Първо, АЗЗИ, моля да приемеш извинението ми.

Второ, радвам се че приемаш нещата на шега. Може би си наистина добро момче, но имам чувството, че трябва малко повечко да четеш и по-малко да разправяш вицове.

И трето, като някой ми се представи като юрист (изключвам хората, които познавам отпреди да станат такива), го гледам с не много добро око, защото когато преди време ми се наложи да ползвам услугите на адвокат, аз му представих докуметите които имам, а той ми каза: "Това е достатъчно, можеш да се прибереш спокойно у дома. Аз ще ти се обадя като свърши всичко".

"Чакай бе брато, аз искам да ти обясня как стана работата, аз съм невинен, разбираш ли..."

А той ми казва: "Абе свърших си работата с теб бе човек, ела в съда и ще видиш какво ще ги направим."

Като отидох в съда, противниковата страна започна да ръси какви ли не глупости, които направо противоречаха на логиката, а моя човек ми каза: "Няма значение какво си правил, важното са документите които имаме." Значи този човек не ми вярва, разбираш ли? Не стига, че не ме изслуша, а сега даже не ми и вярва, но не го интерсува, нали има документите, работата е в кърпа вързана.

Е благодарен съм му, защото без него не можех да се оправя. Но как да го обичам, кажи?