Мопасан ( Guy de Maupassant ) се заразява със сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвиква силни умствени смущения, поради което Мопасан постъпва в болницата на прочутия доктор Бланш ( Esprit Blanche ), където остава 10 години и пише някои свои разкази, сред които и споменатият "Нашите англичани". Цитираното осемстишие "Какво значение има, кажи ми, / гръдта ти плоска, скъпа любима? и т.н." е точната и единствена причина доктор Бланш да изпадне в размисъл от който излиза след 18 часа и 9 минути на 5 юни 1891, като възкликва "Положението става сериозно. Горкият Мопасан. Налагат се радикални мерки."
След ударно лечение със сулфидни препарати Мопасан навлиза в период на реминисценция. "За първи път усещам, че мога и да разсъждавам" - споделя Мопасан пред верния си приятел Пол-Моне-Реноар-Дега-Ван Гог ( Paull - Monne-Renoir-Degas-Van Gogh ).
Така на 2 януари 1892 напълно оздравелият вече Мопасан прави опит да имплантира 3200мл силикон в гърдите на скъпата си любима Сур де Медан
( Soirues de Medan ).
"Колкото повече, толкова повече" - хладнокръвно заявява Мопасан грабвайки скалпела от ръцете на асистиращия му Пол-Моне-Реноар-Дега-Ван Гог.

...........................................................

хубав е животът на Мопасан, разбира се, горещо препоръчвам да се прочете поне надписа върху надгробната му плоча, а именно - " мили мой приятелю, ( mon bell ami) , запомни от мен, че мъж без пари става само за жена без гърди"

..............................................................

Да речеш, че не си прав, прав си - злото оцвети темата благодарение на очарователната намеса на божествената темптресс.
Тук не мога да се сдържа и ще си позволя да цитирам великият бард Шекспир ( Shakespeare) и неговото събрало
мъдрост, опит и възторг
двустишие:
"Красива Темптресс, и злото те краси,
убиваш ти със злост, но зла не си..."