Преди 2 - 3 години, май. Карета на Мобиком в един от ВАЦ-овете (а може би и в двата- не помня), с лого и надписа "Да бъдем хора за 5 минути". Хубава българска поезия, понякога проза, в голямата си част - от неупотребените, но регулярно - и тежки класики, за примамка. Например Далчев, Траянов - такива работи, с такова усещане. Слава Богу, без лигни.
В съботния или неделния брой - на първа страница, долу, дясно: само лого и надписът, с препратка към например 5, 6 или 7-ма (понякога и последна, но рядко), където е стихчето. Струва ми се, че към края започнаха да пускат и преводна лирика, класически автори, но не беше лошо.
Ставаше, макар че доколко е било ефикасно е друга тема - за имиджово беше твърде дълго, пък и Мобиком и без това си имаха проблем с твърде интелектуалните примамки. Остана ми усещането, че в един момент и те са се заиграли - така, както аз самата например ги следях, за да видя какво ще извадят следващия път, докога ще устискат с българските автори и дали няма да се катурнат по разлигавеното нанадолнище.
Толкова си спомням. Прегледай старите течения, ще го намериш веднага.