Нещо и от мен, колега:
1. Съставът на чл. 222, ал. 3 КТ е обективен - достатъчно е да настъпят предвидените в него факти, за да се породят правните посредици, които диспозитивът свързва с тези факти. Между тях обаче не е предвидено волеизявление на работника или служителя в каквато и да било насока и съдържание.
2. Въпросът за лихвите - противоречива съдебна практика. Опитайте да претендирате от деня на прекратяване на правоотношението.
3. За разноските - съдът трябва да впише в протокола от съответното съдебно заседание Вашето искане за присъждане на разноски. Друг вариант е да представите и да бъде приложена, пак със съответно отбелязване в протокола от заседанието, писмена защита или поне молба, която да съдържа такова искане. Ако при това липсва произнасяне в съдебния акт, можете да поискате допълване на решението. По-старата съдебна практика приема, че става дума за отстраняване на допусната явна фактическа грешка. В този смисъл можете да мотивирате искането си в допълнителна молба при условията на евентуалност. В практиката си съм имала уважени молби и на двете основания/по различни дела, разбира се/.
Бъдете жива и здрава! И по-настоятелна. Струва си. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите