Кой от нас скоро е препрочитал Алеко Константинов, за да се огледаме в безпощадното огледало на неговия хумор. Освен безсмъртния му Бай Ганьо кой си спомня фейлетоните и политическите статии на сатирика. Писани преди повече от 100 години, днес те оживяват отново, защото се оказва, че политическите нрави, патриотарството, политиканството на Данко Хаирсъзина, Гочоолу, Дочоолу и прочее са безсмъртни. Прочетете отново Алеко, после включете телевизора, идете на събрание или митинг и ще ги познаете- винаги същите, неизменни, неунищожими и непобедими. Само че митницата там още е химера, сега - сбъдната мечта.

“Еле тая солунска митница, на сърцето ми е израснала, ваджията. Ех, че келепир,майка му мечка. да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата... Тука ли си, сама ли си! Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака, стига ми! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака...Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!...туй комитети, туй дружества, организация, пропаганда- всичко е бошлаф! Добре прави уважаемото правителство, че ги презира тези нехранимайковци. Разбира се!”
Фейлетонът “Разни хора, разни идеали”- III, писан в 1897г.

Freedom is the right to choose the habits that bind you!!!