Ot Kapital ot dekemvri 2000:

Интернет-търговията може и да не е реалност за България все още, но маркетинговата сила на мрежата е безспорна и някои типове компании не могат да си позволят да я пренебрегнат дори и да продават в нашите родни условия. PR-компаниите са пример за тип бизнес, който пръв се ориентира относно начина на действие в новата медиа. Задачата на уебстраниците, създадени от PR-компаниите, е да предоставят достатъчно информация за дейността си на потенциалните клиенти (нещо като електронна биография), а с дизайна на страниците - да убедят всеки, че са тъй изключително креативни, както твърдят на думи. Когато, вместо да сърчвате, решите да дирите (както са нарекли търсенето в един български портал), бързо откривате, че няколко български фирми за връзки с обществеността също са си резервирали място в глобалната мрежа. За да печелят чужди клиенти, да организират дискусии, да попълнят creative отделите си или просто като част от фирмената култура - нещо като модерна добавка към химикалките и чашите с логото на компанията. Интернет обаче не може да даде решение на вестникарския спор коя е най-голямата или най-успялата PR-компания у нас. Повечето от българските фирми още в началната страница се самоопределят като the best (най-добрите) или leading (водещите).

Рекламните послания

"Нашият екип е млад, квалифициран и високо мотивиран от сумата пари, които вие тръпнете да ни дадете, за да направим рекламата ви по най-добрия начин", така се опитва да спечели клиенти собственикът на софийската рекламна и PR-фирма "Райц-2" (http://geocities.com/MadisonAvenue/9649/). Запознанството с компанията, която се занимава с вестникарска реклама, става, след като си преведете обръщението от английски. Повечето от българските PR-компании са се съобразили с факта, че интернет-езикът е английският и посетителите попадат директно във версията, която трябва да ги рекламира пред клиенти зад граница. Някои обаче са забравили да прибавят и български вариант на уебстраницата.
"Който е извън интернет, е извън бизнеса", твърди Максим Бехар, шеф на "М3 къмюникейшънс груп" (http://www.m3bg.com), която е българският партньор на Hill & Knowlton (www.hillandknowlton.com). По неговите думи сайтът им съществува от 1995 г., когато едва десетина български фирми са имали свои страници.
Повечето PR-компании у нас доверяват информация на посетителите в мрежата, за да се представят пред евентуалните си бъдещи партньори. Това е характерно и за аналогичните чуждестранни сайтове от условно нареченото първо поколение. Типично за него е стилът “рекламна брошура”. По съдържание и българските, и чуждите PR-сайтове си приличат. По правило присъстват новини, дълъг списък от клиенти, архив на отделни кампании, лицата на хората от висшето ръководство. Любопитни истории на успешни промоции, измислени от българските последователи на Едуард Бърнайс, обаче липсват.
"Повечето информация трябва да си остане строго конфиденциална между агенция и клиент", оправдава "постните" сайтове Любомир Аламанов, съдружник в агенция "Апра" (www.apraagency.com), член на Worldcom Group (www.worldcomgroup.com).
На страниците на българската агенция “Юнайтед партнърс” (www.united-partners.com), част от PR-мрежата Manning Selvage and Lee (www.mslpr.com) подобно на типичните PR-уебместа от първата вълна се предлага и практически опит. Целта е да въвлечем посетителите в дискусия, твърди Гергана Василева от фирмата.
Много странички в чуждестранните PR-сайтове са заети от обяснения за философията на фирмата и нейните принципи. Те обаче не са сериозно застъпени в аналогичните български уебпространства. Оправдание е липсата на традиции в този бизнес у нас. В чуждестранните PR-сайтове Flash се употребява усилено, по популярност следват анимираните бутони, падащите менюта и тикърите. В българските страници Flash все още не е навлязъл чак толкова сериозно, но е на път да навакса.

Авторите на страниците

Както е и по света, онлайн-присъствието на родните PR-агенции обикновено е изготвено от creative отделите им или просто от “наши близки приятели дизайнери”. “Специалистът, отговорен за уебсайта, трябва да е служител на съответната компания. Така той е част от фирмената култура и усеща от какво се нуждаят страниците в мрежата. А и всички промени и допълнения се осъществяват много по-лесно”, споделя опит Гергана Василева. В някои случаи (например при "Райц-2") creative специалистът не остава в сянка, а смело поставя начало на дискусиите в подопечния му guestbook с предизвикателството: "Горд съм, че съм уебмастър на този изпипан уебсайт!"
Броени PR-агенции обновяват онлайн-страниците си периодично. “Обикновено публикуваме hot news буквално на всеки два дни”, казва Максим Бехар. По-упорити юзъри обаче забелязват, че това правило има много чести изключения.
Някои от българските агенции разработват в момента своите уебсайтове ("Суинг къмюникейшънс", "Прима", "В комуникация"). Други признават, че точно сега не са онлайн, защото се извършва сериозна реконструкция (М.А.Р.К.).
Въпреки тясната си специализация българските PR-компании привличат посетители в мрежата. Почти всички по-големи PR-агенции казват, че получават по няколко запитвания всяка седмица през интернет-страниците си. "Стара тема е дали те идват при теб, защото са видели карето във вестника или рекламата по телевизията", казва Любомир Аламанов. Според него компаниите не трябва да се надяват, че появата на уебсайта им автоматично ще увеличи броя на клиентите. "Той е просто елемент от едно цяло", допълва той.
PR-сайтовете от първо поколение вече не са модерни. Онлайн-присъствието на някои чуждестранни компании като например Ogilvy Public Relations Worldwide (www.ogilvypr.com) цели преди всичко да привлече свежи попълнения в редиците на агенцията. Неслучайно базата данни със свободните позиции е публикувана изцяло в мрежата. Естествено не е пропусната и дългата поредица от плюсове при евентуална кариера в Ogilvy PR.