:
1. Съвкупност
2. Права
3. Задължения
4. Фактически отношения
Съвкупността не е механичен сбор от правата , задълженията и фактическите отношения на търговеца, а представлява работеща система, обслужваща дейността по упражняването търговското занятие от търговеца.
Чл.15 ТЗ не съдържа дейността на търговеца като отделен елемент на търговското предприятие. Този подход е оправдан от чисто прагматичните цели, които преследва законът – да установи онези елементи, които ще преминат в патримониума на приобретателя при едно прехвърляне на предприятието, а дейността не може да бъде прехвърлена - тя има строго личен характер и изцяло зависи от личността на търговеца.
Но именно спецификата и обемът на конкретната дейност на търговеца ще бъде онзи водещ критерий за обособяването на повече от едно търговско предприятие в имуществото на търговеца. Всяка обособена дейност е централен елемент на отделно търговско предприятие. Законът не установява ограничения относно броя на търговските предприятия, които може да създаде и експлоатира един търговец, като няма никакво значение дали той е едноличен търговец или търговско дружество. Независимо, че принадлежат на еди търговец всяка една от тези стопански единици притежава своята по-висока стойност, присъща на едно търговско предприятие и би могла реално да бъде самостоятелен предмет на правни сделки. Всяко от неговите предприятия представлява обект на правото и цялата правна уредба в чл.15 ТЗ е насочена именно към закрепване на това качество.
ТЗ допуска един търговец да осъществява дейността си само под една фирма чл.58(4) / досежно търговските дружества, две фирми биха довели до два правни субекта/, то следователно и предприятието може да бъде само едно. Фирмата на ЕТ може да се прехвърля само заедно с търговското предприятие чл.60(1), следва обаче да се обърне внимание на еднопосочността на тази забрана – това , че фирмата може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието не означава, че и предприятието може да бъде прехвърлено само заедно с фирмата. Така, че законовата забрана за използване на повече от една фирма не представлява автоматично забрана и пречка за притежаване на повече от едно предприятие.
Практически правния режим на търговските предприятия придобива още по – голямо значение защото вероятността един търговец да отчужди свое търговско предприятие е много по-голяма в случаите когато той има повече предприятия , вместо само едно.
Отделните предприятия се характеризират със своята самостоятелност. Нейното установяване може да стане съобразно различни критерии:

1.Липсата на органична връзка между отделните начинания.Единствената връзка между технически и организационно обособените и различни начинания може да бъде принадлежността им към един търговец.

2.Доколко всяко от тях представлява самостоятелен и независим от останалите приходоизточник.

3.Наличието на такава самостоятелност която да позволява на търговското предприятие да съществува автономно,независимо от стопанските неблагополучия на другите предприятия на същия търговец.

По мое мнение, Стопанските неблагополучия като цяло могат да бъдат сведени до наличието на кредитори на търговеца, които предявяват своите вземания по съдебен или извън съдебен ред.Това не води автоматично до откриване производство по несъстоятелност тъй като търговеца може да е все още платежоспособен благодарение на добрата стопанска дейност на останалите му предприятия. Говорейки за самостоятелност на търговското предприятие не ясно как тя юридически ще бъде изведена от разпоредбите на търговския закон , така че да ограничи претенциите на кредитора само до имуществото, включено в губещото предприятие.От изложеното следва , че понятие като юридическа самостоятелност на търговското предприятие не би могло да съществува. В този смисъл по аргумент за по-силното основание вж. съдебно решение №1012/19 95 год. ВС V-то ГО “С обстоятелството , че едно лице е образувало две фирми на едноличен търговец , не се разделя имуществото му.Личността му обединява всички негови права и задължения.” стр. 342 Съдебна практика по ТЗ.

4.В ТЗ няма изричен текст който да определя , че цялата дейност, търговско имущество и фактически отношения на един търговец следва да се третират като едно търговско предприятие.

5.Изхождайки от белезите на търговското предприятие съдържащи се в чл.15 (1) може да се определи , че колкото стопански самостоятелни съвкупности от права , задължения и фактически отношения има един търговец , толкова са неговите отделни предприятия. Не е нужно териториално те да се намират на друго място и да бъдат отделно вписани в търговския регистър под формата на клон.(Обратно Герджиков, Коментар на търговския закон стр.90).


ІІ.Своеобразна форма на възмездно отчуждаване на предприятието е апортирането му в търговско дружество.В тази хипотеза предприятието ще има режима на непаричните вноски (чл.72 ,73 ТЗ) .Формата на това отчуждаване съвпада с тази на другите прехвърлителни сделки (чл.15 ал.1) – писмена с нотариална заверка на подписите, ако има недвижими имоти – вписване в службата по вписванията, ако има СИО - съгласието на съпруга на едноличния търговец. Преди това обаче е необходима оценка на предприятието направена от три вещи лица по реда на чл.72 (2) ТЗ. (Герджиков, Коментар на търговския закон стр.87).


ІІІ.Според д-р на ю.н. Борис Ланджев едноличния търговец може да се освободи от цялото си имущество, което е включено в търговското предприятие като му остане само фирмата - в този смисъл чл.15 (1) ТЗ,съдебната практика в този случай, макар и да няма изрична разпоредба в ТЗ, е да се иска и заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, което освен, че е не прагматично и спъва стопанския оборот, но също така е и неправилно защото търговеца все още има своята фирма (по-скоро изключителното право върху нея - ПИС) и немалка сума пари, получена срещу отчуждаването на предприятието, с която той може да започне нова търговка дейност. На практика фактическото състояние на нещата е такова, каквото е било непосредствено след вписване на търговеца в търговския регистър.Това становище на съда е оправдано само когато търговеца прехвърля предприятието заедно с фирмата си ,тогава е правилно съдът да иска заличаване на физическото лице от търговския регистър.

-------------------------------

B__i__G