Скъпа недоволна, согурно моето мнение ще пристигне след като моментът за реакция отдавна е отминал и то двупосочно:
- спяла си гнева си (щото иначе той те е спрял да мърдаш адекватно)
- реагирала си или не си реагирала
Общият ми съвет е: ако не ти се пада тая чест да реагираш в такива моменти, по-добре не се занимавай с тия работи, защото си личи, че ПР-а в БГ-то не ти е по кройка. Ако ли пък се налага:
стъпка едно: обади се на журналиста и много мило го покани нан кафе, благодари му за проявения интерес към компанията. Препоръчвам да не му крещиш истерично по телефона (особено ако е особняк), защото амбицията на този тод хора ще прерасне от финансов интерес в лично отмъщение.

резервен вариант (успеха на който е съмнителен, но изостря вниманието)
Дописка до главния редкатор на изданието, в която кратко и недвусмислено се обяснява г-н журналиста колко е находчив. Пусни 2-3 факта, доказващи обратната теза. Намекни колко се надяваш на отзвук, и изрази дистанцираща благодарност. Добре е да е подписано от главния изпълнителен директор и да намеква поне за 1-2 неща, които изразяват или мащаба на компанията / т.е. връзките йили нейната бъдеща или настояща роля като рекламодател

Ебаси, кво писане хвърлих, мила, без да знам дали има смисъл, всчико в ПР зависи от ситуацията. Този отговор беше за обедно разместване на гънките.
И не се коси, отразяава се зле на кожата...