Ние сме Пазителите. Стоим на поста си вече повече от 20 години. Погледнати отстрани, ние водим съвсем обикновен живот, работим, правим кариера, боледуваме и крадем, забогатяваме и банкрутираме, женим се и се развеждаме.

Но през всичкото това време ние изпълняваме сакралния си дълг. Ние ви защитаваме.
Именно в нас се разбиват вълните на първата хормонална буря на младите жени. Без нас те биха отнесли на майната си всичките базиси заедно с надстройките, биха превърнали живота в Родината в истински вертеп. Но слава на Бога, има ни нас. Именно ние поемаме първия удар върху себе си. Именно ние ги укротяваме, обучаваме ги на любов и секс, превръщаме ги в мили и меки котенца, верни съпруги и весели любовници.

Ние сме гаврошовците на сексуалната революция. С една разлика. Нашите по-големи братя ни предадоха. Вместо да поемат върху себе си удара на връстничките ни, те висяха в тогавашните кръчми и кафенета, пиеха евтин коняк или пиклива бира и разсъждаваха усилено, че всичко е прогнило и вмирисано, трябва нещо да се напише, но няма да го публикуват, добре ще е да избягаме навън, но няма да ни пуснат, няма да е зле да направим кинти, но ще ни опандизят, затова еби им майката, сипи още по една.

Ние влязохме в бой безпомощни като котенца, не знаещи нищо за противника. Нацупени устенца, срамежливо сведени погледи, трагичен шепот, събаряха редиците ни една след друга.
- Ще си спомняш ли за мен, когато се разделим?
- Ние стеб никога няма да се разделяме.
- Мамо, мамо, ела!!! Иван ми направи предложение!!!
Краят беше закономерен. Взеха ни в плен. Но не за дълго. Някой бягаха сами от лагерите, а останалите ги изритваха след гнусливо претърсване, товарейки ги на изпроводяк с дългогодишни контрибуции.
Срещахме се по барове и кръчми, избягвайки да се гледаме в очите, зли, изпити и мръсни - войни от разбитата армия. Но от тези остатъци и парчета израснаха Пазителите. Ето вече двадесет години стоим на стража.

Девойките от края на 80-те и началото на 90-те. Модели. Всички моделираха нещо, тогава. Източния модел, западния модел, пазарния модел, порномодел, фотомодел, ръст 175, 90 - 60 - 90. Тогава за пръв път чухме за тази формула. Моите критерии тогава бяха далеч от тези рамки, но какво занчат личните капризи когато Отечеството е в опасност? Отначало се насилвах, после малко по малко отровата проникна в мен, хареса ми, пристрастих се. Ние честно поехме първия удар върху себе си, очаквайки подкрепление, но помощ не дойде. Нашите по-малки братя бяха заети - обули полските адидаски правеха кариера по битпазарите, заминавайки оттам на борсите, в затвора, или в нелегалност. Ние бяхме тези, които им освободиха времето за създаване на пазарната икономика.

Средата на 90-те. Вие, тридесетгодишните, дебелички и смирени офисни овни, вие дори не можете да си представите, от какво ви спасихме. Момите от тази вълна работеха по двойки, като немските асове от Луфтвафе.
Дадоха кълнове отровните семена, засети някога от коварната французойка Емануел Арсан и за младата девойка от този период не съществуваше нищо по-лошо от това да признае, че нито веднъж в живота си не се е опитвала да надене на езика си чужда вулва.

Ние устояхме. Помогна ни принципа на другаря Мао: "Когато противниците са няколко пази силите си, маневрирай и се извъртай, старай се да ги конфронтираш един с друг и наблюдавай резултата, както мъдрата стара маймуна седейки на дървото наблюдава схватката на две пантери". Събуждайки се през нощта, брояхме гладките и стройни крачета и убеждавайки се в четното им количество спокойно заспивахме отново. После, наистина, доста дълго заспивахме и по време на традиционния секс тет-а-тет, направо в процеса... После и това отмина.

Краят на деветдесетте. Смяната все не идваше, мениджърите лъскаха на монитора и платонически мечтаеха за анален секс.
Младите дами от този период се разпокъсваха на части. Вече се бяха появили аеробика и фитнес, подмигваше и голо пъпче. Девойките се мятаха като мълнии, те толкова се бояха да не би да не насмогнат. Толкова перспективи... Те сами не знаеха какво искат. Чужденците вече преставаха да бъдат нещо далечно-примамливо-привличащо, а съвсем в съседния двор се появиха и техните връстници - Децата На Тези С Парите. Наивни пиленца, те даже не замираха от ужас при вида на сянката на ястреба, а доверчиво тичаха насреща.
Как бихме могли да ги изоставим, как?!!

Новият век, самото начало. Девойките са съвсем други. Престижни университети, шейпинг три пъти в седмицата, пълна определеност в кариерата. Гол пъп, бръснато коте, стринг, мобилен телефон с луда жаба, скъп алкохол в микродози. Никакви сантименти.
- Каква кръчма? Какъв клуб? Ти какво, да не си откачил, току виж приятелките ми ме видят с такъв старец?! Какво, бъкан си с кинти, така ли? Аз си имам приятел. В леглото, ще се ебем!!! Искам да се науча да гълтам! Слушай, знаеш ли, напоследък толкова ми харесва едно момиче...

Интересно, кого ли прикриваме сега?

Аз направих всичко, което можах. По-голямата ми дъщеря отмъстително събаря съучениците на последната ми жена, а купчинките алиментации на масата се губят на хоризонта като либийски пясъчни дюни. От моите пари безгрижно живее вече трето поколение венеролози, уролози и гинеколози. С ужас забелязвам гадното любопитство в очите на ученичките-съседки и малко по малко разбирам - идва новата вълна-цунами. Ту тук, ту там виждам с астралното си око унилите фигури на братята-пазители, господи колко малко са останали... Синът ми с приятелите си виси ден и нощ зад компютъра, ту строи някакви пирамиди, ту стреля по някакви.
Помощ пак няма да има.

Аз направих, каквото можах. Напускам поста. Прощавай, Отечество.