...Особено ако някой реши, че е нормално да си плаща за публикации, много ще "овътри" организацията си. Ресорният репортер, като мушне мангизите, ще се похвали на редактора, а той ще поиска на свой ред повече. И така напред по веригата, докато цялата редакция мине на изхранване и отпадне всякаква необходимост от заплати. Картинката е съвсем фантасмагорична, защото и най-захлупеният редактор рано или късно се досеща, че никой няма да му чете страниците, ако ги пълни с безинтересни, но платени материали.
Така че легендата за подкупните журналисти, дето пишат каквото им кажеш, щом играе парата, не е съвсем вярна. Истината е понякога тук, понякога там. Динамично равновесие между пари, тираж и читателски интерес. Ако журналистическият клуб в ДИР-а не беше пълен с пъпчиви тинейджъри, сигурно там щеше да има постинги в стил "Аман от досадни ПР-и, дето все ми пробутват тъпи пресконференции". Така, че - мир и любов! А парите - пазете ги за първия вторник от месеца, аз имам добри идеи за тях