Хихихи, Грозното патенце, бате. / Я! Архивите са живи / Пороци

Ето как митовете стават легенди (или, май беше обратното ... е, и в двата случая съм му ебал мамата, така че продължавам нататък). Пред очите ни грозното холандско патенце, загадъчния копипействач се трансформира в истински хасковски гигант на литературната продукция (което може да се разбира като "лебеди мои"). Всъщност, сега се сетих за една случка от оня ден. Пътувах си, значи, тролей №9 откъм Борово за Сточна гара (носех неколко перваза за врата, а целта на пътушествието бяха още неколко перваза, но за кинти ... както и да е, кур за цесека, а цесека умре, але, але и т.н.) Та, на бившото ВИТИЗ (настоящо ебалимумаматакакво) в тролея се качи едно прекрасно създание, каото веднага класифицирах като нещо средно м/у Нети и Джинджър (от наще клубове) и се заплеснах да го гледам. Имаше направо ангелски вид (главата), направо приличаше на лебед (но много по-човешки) и зяпах докато настана момента да слиза (тук пропускам факта, че тъпата кучка през целият магически (за мен) миг на пътя (реално, около 13-14 мин. от качването до слизането - на Св. Парашкева) се правеше, че говори по джиесема, прозя се просташки (някъде към края се сети, че ще е по-културно да се поприкрие и го направи - с джиесема, разбира се), няколко пъти погледна към мен и се направи, че е привикнала на подобен огромен интерес и изобщо, ебати звездата! Та, чак като слезе тоя лебед, направих това, което винаги правя ПЪРВО, когато видя готина мадама - погледнах задника й. Ебаси! Надолу, надолу, надолу .... почти до земята. Тая имаше едни от най-късите крака, които съм виждал наживо. Лебед, ви казвам.