Хареса ми дискусийката за дебелата червена книжка, която стои отсреща на рафта и ми се набива в очите. Ама дали си струва времето, а?
Да ви кажа, първо таз книжка можеше да се събере на 100 страници по проста причина, а именно:
В четири от главите се казва едно и също - какво прави компанията корпоративен гражданин, какво прави компанията некорп. гражданин, какво печели първата и какво губи втората.
Всички изводи са с меко казано пожелателен характер, т.е. звучат малко от рода на: Дано мениджърите на големите компании осъзнаят колко е важно да са коректни и да се грижат за планетата, защото само така ще спасим света... Я стига глупости, много добре знаем, че мениджърите на големите корпорации и 5 пари не дават за света, нито за коректността. Същият корпоративен гражданин Nike експлоатира деца, нали??? И примера за Nestle на ивана също е показателен. Единственото, което кара компаниите на запад да се съобразяват, е силното обществено мнение и способността на функциониращото гражданско общество ТАМ да оказва натиск върху тях. В България НЯМА функциониращо гражданско общество и корпорациите са в ръцете на престъпници, което значи, че липсват мениджъри, желаещи да спасят света или да превъзмогнат бедността, а липсва и възможност за обществено регулиране на дейността на компаниите. Накратко, всеки прави каквото си поиска.
За момента книжката на проф. Райков (дано той не се обиди) е в сферата на научната фантастика, поне що се отнася да нашата мила родна страна. А много би ми било любопитно да узная по колко са се изръсили корпоративните граждани на Република България Nestle и Overgas, за да влязат като пример в книгата на ЕДИНСТВЕНИЯ професор по ВО в същата тази република. Защото, поне според съветите на професора, дадени на студентите му, ПР-мените не продават труда си безплатно, а и всички знаем, че рекламата се заплаща добре. Защото, ако има някой, дето си мисли, че 45-те страници в червената книжка на рафта отсреща, отделени на двете компании, не са реклама, е, пак ще трябва да си помисли.
Револвер, братче, не сме събрали злоба. Ама американските филми с хепиенд здраво се различават от истинския живот. Та така и книгата на проф. Райков от ситуацията в България. Нема нищо общо...
Айде, лека нощ.