Без да навлизам в проблематиката на скандала, не че нямам желание, по-скоро нямам достатъчно информация, но си мисля, че това си е една добре организирана, от една страна, атака, и една зле организирана, от друга страна, защита.
Казусът е щекотлив и е функция на мно-о-о-о-ого, ама наистина много, пари. Цялата преса, къде организирано, къде спонтанно, е захапала като питбул темата, и я вкарва в "agenda setting"-а всеки ден. Залогът е наистина много голям, независимо дали е в обществена или в контрабандистка полза позицията "против Краун", и съответно за поддържането и не се пестят сили.
Позицията "за", независимо дали е в полза на държавата или в далавера за Краун, също защитава материален интерес от минимум 8 милиона долара /май такава беше цифрата/. За защитата на тези пари /или респективно за преборването на сините и червените контрабандисти/ е оправдано поканването на някой поне като Жак Сегела, например, като се има предвид че от добрия ПР зависи в огромна степен прокарването на сделката.
Какво става обаче в другия лагер? Едни мижави обяснения, в стил "това не е важно" или "това не е ваша работа", някакви общи приказки за това какво е станало в тази и онази прибалтийска страна.
Казусът заслужава мобилизирането на цял щаб за кризисен ПР, който ден и нощ да мисли как да прокарва тезите, които ще защитят сделката.
За съжаление това ме кара да мисля, че или договорът е наистина куц и трудно защитим, или че юпитата са бягали от лекциите за публичните комуникации, когато са следвали в престижните университети, и резултатите от това сега се изсипват на главите им.