Балкан е друга песен. Съвсем различен случай от предстояща приватизация. Компанията е предимствено частна, изпаднала в неплатежоспособност и в ситуация на изпълнение на оздравителният план.
Би било крайно трудно за всеки ПР, ако бъде поставен СЕГА в този котел от страсти. И най-добрият ПР няма да е сигурен в себе си, което ще усложни задачата му. Познавам служители на Балкан и зная какво говорят. Те не се опитват да мислят трезво - къде биха могли да работят, как и къде да повишат или променят знанията и квалификацията си и в каква посока, а говорят само за това какви комисиони взели хората, свързани с приватизацията. Това е тяхната тема. Т.е. мисля си, че много от хората там са вече обезверени, което е работа за психолози, а не толкова за ПР програми.
Но тези мисли не означават, че е момент за отчаяние. Синдиците и ръководителите на направления и отдели, мисля че добре обясниха на хората как стоят нещата и колко трябва да напуснат. Четох, че 14% вече са подали заявления. Не зная обаче дали и по какъв начин се обяснява на хората защо е нужно това. Трябва постоянно да се обяснява, да се правят чести срещи с хората и да им се казва какви възможности имат. Тук директният контакт с хората е по-важен отколкото принт медиите и материалите. Проблемът с персонала трябва да е приоритет и при преговорите с потенциални инвеститори, без даване на гаранции за запазване на раздутия щат, плод на мегаломанските и непазарни методи на развитие на Балкан в период на дълги години. ПР тук вече означава да се обясни на хората, че остават толкова хора и най-добрите, на такива и такива професии (това зависи от структурата, заложена в оздравителния план) и да се информират за евентуални програми за квалификация и преквалификация. Убеден съм, че пилотите и повечето стюардеси не са за оплакване. Проблемът е за наземния състав. Това е засега. Дано съм полезен с някоя идея.