Засега ще се въздържа да ти дам конкретно и ангажирано мнение, а обяснението за това може да ти се види банално, но така постъпвам винаги - нищо не мога да кажа, след като не съм видял документи и не съм се запознал в детайли с фактите. Това не означава, че съм любопитен за търговските ви тайни, а че подхождам по-хладно към нещата (избягвам думата професионално, защото не ми се ще да прозвучи като реклама).
Засега казвам следното - ако договорът има за предмет индивидуално определена вещ, а не родово определена, то се презюмира, че този договор е произвел предвиденото в чл. 24 от ЗЗД вещно действие - с него се прехвърля автоматически правото на собственост върху вещта. Купувачът, ако при горните условия е станал собственик, ще може успешно да проведе един иск за собственост, независимо, че не владее вещта.
Тук според мен има и един друг момент - ако продавачът, който упражнява фактическата власт върху вече продадената вещ, я продаде на трето лице и МУ Я ПРЕДАДЕ, това трето лице ще може да се ползва от чл. 78 от Закона за собствеността. При евентуален заформил се спор в последната хипотеза, продавачът, за да се освободи от отговорност към първия купувач, вече би могъл да му противопостави възражение за изтекла погасителна давност за вземането му с предмет предаване на вещта.
Не знам какви са клаузите на договора за продажба на машината, но първият купувач, поне по принцип, е изпаднал в mora creditoris (забава на кредитора). В такива случаи длъжникът по предаването (продавачът) има правата по чл. 95-98 от ЗЗД.
УСПЕХ в борбата!